- Д-р Герев, българинът хвърля пари през балкона, реди се на опашка за лотария с несъществуващи награди, върти онлайн любов с мними военни, получава наследство от починал в чужбина сънародник със същата фамилия – от наивност или отчаяние се хващаме на такива капани?
- Желанието човек да има пари е станало водеща част от неговия живот. Това е продиктувано от няколко психологични нагласи – че с пари можеш да си купиш всичко и че парите са ти цел на живота. Тоест цел на живота вече не е да придобиеш някакви знания, умения, опит и т.н., а ей така – да получиш нещо лесно, да те удари късметът и ти да удариш кьоравото. Идеята за лесна печалба винаги е била в главата на хората и винаги е била използвана от опитни манипулируеми характери и психики, които да печелят на тази основа. Като цяло се търсят хора, които или имат доста финанси, или са закъсали много.
- Лесно е да рискуваш, когато си беден. Каква е логиката да си богат и глупав?
- Който има много финанси, има психологичната нагласа да ги удвоява и утроява, удесеторява и казва: Рискът е минимален. А който ги няма, мечтата му е да стигне нивото на този, който ги има. На базата на това лесната печалба винаги е била магнит за голяма част от хората. Като профил това са хора импулсивни, податливи на емоции, действащи много преди да премислят мотивите. После тръгват да се жалват, че са измамени и ограбени, а самите те доброволно са го направили. Няма на света такова нещо, в което ти да се включиш в някаква буквално глупост и да получиш насреща вещ.
- Миналата година десетки хора се вързаха на номера – напиши ЕСЕ и ще получиш къща в Канада, сега два пъти повече пишат ПОЗДРАВЛЕНИЯ и срещу това вярват, че може да получат сглобяема къща с малки драскотини напълно безплатно. Не е ли тъпо?
- Социалният инженеринг през последните години опростачи хората. Колкото е по-просто и по-достъпно до по-масовата публика, толкова по-голяма е вероятността повече хора да бъдат измамени. Общо взето се търси такъв профил на хората. Има и още един важен елемент – когато томболата е чуждоземска, това някак си още повече хваща вяра, защото ние като видиотени чуждопоклонници сме твърдо убедени, че там хората не лъжат, че спазват правилата, че са абсолютно честни и почтени и ето на, каквото са обещали, ще го изпълнят.
- Значи, ако ни обещаят къща в Канада, по-лесно ще се вържем, отколкото ако къщата е в Каспичан?
- Така е, но после идва разочарованието, защото в повечето случаи тези игри се въртят или някъде от Африка, а може и капанът да си е заложен тук, в България.
- По същата логика маса жени се влюбиха виртуално и си изпразниха банковите сметки за хора с униформи, които си търсят половинката тук, в България.
- Въпросните военни масово са кенийски безделници. Вижте, тук психологичната нишка е много тънка. Това е също вариант за лесна печалба – ще се омъжиш за военен, който получава голяма пенсия, евентуално ще го наследиш и т.н. И съответно емоционалният елемент е съществен в случая. Ти, яхвайки манийната вълна, вече си се представяш като много богат човек, живеещ охолно, който може да си купи всичко. Това е някаква имагинерна мания, която впоследствие става реална депресия, когато се сблъскаш с реалностите. Между другото тази измама е достатъчно добре сметната, че да не може човек да бъде открит или ако го хванат, съответно сумите, които той дърпа, са толкова минимални, че заради тях не си струва да бъде съден, разследван, преследван. Това е една перфектно организирана измама и аз бих посъветвал хората никога и по никакъв повод да не си дават личните данни, банковите сметки, кодовете за тях и т.н.
- 80 или 90 процента от тези, които се ловят на подобни игри на късмета и предложения за брак от Талахаси или Атланта, са жени. Защо се случва така?
- Жените като по-емоционалната и по-импулсивната част от човечеството повече се поддават на емоции, повече ги преживяват. И стигаме пак до онази превъзбуденост и манийност, която може да ти осигури благосъстояние. Това е абсолютно заложено у нас, малко са хората, които могат да го рационализират, и тук става въпрос за една измама, защото печелене на бързи пари и такива подаръци на практика няма. Това трябва да го кажем. Нека не очакват, че ще получат нещо. Ще получат само източване на суми от банковите им сметки.
- Народът е казал: „Шамар да е, аванта да е“. Съгласен ли сте, че това се превръща в български лозунг?
- Абсолютно, но това не е само в България. Навсякъде по света е така. Ако погледнете някоя реклама, която се излъчва по западна телевизия, там лайтмотивът е пестене. Представете си как, ако някакъв продукт го има с някакви стотинки по-малко на другия край на града, тълпи от хора се втурват натам. Не се смята колко бензин и енергия ще изхабиш, за да стигнеш дотам, но ще го има задоволството, че си го купил малко по-евтино. Този западен модел постепенно се наложи и у нас в последните 30-35 години и ние просто заживяхме като едни немислещи рационално хора.
- Ще се съглася с вас. В седем сутринта пред големите търговски вериги вече има опашки от хора, които бързат да си купят някакви стоки, та да не би да свършат. Това не е ли синдром времето на социализма?
- Да загубиш време за такава разходка, ако не е нещо, което да ти е жизнено необходимо, е абсурдно. Не виждам някакъв аргумент това да го направиш. При по-възрастните хора това наистина е печат от времето на социализма, когато всичко свършваше бързо, имаше дефицити, хората се редяха по опашки. Просто това съзнание на недоимък и евентуално на дефицит си е останало и няма кой да го промени.
- Тоест изтъкваме като предимство, че сега няма опашки за банани, но си организираме други.
- Оказва се, че хората, които се презаредиха с продукти на края на пандемията, когато цените бяха много по-високи, са на абсолютна загуба, защото някои от цените паднаха на 70 процента. Например това се получи със захарта, с олиото, с брашната, ориза – все основни хранителни продукти.
- За да не слагаме етикет на възрастните хора, ще посоча, че тези, които се презапасяваха с тоалетна хартия, бяха предимно по-млади. И те ли са закърмени с този социалистически начин на мислене?
- Какво да ви кажа, тези налудности се индуцират: „Купувайте, че ще свърши“. Цената на много от тези неща се качи и не падна, но човек не може да се запаси за целия си живот. В основата на това стои първо чуждопоклонничеството и второ емоцията, че хората са ударили кьоравото и са направили така наречената далавера – дума, която аз лично не обичам, но хората я използват масово в ежедневната си реч. И на трето място, прецакали са другите, които на практика не са били толкова дейни и адекватни и не са го направили. Но в един момент се оказва, че прецаканите са те – дума, която също не обичам, защото и в нея няма нищо литературно, а е жаргон.
- Виждате ли прилика между игрите на късмета и ало-измамите, при които хората си хвърлят парите, които са кътали цял живот, през балкона?
- Там идеята е друга. Там човекът трябва да бъде изведнъж стреснат, да е податлив пак на емоция и под въздействието на страха да извърши импулсивни действия. Емоциите са противоположни – при ало-измамите водещ е страхът за здравето и живота. Близък, роднина, които са застрашени, и ти даваш мило и драго да им помогнеш. Както виждате, това най-често се случва среднощ, когато хората не мислят трезво. Установено е, че човек, като се събуди сутрин, му трябват час, час и половина да може психиката и тялото му да заработят на нормални обороти, тоест, за да бъде активен. Сутрин рано стават най-много катастрофи по кръстовищата, защото реакциите на хората са забавени, зяпат насам-натам, много жени си оправят грима, докато чакат, изпуснат спирачката и – бум. Всичко на този свят се пързаля по вълната емоция, която е склонна да замъгли здравия разум, да потуши рационалното мислене и да тласне към импулсивно действие, което е абсолютно неосмислено.
- Така ли действаме и по време на избори? Емоциите или рационалното мислене надделяват там?
- Няма разсъдък, само емоции. Когато се появи някой нов играч, веднага го възприемаме като Месията, който ще свърши работа. Това е така, защото повечето хора са свикнали някой да им оправя положението, свикнали са да са пасивни. И никой от тях не мисли, че когато някой дава щедри обещания, го прави за своя собствена изгода. Гласуването е също емоционално. Политиците знаят това и точно поради тази причина правят кавги, демонстрации, панаири по време на предизборните кампании. Впоследствие какво се получи – всички плеснаха с ръце и се прегърнаха.
- Каква психотерапия може да се приложи върху тази част от населението, която отказва да мисли?
- Тук няма психотерапия, която да помогне. Може да помогне само едно категорично отричане. Наказанието на тази категория хора е тяхното собствено ограбване. Това, че ще ги излъжат и ограбят, е наказание за тяхната глупост и свръхдоверчивост.
- Това предоверяване на случайни хора и на измамници, които ни обещават къщи и колела в игри на късмета, ама друг път, накъде ще избие? Ще има ли някакъв катарзис, след който нещата да се нормализират?
- Ще бъде много, много трудно. Благодарение на този социален инженеринг ние изгубихме чувството, че сме общество, загубихме чувството за емпатия, станахме изолирани и капсулирани точно като западните общества. Колкото по-разделени са хората, толкова по-лесно се манипулират за абсолютно всичко. Защото ако се манипулираш, че като си напишеш банковата сметка и напишеш някаква дума - „Подарък“ или нещо друго, и ще получиш нещо, след това, ако споделиш с комшията какво си направил, той може да ти каже: „Ти в ред ли си?“. Но хората са все по-отчуждени и не го правят. Същото беше и с биткойните – ще си купиш компютри, които да копаят и да те направят милионер. А накрая с това, което са изкопали, не можеш да си платиш само тока, защото те консумират много. По същия начин беше и ситуацията с баснословните печалби. Разбира се, някои спекуланти, които бяха на върха на пирамидата, забогатяха бомбастично. Същото беше и с пирамидите – сто процента ще ви дадем лихва. На основание на какво? Дето се казва, те дори дрога не превъртат, за да има такава капитализация. Това почива на емоционалността на хората и на желанието им без много усилия да спечелят пари.
- Не е задължително да печелят лесни пари. Някои ги дават също толкова лесно за вещи, които изобщо не им трябват, защото са убедени, че е много изгодно или защото някой друг ги има. Рекламите ни дразнят. Защо тогава толкова им вярваме?
- Има един забавен момент в рекламите – внушението, че като си купиш нещо, то работи, докато ти си стоиш. Гледаш рекламата и си казваш: „Само аз ли го нямам това, дето работи, докато аз си клатя краката?“. На същия принцип действат и рекламите на витамини и хранителни добавки. Всеки ден имам по двама-трима души, отровени от минерали, витамини, соли и лекарства, които са взимали без предписание. Човешката психика е така устроена, че всеки иска да живее вечно. А този бизнес се възползва от тези нагласи.
Това е той:
Специалист по психиатрия
Лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия, зависимости и др.
Завършил е медицина във ВМИ-Пловдив през 1991 г.
Специализира психиатрия в Психиатричен диспансер-Пловдив, като защитава специалност през 1997 г.
Има и специализация в Университетска клиника-Франкфурт/Майн – Германия
Работил е като консултант с Военна болница и ДКЦ “Св. Врач”
Сега е психиатър на свободна практика, провежда консултации в кабинети за психично здраве в Пловдив и София
Кристи Петрова
