- Професор Ботев, само преди 3 дни трус с магнитуд 4,1 по Рихтер разлюля Симитли и Благоевград. Винаги следва въпросът: какво ни очаква?
- Да, напълно прав сте. Истината е, че така нареченият Симитлийски грабен (б.а.-дълбока релефна долина) и неговият южен борд са маркирани от Крупнишкия разлом. А точно този разлом е доста активен през последните над 100 години. Нормално е такава активизация, каквато има там в последните дни, да предизвиква и интерес, и безпокойство. И е предизвикателство за нас, експертите. Факт е обаче, че нямаме потвърждение на тази толкова висока сеизмичност, каквато е демонстрирана в началото на двадесети век. Нека припомня, че през 1904 година там има не само едно, а две много силни земетресения, като второто е със сила почти 8 по Рихтер - 7,8. Всичко това довежда до сериозни релефообразуващи процеси в този район.
Емил Ботев е безспорно сред най-добрите сеизмолози.
- Кажете повече за Крупнишкия разлом. Това ли е най-сеизмичната зона в страната?
- Крупнишкият разлом си има своите сателити. Това са Брежанският и Градевският разлом, те стигат до Предела, до Пирин и Рила. Тази активизация от последните няколко дни е десетки хиляди пъти по-слаба по мощност от опустошителното земетресение през 1904 година. През последните десетилетия са регистрирани многократно трусове с магнитуд от 4 по Рихтер, както и по-слаби. А около 50% от всички тези раздвижвания на земните недра на територията на България са все в района на Крупнишкия разломен линеамент. Преди повече от век Симитли е било малко село, тогава истинският регионален център е село Крупник. За съжаление в български документи нямаме данни за двете големи земетресения в началото на миналия век. Според турски източници загиналите в тези трусове са над 100 души.
- Следите ли и слабите земетресения в този район и въобще в страната?
- Да, следим всичко. Защото тези трусове, колкото и да са слаби, ни дават информация какво се случва в дадените разломи. Съществува хипотеза, че натрупаните напрежения в земната повърхност и под нея - става въпрос за разместване на земната кора и внезапното освобождаване на голямо количество енергия, в този линеамент край Крупник се освобождават регулярно. Така че няма как да очакваме силно земетресение със сила от 6-7 по Рихтер край Симитли и Благоевград. Искам да уточня, че от 1978 година има сеизмична станция в село Крупник. Регистрирани са десетки земетресения с магнитуд от 4 по Рихтер и малко по-силни, но не и над 5 по Рихтер. Напълно е нормално сега да има поредица от по-слаби трусове, които ние наричаме афтършокове, в района на Симитли. Въздействието на трусове със сила от около 4 по Рихтер не застрашава инфраструктурата в тези региони, а още по-малко - здравето и живота на хората.
- Бързо след труса на 9 септември с епицентър край Симитли от Община Кресна пуснаха съвети как се действа при такива земетресения. Достатъчно подготвени ли са общините за подобни природни явления?
- Въпросът е много правилен и на място. Трябва обаче да направя уточнението, че не съм част нито от общинските, нито от държавните структури, за да знам от първа ръка какво правят в тази посока. Общините са длъжни да имат планове за реакция при бедствия, аварии и катастрофи. Но виждаме какво се случва с други подобни процеси - свлачища, наводнения. Все сварват отговорните институции неподготвени, винаги ги изненадват. Не само трябва да имат планове за такава реакция, но и периодично да ги обновяват, защото живеем в динамично време, някои процеси се променят. Формално съществуват такива мерки за превенция, които да се прилагат в случай на непосредствена опасност за населението. Искам да успокоя, че в района южно от Благоевград не се очаква по-силно земетресение от това, което бе регистрирано преди три дни. Много важно е да се предприемат мерки за безопасност при такива природни инциденти. От особено значение е хората, гражданите да имат знанията и подготовката за реакция. Но да се върна и на препоръките, които е дала община Кресна. Не съм ги чел, но това може да има и обратен ефект. Да се стигне до увеличаване на страха сред населението. Защото знаем, че хората в нашата страна и без това са под голямо напрежение и стрес. Затова не съм привърженик на такъв подход. Още повече че има много по-належащи и наистина опасни за хората природни явления - свлачища, бури, наводнения. Те са много по-вероятни от евентуална земетръсна опасност, която да засегне инфраструктура и да отнеме човешки животи. Иначе е правилно общинските власти да направят оглед, да извършат рекапитулация на кадастралните планове. За да се знае как да се действа спешно при едно такова катастрофално явление. Затова е необходимо и общинските, и държавните институции, които са отговорни за тези неща, да са наясно със сеизмичната опасност. У нас има няколко такива района. За всеки от тях се знае от нас, специалистите, какво може да се очаква. Но подчертавам, че не бива да се подценява този въпрос. Без значение колко малка е вероятността, не дай си Боже, да ни разтърси някое силно земетресение.
- Следи ли се качеството на новото строителство на жилищни сгради? Знаете, че некачественото строителство доведе до огромни разрушения и жертви в Турция при труса през февруари тази година. Доколко важно е това, професор Ботев?
Изключително важен е и въпросът, и какво се прави в това отношение. Превантивните мерки са много ценни, защото те спасяват човешки живот. Трусът в Турция бе с магнитуд от 7,8 по Рихтер, точно толкова е била силата и на Крупнишкото земетресение. След него имаше още един трус над 7 по Рихтер в южната ни съседка. Точно този втори трус доразруши отслабените вече сгради от първия трус. След това се направиха много комисии, извършиха се огледи на тези постройки, които рухнаха като пясъчни кули в Турция. И се установи неприятната истина - извършено е безогледно неспазване на изискванията за качествено и надеждно строителство. И това струва живота на хиляди хора.
- Да се върнем в нашата страна...
- В България до 1989 година имаше сериозен контрол на строителните дейности и на жилищните, и на обществените сгради. По онова време се осъществяваше строг контрол. Никой не си помисляше да не спази проекта, плана, зададените параметри за якост на бетона, за вложените железни елементи в постройката. Защото после санкциите не бяха никак леки. Не се позволяваха нито отклонения, нито шикалкаване, нито грешки. Имали сме в годините назад силни трусове. И тук не става въпрос само за този в село Крупник. Да спомена труса в град Стражица през 1986 година, който е със сила от 5,7 по Рихтер. Съборени са хиляди сгради, има жертви и много ранени. Това преобръща историята на това населено място. Осигурени са огромни финансови средства от държавата за възстановяването на нормалния живот там. Затова е толкова важно да се строят така сградите, че да издържат на едно такова земетресение. Контролът не бива да се подценява, това е работа на държавните органи и на общинските такива. Но няма как да се повлияе инфраструктурата от земетресение с магнитуд около 4 по Рихтер.
- Преди броени дни земетресение от 6,8 по Рихтер взе хиляди човешки жертви и нанесе огромни щети по инфраструктурата в Мароко. Можем ли да търсим някаква връзка между трусовете там и у нас?
- Никаква връзка няма, защото сме много далече едни от други. Хората тук не бива да се притесняват по никакъв начин, че може нещо такова да удари и България. Много са ни отдалечени и разломите, дори разстоянието между отделните български разломи е голямо, за да зависят един от друг. Няма как да има въздействие от хиляди километри отстояние. И нека уточня нещо значимо - пораженията в Мароко не са в уредените и големи градове, а на места, където са строени паянтови и стари постройки, по-скоро бараки. Там не е имало толкова силни трусове дълго време и сигурно затова е подценено подобно явление. В района на София през 2012 година също имаше силно земетресение с магнитуд от 5,7 по Рихтер. Но въздействието, което този трус оказа върху постройките и в София, и в Перник, бе минимално. Пострадаха сгради в някои села, където са строени къщи без проекти, без железобетонни връзки вътре в тях. Тези постройки не издържат на въздействието на подобни силни земетресения. Затова е нужно да се строи качествено и според правилата. За да няма сериозни щети по инфраструктурата, а да не говорим за човешки жертви и пострадали.
- Може ли да се даде прогноза с точност кога може да ни разлюлее силно земетресение?
- Много важна е превенцията. Това първо. Второ - качественото строителство. Понякога сме прогнозирали очаквана такава реакция от природата. Затова се правят и така наречените сеизмични районирания. Поне пет такива са правени през последните години у нас. Експертите отдаваме сериозно внимание на този проблем. Опитваме се да сме наясно къде и колко силни могат да са земетресенията. Правят се някакви прогнози в световен мащаб, най-вече за очаквани трусове със сила над 6 по Рихтер. Практически все още не можем да прогнозираме точното време на един такъв трус. И да знаем, и да предвидим, и да кажем, реално не можем да повлияем с нищо на това, което има да се случва. И с прогноза, и без прогноза, при трус като в Мароко или Турция ще има огромни щети по инфраструктурата, най-вероятно няма да мине и без жертви и ранени. Има доказани случаи по света, когато нещо такова е предвидено от колеги и се стига до паника сред населението. Някои напускат родните си места или местата, където живеят, всичко това става панически, страхът взема превес и може да се появи обратният ефект, да стане пагубно за някои хора, че е предвидено голямо земетресение в района, в който живеят.
- Защо сякаш ни подминават големите земетресения? Каква е причината за това?
- Основната причина е, че сме като обетована земя в сравнение с много други държави по света. Ние не се намираме на границата на някои регионални плочи. Такива плочи са Егейската, Анадолската, Помпейската, Арабската. Тук, на нашите географски ширини, за радост на населението няма такива регионални образувания. Раздробена е територията в България. По този начин не могат да се натрупат такива огромни напрежения, които могат да доведат до силни и опустошителни земетресения в страната ни. Но пак повтарям - не бива да се подценява нито едно природно явление, което може да причини след себе си разрушена инфраструктура и да вземе човешки жертви.
ТОВА Е ТОЙ:
Професор Емил Ботев безспорно е сред най-добрите сеизмолози в България
През 1979 година завършва Софийския университет "Свети Климент Охридски", специалност "Физика"
Специализирал е в Москва
От самото начало на кариерата си започва работа в БАН. Там в продължение на три мандата е ръководител на департамента "Сеизмология и сеизмично инженерство" на Геофизичния институт към БАН.
В момента 69-годишният учен продължава своята активна дейност. Потърсихме го за коментар след труса отпреди няколко дни край град Симитли и опустошителното земетресение в Мароко, отнело живота на хиляди хора.
Владимир Симеонов
