- Проф. Пимпирев, готвите поредната експедиция до Антарктида. Над какви научни проекти ще работят родните специалисти през новия полярен сезон?
- Тази година проектите са изключително много. Имаме и много чуждестранни учени, които ще се включат. Нашата полярна база е много търсена. Като започнем от нашите най-близки съседи - Гърция, Турция и Румъния, минем през Черна гора и Босна и Херцеговина и стигнем до Германия и Франция. Имаме проекти с учени от Колумбия и Еквадор. Ние сме отворени към цял свят. Просто сме една търсена нация за научни изследвания. Това дава голяма възможност и на нашите специалисти да бъдат включени в тези проекти.
Голяма част от изследванията ще бъдат на нашия кораб. Те ще бъдат свързани с морските изследвания на Южния океан. Ще изследваме един глобален проблем - топенето на ледниците и покачването на морското ниво. Също така ще имаме изследвания и на сушата - в околностите на нашата полярна база и не само там. Целта ще бъде търсене на полезни суровини. Това е геоложки проект, насочен към полезните изкопаеми. Ще работим и по един абсолютно нов проект, който е съвместен с Института по подводно наследство в Созопол. Ще търсим най-ранните потънали кораби в района на Южните Шетландски острови. Става дума за кораби от XVIII и началото на XIX век. Изследванията ще се правят със сонар, като ще използваме наша лодка. Ако намерим такъв кораб, може да се окаже, че някоя друга нация, която е пращала китоловни кораби там, е открила първа Антарктида преди англичани, руснаци или американци. Така че това е проект за подводна археология. Този сезон имаме много широкомащабна програма.
- Ще има ли медицински проекти?
- Винаги има, така че съм сигурен, че и тази година ще има.
- Кога тръгва експедицията?
- В началото на ноември, защото на 9 ноември ще бъде вече в Анталия за световната среща за климата. Цял ден там ще има наши презентации и специални срещи с висши държавни глави от другите страни, защото този форум е на много високо ниво. След това корабът ще продължи към Картахена, ще премине през Атлантика покрай брега на Южна Америка. В края на декември-началото на януари ще акостира до българската база и ще се включи в изследването на морските проекти.
- Проф. Пимпирев, преди години определяхте българските полярници като „антарктически стопаджии“ заради липсата на собствена логистика, която да ги отведе до Ледения континент. Как се промени експедицията до Антарктида, след като българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ се появи на сцената?
- Преди придобиването на нашия флагман на полярните изследвания – кораба „Св. св. Кирил и Методий“, преди пет години, България не беше морска нация. Тя се беше затворила в своето полуморе – Черно море, и научните изследвания се правеха само в него. Не казвам, че не е важно, напротив, но за да бъдеш морска нация, трябва да изследваш Световния океан, и то с учени по научноизследователски проекти. Морска нация е нацията, която прави научни изследвания в Световния океан. А ние от четири години, като тази година ще бъде пета, изследваме Световния океан – преди всичко Южния океан.
Доста малко нации имат кораби, чрез които да изследват Южния океан, защото там са най-трудните условия за работа. Там има айсберги и ледена супа от топящите се ледници. Времето е доста неблагоприятно. Така че българските капитани, моряци и боцмани доказаха, че действително са морски хора, щом могат да работят в тези условия. Доказаха го именно с тези четири експедиции, които имахме досега.
Освен това показахме, че сме нация, която прави научни изследвания в Световния океан, тъй като ние сме търсен партньор на учени от страни с дългогодишни традиции в океанологията.
- Учени от кои държави искат да работят на борда на нашия кораб?
- Например тази година в научен проект ще участват трима гръцки океанолози, които са изключителни професионалисти. Някои от тях са работили шест години в морски институти в Маями и във Великобритания. Нашите учени само трябва да се учат от тях, защото ние, специално в изследването на световните океани, нямаме този опит, който имат други страни, които искат да работят с нас. Искат да работят на нашия кораб и си носят апаратурата, която ползваме и ние. Тя е доста скъпа, но тъй като те използват нашата логистика, я ползваме и ние. Същото се отнася и за един много важен проект с немските учени от Морския институт в Хановер, където вече втора година с български учени от Физическия факултет изследват посоката на теченията в пролива Брансфийлд, който е към българската база. Изследваме солеността на водата, която е пряко свързана с постъпването на сладка вода от топенето на ледниците. Самото им топене води до повишаване на морското ниво, което е много тревожно за бъдещето на човечеството. Вече трета година с нас работят учени от Черна гора – една действително морска нация. Така че имаме възможността вече с този кораб, който притежаваме, да излезем на световната научна сцена.
Освен това помагаме на много държави, които все още прохождат в научните изследвания на Антарктида. България се явява един своеобразен център на полярните изследвания на целия регион, тъй като само тя има научноизследователски кораб и само тя поддържа всяка година полярна база, която става все по-модерна, с модерна научна лаборатория, която работи от миналата година. Така че тя събира учени от Румъния и от Турция, която е една много силна морска държава, която работи с нас повече от 10 години. Тази година учени от Босна и Херцеговина ще участват за пръв път в изследвания на Антарктида.
- Проф, Пимпирев, през юли съобщихте, че България вече гледа към следващата голяма стъпка в полярните и океанските си изследвания – изграждането на нов научноизследователски кораб, който да поеме щафетата от НИК "Св. св. Кирил и Методий". Какво налага да се мисли за негов наследник?
- Ние сме една от най-уважаваните антарктически държави. За нашия кораб това ще петата експедиция. Той е построен в норвежко пристанище, но през далечната 1984 година. Така че той вече е на доста години. Знаете, че всеки един стар плавателен съд, подобно на стара кола, става по-опасен да се кара с времето, защото създава проблеми. Така че, ако искаме да запазим нашето реноме на морска нация, трябва да имаме нов научноизследователски кораб с леден клас, който да работи както в полярните региони, така и в Световния океан. Следващите 10 години са определени от ООН за десетилетие за изследване на океаните. Това е една част от земята, която е по-малко позната, отколкото Луната. Така че ние трябва да имаме такъв кораб, който трябва да стане готов до 5 години.
Ние имаме амбицията той да бъде строен в наша корабостроителница, а не в Китай, както се строят в момента корабите на Българския морски флот. Консорциумът, който в момента управлява научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“, е съставен от Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, Българския антарктически институт и от Националния център за полярни изследвания към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работим чудесно. Учени и военни се разбираме толкова добре. И резултатите го показват. Без никакви проблеми вече пета експедиция тръгва към Ледения континент.
Така че обмисляме този консорциум да направим акционерно дружество или сдружение с определена цел - построяването на този кораб, и то да започне да набира средства. Както в началото на миналия век българи са събирали пари за кораб под името „Св. св. Кирил и Методий, защо да не започнем и ние да отворим една сметка? След това ще кандидатстваме пред различни банки. Този кораб ще служи на България и на българските учени, както и на световната наука още 40 години след построяването си. Това една голяма инвестиция в бъдещето. Ние не трябва да мислим само от днес за утре, а да мислим за бъдещето на нашите деца и за децата на нашите деца. С него мислим именно за тях.
- Како важно предстои в следващите месеци, а и в бъдеще за полярната ни експедиция?
- През ноември ние организираме първия полярен конгрес за научни изследвания на балканските страни, като вече имаме заявени над 40 доклада. Така че ние трябва да поддържаме това име, което имаме в света и региона. Имаме уважението на всички структури, които управляват Антарктида. Като например Консултативното съвещание по антарктическия договор, което фактически е политическият орган, който управлява континента. България е консултативен член. Тя е сред 29-те държави, които управляват един много голям континент, по-голям от Европа.
Овен това България е дългогодишен член на Съвета на мениджърите на национални програми. Научният комитет за изследвания на Антарктика през 2 години провежда много голям свой конгрес и в него участват учени от цял свят. Тази година той беше в Осло, където България участва много силно. Имаше 2000 учени, които представяха своите доклади. Най-важното е, че още преди 8 години, благодарение на това, което ние имаме като постижения в изследванията на Антарктида, България беше определена да бъде домакин на този изключително престижен форум. Това ще се случи през 2028 година. Така че ние имаме едно изключително силно място в полярните изследвания.
Това е той:
- Проф. д-р на науките Христо Пимпирев е доайен на Българската антарктическа програма
- Организира и участва в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
- Ръководител е на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
- През 2013 г. покорява Южния полюс
- Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
- Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Удостоен е с отличието „Командор на Ордена на Исабел Католическа“ с указ на краля на Испания Фелипе VI
- Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Милена Димитрова
