- Г-жо Славкова, изненада ли ви ГЕРБ с номинацията си за премиер с личност като проф. Николай Габровски?
- До някаква степен имаше изненада, но в същото време и не чак толкова и ще обясня защо. Първо, изказванията на представители на ГЕРБ от изминалата седмица, особено от събота и неделя, бяха съсредоточени върху лицето на лидера им Бойко Борисов. Те се опитваха максимално да опазят номинацията в тайна именно в контекста на името на Борисов, към когото повечето политически партии се съсредоточиха.
- Какъв сигнал е това обаче към другите партии, към избирателите?
- Проф. Габровски е лице, което хората свързват с професионалната му дейност и със сигурност ще изразят положително мнение за него. Това, че той се е съгласил да участва в политиката, показва няколко неща. Първо, още след изборите на 2 октомври Бойко Борисов заяви, че е време политическите лица да се отдръпнат и да се даде възможност на преден план да излязат експерти. Сегашната му стъпка кореспондира с посланието, което отправи тогава. От друга страна, изказването на проф. Габровски, което чухме при разговора с президента Румен Радев, че ще бъде търсена възможност на експерти, говори в тази линия, че ще бъде предложен кабинет от хора, които тежат на своето място, с много по-малко политически нюанси. Защо? Първо - защото беше дадено като заявка от ГЕРБ, а второ - защото в партията си дават сметка, че силно политизирани лица по-скоро ще бъдат възприети от останалите политически формации, но и от обществото като завръщане във властта. Също така си представете ситуация, ако след седмица мандатът бъде върнат изпълнен на президента и той трябва да бъде гласуван в 48-ото народно събрание. Тогава ще е интересно да се види как ще гласуват останалите формации за експерти, които са с неоспорим авторитет. Ако са против такъв кабинет, ГЕРБ веднага ще заявят, че са направили всичко възможно, за да изведат страната от кризите и затова са предложили опитни хора, но заради личности като Асен Василев и Кирил Петков това не се е случило. Това е най-вероятният прочит и интерпретация, защото политическите формации, които са дали заявка, че няма да гласуват за кабинет на ГЕРБ, ще се окажат по-скоро в неловка ситуация. Причината е, че това ще е кабинет, номиниран от ГЕРБ, но не и с лица от партията. Така че бих определила този ход от страна на ГЕРБ като добър за ситуацията, в която се намираме, но в същото време смятам, че по-скоро такъв кабинет няма да бъде гласуван. Само че още от 2 октомври политическите формации си дават сметка, че накрая все ще има виновен за това да не се състави правителство и тази отговорност може да се прехвърли много лесно в други ръце.
- Тоест смятате, че въпреки че е добър ход на ГЕРБ, първият мандат няма да е успешен?
- По-скоро съм настроена песимистично. Разбира се, ще се търсят варианти за подкрепа на този кабинет в 48-ото народно събрание от останалите партии, въпреки че от ГЕРБ заявиха, че е неприемливо за тях да се договарят с БСП и ДПС. Аз съм по-скоро песимистично настроена към сформирането на какъвто и да е кабинет - и с втори и трети мандат. Но въпреки това в тона на интерпретациите е много важно какви ходове се правят оттук насетне.
- Кирил Петков вече заяви, че най-вероятно няма да предложат кабинет след промените в изборното законодателство. Да разбирам ли, че възможността за съставяне на правителство и с третия мандат е все по-малка?
- Аз дори се радвам, че имаме възможността да обсъдим темата за първия и втория мандат, защото от октомври говорим само за третия. Той винаги е изглеждал натоварен с надежда, която аз лично обаче в момента не я виждам. Просто това е политическата картина в страната. Първо имаме казуса при кого ще отиде този мандат, защото опциите не са безкрайно много с оглед на политическите формации у нас. Но ако няма разбирателство между двете основни политически сили - ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, какъв кабинет да бъде създаден, за мен всеки друг разговор би бил много сложен. Аз лично не разбирам логиката и надеждата в този трети мандат. Защото се получава следната ситуация - “Продължаваме промяната“ няма да подкрепят кабинет на ГЕРБ, както и обратното при втория мандат. Отиваме на третия, който също няма вариант тези две партии да подкрепят изведнъж. Политическите формации играят по-дълга игра, а тя включва местния вот наесен. Знаете, че местната власт е изключително важна за всяка политическа формация, в този контекст те си правят калкулации. Например, ако ГЕРБ съставят правителство с ДПС и БСП съвсем хипотетично, представете си какво означава това за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ - ще сме свидетели на една изключително агресивна кампания на местните избори срещу статуквото и темата, че ГЕРБ са се завърнали. Това означава щети и загуби за ГЕРБ на местния вот и ясно съзнават това. Ако пък „Продължаваме промяната“ се коалира с ГЕРБ в този парламент, те ще бъдат губещите от тази ситуация, защото цялата им реторика, въз основа на която са създадени, ще бъде заличена. Лесно ще загубят легитимност и ще я възвърнат много трудно за местните избори, а те са важни за тях. Опитвам се да разиграя прости сюжети, които обаче показват колко е сложна ситуацията. Така че сега може би ще отидем на предсрочни избори именно заради сложността да се създаде кабинет, но пък на следващите смятам, че тонът на разговорите ще бъде различен, защото няма да има никакъв аргумент пред обществото за пореден път да не бъде създаден редовен кабинет. Въпреки че много мои колеги анализатори обясняват, че няма проблем да си ходим на избори, докато не се сформира такъв. Съгласна съм с това, но нека се ходи на избори, за да се постигнат резултати, така че някоя от страните да бъде удовлетворена. В крайна сметка говорим за демокрация и за волята на българското общество. Това не означава, че един или друг трябва да е напълно щастлив.
- Тогава едни избори през март все по-вероятен сценарий ли са?
- Това е моето мнение, което споделям още от октомври месец. Един от големите парадокси е, че президентът предостави време на политическите формации да разговарят помежду си, и за мен това е логичният подход, а те дори се скараха повече. Вместо да намерят близки линии за диалог, да покажат на обществото, че могат да работят за благото на хората, те съвсем се разединиха. Според мен заради усещането на „Продължаваме промяната“, че могат отново да управляват, си позволяват този толкова рязък разговор в политиката, който наблюдаваме в момента.
- Ще има ли промяна обаче на избирателната активност при едни избори през март след промените в Изборния кодекс?
- Ниската избирателната активност е голяма трагедия в българската демокрация. Смятам, че заради комбинираното гласуване някои от хората ще отидат отново до секциите, особено по-възрастните, защото все пак машините са един технологичен ценз и част от избирателите се притесняват да гласуват с простото обяснение, че не искат да се излагат. Това е простичък аргумент, но особено валиден в тази ситуация. Така че ще има някакво завръщане. Хората са уморени от честотата на изборите, фактът, че толкова много избиратели пуснаха бюлетина с „Не подкрепям никого“, показва гнева им и това, че не виждат алтернатива. Ще проследим накъде ще наклонят везните. Със сигурност можем да твърдим, че с електоралната мобилизация има по-скоро сериозни проблеми на демокрацията.
- Ще има ли изненади в кабинета, който ще предложат ГЕРБ, при условие че стана ясно, че ще е по-експертен?
- Номинацията на проф. Габровски беше изненада, така че съставът на правителството сигурно също е такъв. Смятам, че ще бъде кабинет на изненадата, именно в контекста на случващото се. Очевидно всичко се пази в дълбока тайна, но това е част от политическата игра, която наблюдаваме.
- Корнелия Нинова заяви преди дни, че е оптимист, че ще има редовен кабинет в този парламент. Може ли да се състави правителство поне до местния вот?
- Тук отново става дума за разговор между всички политически формации. ГЕРБ може да решат да предложат кабинет на малцинството, но защо им е това? Защо им е да влязат в капан, и то в тази сложна ситуация у нас. Защо им е да поемат тежестта, вместо да бъде споделена с коалиционни партньори. Ще видим, разбира се, какви разговори ще водят с формациите, с какви аргументи ще търсят подкрепа за този кабинет. Тогава ще разберем по-категорично ли отиваме на избори или има някаква надежда за правителство.
Това е тя:
Бакалавър по социология и магистър по политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски“
Съосновател на Изследователски център „Тренд“. Агенцията е основана през 2016 г. и е член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR)
Евелина Славкова има зад гърба си проведени повече от 200 електорални, социални и маркетингови проучвания, анализатор на актуалните политически и социални събития по българските медии
