- Г-жо Сотирова, какъв е интересът тази година към студентските бригади в САЩ, както е по-известна програмата „Уорк енд Травъл“?
- Записванията на желаещите за програмата „Уорк енд Травъл“ (Work and Travel USA) продължава до около края на месец март, така че все още е рано да се говори за финални статистики, но към този момент мога да споделя, че няма отклонения. Ако ви интересува по-конкретно, според статистиката, публикувана от Департамента на САЩ, броят на пътувалите през лято 2024 е 3704. През 2025 г броят е дори по-висок – 4104 студенти.
- Има ли нещо по-различно за тази кампания като условия за кандидатстване?
- Има няколко нови условия за кандидатстване за този тип виза. Основното сред тях е изискването студентите да променят настройките на профилите си в социалните мрежи на публични. Друго изискване е всички участници по програмата да се явят лично на интервюто за кандидатстване за виза. Това се налага, защото вече отпадна възможността за т.нар. visa interview waiver или кандидатстване по документи за студенти, които миналото лято са получили успешно този тип виза. Като цяло програмата се регулира и администрира от Държавния департамент на САЩ и те са институцията, която определя изискванията към кандидатите и условията за участие.
- Кои са месеците на студентските бригади и колко са средните разходи на човек?
- Българските студенти може да участват в програмата от 3 май до 1 октомври. В рамките на този период те могат да приемат работен ангажимент за максимум 4 месеца. След приключването му имат възможност да останат за още 30 дни (не повече) на територията на САЩ, за да пътуват из страната. При всички случаи планираният общ престой трябва да е съобразен с академичния календар на студента и да не възпрепятства учебния му процес. А що касае разходите по заминаването, те са около 2500 евро. Тази сума включва таксите по програмата, пълна здравна застраховка за целия период на престоя, таксата за кандидатстване за визово интервю, както и двупосочния самолетен билет.
- За колко време могат да се избият тези средства, така да се каже, на място?
- Тук отново нещата са строго индивидуални и често са свързани с това как отделният студент управлява личните си финанси и какви разходи прави на място на ежедневна база. В общия случай мога да твърдя, че нашите студенти не само успяват да възвърнат инвестицията си, но и да си купят желани от тях неща – електронни устройства, дрехи, обувки на харесвани от тях марки, както и да пътуват в САЩ и региона. Според мен едно от най-смислените неща, за които участниците харчат изкараните от тях средства, са пътувания до най-популярните, емблематични места в САЩ, както и в Канада, Пуерто Рико, Мексико, Карибския регион.
- Какви са вашите впечатления, на едно или на две места работят нашите студенти?
- По-голямата част работят на две места. Други пък получават допълнителни часове от основния си работодател. Разбира се, има и младежи, които предпочитат да работят само на едно място или да не взимат извънредни смени – всичко е въпрос на лични цели и избор.
- Кои щати са най-добри за първа бригада?
- Трудно е да се даде универсална формула за най-добър щат. Всеки студент има предпочитания към типа локация, където би искал да прекара своето лято в САЩ. Например едни предпочитат по-оживените летни курортни градове по Източното крайбрежие, докато други се възползват от възможността не само да видят, но и да поживеят в Аляска, където е приказно. Трети избират по-изолирани и ненаселени места като например националните паркове, където природата е изключително красива. Там имат възможност за активности на открито – трекинг, рафтинг, конна езда и т.н.
- Какви видове работа най-често се търси, какъв тип всъщност се счита за най-изгодна сега?
- Всички позиции, които се предлагат от американските ни партньори, са сезонни в сферата на туризма. Несъмнено най-атрактивни са тези, при които може да се получават бакшиши – всички знаем за американската култура в тази област. Това са сервитьор, барман, бариста, както и някои позиции в хотелиерския бранш. При избора на работа често влияние оказват и нивото на владеене на езика от студента, комуникационните му умения, предпочитанията за работен график. Обикновено при първо участие в програмата се избира позиция, която не предполага интензивно общуване с клиенти. Вече през второто си лято младежите се насочват към някоя от по-комуникативните позиции, които често са и по-атрактивни като заплащане предвид бакшишите.
- А кои са най-предпочитаните дестинации?
- Може да ви прозвучи странно, но Аляска е една от най-хитовите дестинации. Първоначално студентите я избират заради чудесните условия, които предоставят работодателите там и добрата им репутация – работим с известни имена в туризма като Holland America Princess и Pursuit Collection. Впоследствие обаче мнозина остават запленени от природата там. Така решават да се върнат отново, като междувременно я рекламират сред колегите си.
Други популярни дестинации са Кейп Код, Мейн, Оушън Сити, както и други курортни градове по Източното крайбрежие. Разбира се, традиционно голям е интересът и към Калифорния, Ню Йорк, Чикаго, но цените на настаняване и въобще стандартът на живот там често разубеждава желаещите. Хавай е дестинация, за която получаваме доста запитвания, но отново това е скъпо място за живот. От друга гледна точка в крайна сметка всичко зависи от приоритетите на човека.
- Как върви надницата на час в момента?
- Както споменах, всички позиции, които ние предлагаме на студентите, са в сферата на туризма. Заплащането варира според региона, но обикновено е в диапазона 15-18 долара на час. Има оферти и достигащи 20-23 долара на час, като те обикновено са в щати, където стандартът на живот е по-висок. В обявите ни може да видите и предложения за $5-7, но това са за позиции, където се получават бакшиши и реалната заработка на час е доста по-висока. При някои работодатели офертите са за 12-13 долара на час. Това обаче е съчетано с безплатно настаняване или такова на символична цена, а често и с безплатно изхранване, което редуцира до минимум разходите за живот на студентите по време на работния им ангажимент.
- Пред какви предизвикателства се сблъскват те на място?
- Вероятно най-голямото предизвикателство за повечето е, че трябва да живеят самостоятелно, на ново и донякъде различно място от това, с което са свикнали. Естествено, дори за тези с отлично ниво на английски, животът в изцяло англоговореща среда е леко затруднение в началото, докато не започнат да мислят и да сънуват на английски, така да се каже, което се случва доста бързо. За хората под 21 г. си е лек шок невъзможността да си купят дори една бира.
Но както сам ги нарекохте – това са младежи и те са много адаптивни и отворени към нови преживявания, нова среда, нови приятелства. След първите две седмици се адаптират от този културен и езиков шок, и всичко е наред.
- Всичко звучи доста добре, дайте малко разяснения кой може да кандидатства по тази програма. Например аз съм на възраст 35+, бих ли могъл да се класирам за студентска бригада, ако следвам в някой ВУЗ?
- В програмата могат да участват младежи, които са студенти редовно обучение, с поне средно ниво на владеене на английски. За възрастова граница като таван се приема 28-29 години, защото се смята, че дотогава студентите вече трябва да са приключили със своето висше образование и да правят планове за професионално развитие. За желаещи над тази възраст и/или приключили с висшето си образование има други програми, които са за професионален стаж по специалността, изучавана в университета.
- През февруари тръгнаха интервютата в консулството на САЩ. Как протичат те, какви съвети давате на кандидатите, че да имат успех?
- Да, в началото на февруари беше даден стартът на J1 визовия сезон (категорията визи, които получават студентите по тези програми - б.р.). Интервютата към момента протичат по ноти, така да се каже. Важно за успеха на визовото интервю, освен изрядните и пълни документи, е искреността. Това е и най-важният съвет, който даваме на участниците си – бъдете искрени и отговаряйте открито и спокойно на въпросите на консула.
- Вероятно има и откази за т.нар. J-1 виза, с какви мотиви са те?
- Процентът на откази при този тип визи е доста нисък. Мотивите са различни при различните случаи, но генерално причините бих ги обобщила така: владеенето на английския, или възможността на студента да комуникира в една англоговореща среда; резултатите в университета. Определено има значение дали бъдещите висшисти си взимат изпитите и дали гледат сериозно на своето обучение.
- А вие ходили ли сте на студентска бригада?
- Да, аз съм била също на бригада, както и на стаж/интерншип. Това беше преди доста години. Заминах 2000 година. По това време квотата за България беше доста ограничена и не всеки, който имаше желание, получаваше зелена светлина за участие. Решението да опитам взех доста късно – около май месец, когато другите вече бяха готови да пътуват. Вероятно и заради това пък имах късмет да попадна в квотата, тъй като заради откази се бяха освободили няколко места и просто аз взех едно от тях. Работих като сервитьорка в една популярна верига ресторанти в САЩ, тип дайнър. И да, първите две седмици бяха доста трудни. Абсолютно различни стандарти на обслужване в ресторант, напълно различна динамика. По това време у нас американската храна почти не беше позната, имахме само няколко ресторанта на верига за бургери и пържени картофки. Трябваше ми време да науча, че говеждите стекове имат пет степени на изпичане, че има 10 различни дресинга за салати, че можеш да си поръчаш яйца, приготвени по 20 начина, че има безплатно доливане на безалкохолни напитки и ред друг неща. Е, научих се, свикнах и смятам, че това беше един от най-полезните ми професионални опити. Собствениците на ресторанта – една симпатична двойка от етническа украинка и египтянин, първо поколение американци, оцениха явно добре моята работа и за следващата година ме поканиха на стаж при тях. Така около 6 месеца бях асистент мениджър в ресторанта през 2001. За съжаление тогава видях как страната и светът се промениха след атентатите от 11 септември срещу кулите близнаци в Ню Йорк.
- Има ли притеснение сега сред българските студенти и техните близки заради смъртните случаи в САЩ от прекомерното използване на сила от федерални агенти през последните седмици срещу имигранти?
- Поне до нас не са достигали такива притеснения. Това, което е важно да се знае, е, че колегите, пътуващи по тези програми, имат напълно легален статут в САЩ. Той им позволява да работят и живеят на територията на страната за периода на цялата програма. По време на престоя си могат да получават съдействие не само от работодателите си, но и най-вече от т.нар. спонсориращи организации, които са оторизирани от Държавния департамент на САЩ да провеждат тези програми. Така че студентите и техните семейства трябва да са спокойни и сигурни, че статутът им ще бъде изряден и няма да имат никакви проблеми.
- Това обикновено е тема табу, но колко е процентът на наши студенти, които решават да останат нелегално в Страната на неограничените възможности и след изтичането на визата им?
- Буквално единични са случаите на тези, които решават да просрочат разрешения от визата им престой. Дори това да звучи невероятно е факт. Смятам, че участниците в програмата вече са доста наясно с рисковете на това да имат нередовен статут в дадена страна и обикновено предпочитат да се завърнат в България навреме. Освен това тази програма не е еднократна възможност – студентите могат да участват в нея по време на цялото си обучение в университета, а след завършване получават и шансове за професионални стажове и други програми. Т.е. възможностите да бъдеш с легален статут в САЩ са много и би било глупаво да ги изгубиш само защото не спазваш правилата.
- В генерален план как тази програма влияе върху личностното и професионалното развитие на младите българи?
- Бих казала изцяло положително. Много от студентите, отиващи за пръв път, тръгват с идеята „да изкараме малко пари и да пообиколим и разгледаме“. Едва когато вече започне техният престой в САЩ осъзнават и другите позитиви: английският им става работен език, придобиват работни умения в една висококонкурентна среда, създават приятелства с хора от цял свят, които приятелства остават за цял живот, създават контакти, които често прерастват в професионални или бизнес партньорства, развиват умения да функционират в мултинационална, религиозна и културна среда, получават знания и идеи за бизнес модели, стават доста по-самостоятелни и уверени в собствените си способности… Мога да изброявам още много – през годините сме станали свидетели на прекрасни истории, споделени от нашите участници.
Любомир Старидолски
