- Г-н Бърдаров, казвате, че в демографията предстои битка за привличане на активното население. Как може да се случи това в България, при положение че имаме сериозен процент млади хора, които нито учат, нито работят?
- Единственото решение на демографската криза е да се увеличи делът на младото активно население, тъй като при съвременните демографски процеси у нас и по света да очакваме под каквато и да е форма рязко вдигане на раждаемостта е несериозно.
У нас, когато се говори за демография, се акцентира върху раждаемостта, а в България раждаемостта е 8,9 промила, което е някъде по средата за Европа. Така че единственият вариант да се справим с демографската криза е да се увеличи младото активно население. Това може да стане по няколко начина. Първият е младото население, което е в България, да остане и да се реализира на пазара на труда, да създава семейства и да остане да живее в България. Трудно ми е да кажа какъв процент са младежите, които не работят и не учат. Изключвам от този процент ромското население, става въпрос за останалото население у нас, което не учи и не работи. Аз не смятам, че тези хора са толкова много.
Броят на тази, които не учат и не работят, не е толкова голям, колкото се спекулира и говори. А колкото до ромите, наистина имат по-млада възрастова структура на населението, но включването им на пазара на труда минава през решително повишаване на образователното им ниво. Много пъти съм подчертавал, че 0,5% от тях са с висше образование, 9% имат средно образование и се оказва, че над 90% са с образование по-ниско от средното.
Де факто те са аут от съвременните технологии и развитието на пазара на труда. Първата стъпка е да стимулираме младите хора, които са в България, да останат и да ги интегрираме на пазара на труда. За да се постигнат тези цели, трябва да има специални програми от държавата, трябват програми и от работодателите, трябва ни дуално обучение, така че тези хора да ги увлечем още от средното образование в трудовия процес, те да имат естественото преливане на пазара на труда. А не да се следва феноменът, в който учат каквото и да е, след което не работят по специалността и не се реализират в нея.
Дори и във висшето образование има такъв елемент, пък какво да говорим за средното. Става така, че образованието по тази формула е загуба на време и загуба на пари. Друг вариант за привличане на младо активно население е да търсим кадри, първо от традиционната българска диаспора в Молдова и Украйна, след това от диаспората в Европа. Можем да привличаме хора и от трети страни, тъй като сме свободен пазар в света и в Европейския съюз и се конкурираме с всички държави в него.
- Ще трябва да внасяме работна ръка от трети страни? В много държави това започна да създава проблеми.
- Процесите са комплексни. Колко от идващите в Европа са внос на работна ръка и колко е безразборна, хаотична миграция, е много трудно да се каже. Огромна част от мигрантите не са привлечени от Европа, те бягат, за да спасят живота си, бягат от невъзможните условия за живот в техните страни, свързани с военни конфликти, диктаторски режими, изключително висок процент безработица и все по-остър недостиг на вода. Така че за разлика от САЩ, Канада, Нова Зеландия ние в Европа не привличаме имигранти, те панически бягат към Европа. Това е едната страна на проблема. Другата е безпрецедентното застаряване на европейското население. Средната продължителност на живота в началото на ХХ век в Европа е 35-40 г., днес клони към 85 г., а съвсем скоро средната продължителност на живота в континента ще бъде към 90 г. Няма как при тази средна продължителност на живота и тази свръхниска раждаемост ние да нямаме нужда от външна работна ръка от трети страни. Неминуемо ще трябва да се насочим към подобна възможност. Тази работна ръка ще създава проблеми и проблемът се подхранва от културните и образователните разлики. Тези хора преобладаващо са необразовани, неквалифицирани. Ние искаме да дойдат отнякъде млади, образовани, квалифицирани кадри, учили в Европа, но това няма как да стане. Просто при тази демографска картина и процеси не можем без работна ръка от трети страни и България със сигурност ще стигне до тази ситуация.
- Как образованието може да обърне негативната демографска тенденция у нас?
- Много пъти съм казвал, че трябва да се промени философията на образователната система. Не да се променят учебните програми и учебниците, а да се промени философията. Тя трябва да бъде ориентирана към това каквато и специалност завършваш, да ти дава подготовка за живота, който те очаква. Затова аз винаги давам пример с финландската образователна система. Тя помогна на Финландия да стигне тези високи нива на жизнен стандарт, на развитие. Разбира се, че и финландската система също има своите проблеми, но е адекватна на съвременния свят, в който живеем. Образователната ни система трябва да дава базови умения, които са необходими независимо от сферата, в която ще се реализираш.
Радващо е, че вече имаме такъв позитивен пример у нас и това е моделът „Първокласно начало“ в община Бургас, който е адаптиран вариант точно на финландската образователна система. Ние имаме много добри преподаватели, имаме една наследена от социализма система, която беше добра. Много неща разрушихме, без да ги трансформираме към съвременната реалност. Да, нямаше как да остане по същия начин, по който е била през социализма, но не трябваше да се разрушава, а да се използва една добра база оттогава и да се трансформира според новите реалности на пазара на труда. Беше добра и трябваше просто да се пригоди към новите условия. Сега се опитваме да популяризираме дуалното обучение, но много хора казват - едно време техникумите бяха на подобен принцип. И това работеше, просто трябваше да се приспособи към условията на пазарната икономика.
- Българите, които мигрираха и работят в чужбина, може би ще се върнат, но като пенсионери. Как ви изглежда тази ситуация в демографски план?
- Това си има своите плюсове и минуси. Всеки процес трябва да го разглеждаме в един контекст на съвременната ситуация. Не случайно все повече се говори в Европа, а и не само там, за сребърна икономика. Това отново е свързано с дълголетието. Преди две-три години имаше изследване, което сочеше каква огромна част от потреблението в САЩ и Япония се оформя от население на възраст над 65 години. През 2018 г. за първи път в историята хората по света на 65 и повече години станаха повече от хората под 5-годишна възраст.
Този дял от населението ще продължи да се увеличава. Част от тези хора могат да са активни на пазара на труда. Те ще вдигат и потреблението. Сребърната икономика означава да използваш ресурсите, които имаш в момента. Ние нямаме достатъчно младо активно население, което да работи, така че трябва да се адаптираме. В цяла Европа, в целия свят ще се увеличават средната продължителност на живота и делът на възрастните хора. Ще трябва да се адаптираме към тези реалности.
- Да, но за тези хора ще е необходима и добра здравна система. Дали няма да се наложи да реформираме и нея?
- Не съм специалист по здравната система. За нея мога да говоря като демограф. България е на първо място в Европа по смъртност. На челните места в света сме по обща смъртност. На едно от първите места по смъртност на хора в активна възраст - 40-50-55 години. Огромната причина за тази ситуация е здравната система. Това е основен фактор и за негативните процеси в демографията ни. Много пъти съм казвал, че ние имаме пет процеса, които обуславят демографската криза. Два от тях са световни, те касаят и другите държави, обективни са и на тях не можем да повлияем. Това е ниската раждаемост и повишаването на средната продължителност на живота. Големият проблем в България е високата смъртност, нелогична за съвременна развита държава. Излизането извън граница на младото активно население също е негативен процес. Докато тези в Европа се стараят да задържат и малкото младо и образовано население, ние оставяме то да изтича в чужбина. Последният негативен процес са териториалните дисбаланси, които имаме в държавата, това си е наш вътрешен проблем. Най-важният е високата смъртност. По всички тези проблеми трябва да се работи.
- Какво ще се случи при нулев прираст?
- Е, това е целта. Да минимизираме тенденциите на отрицателния прираст, които у нас са много високи. Ние имаме области, в които отрицателният прираст е -15, -18 промила, това са много високи показатели. Има общини, в които общата смъртност надхвърля 40 промила. България от 23 години има постоянен отрицателен естествен прираст: За по-малко от 30 години сме намалили населението си с почти два милиона души.
Едно поколение се сменя демографски на 15 години. Тепърва тези, които са раждани в годините с най-ниска раждаемост, ще станат активни и това ще се отрази като отложен ефект. Затова задачата ни е първо да минимизираме ефектите на отрицателния прираст и после да се стремим към нулев прираст, тоест броят на родените и починалите да е еднакъв. Първо трябва да се стремим към нулев прираст. А положителният прираст няма да се случи рязко и бързо, за него трябва да се работи с постоянство. И тук трябва да говорим не само за естествения прираст, трябва да говорим за действителния прираст, защото естественият прираст се променя за дълъг период от време.
-Казвате, че прехождаме от един свят към друг. Кой е другият свят?
- Движението сега е от юг на север, но Европа е вече пренаселена.
Светът е такъв, какъвто е. Аз отивам дори по-далеч и казвам, че живеем в най-благодатното време от цялата човешка история. Огромен процент от хората имат достъп до образование, до култура. Имат възможност да пътуват, да се реализират. Имаме удобствата на технологиите, имаме достъп до здравеопазване, а това осигурява висок жизнен стандарт. Това не го е имало в цялата предходна човешка история.
Да, също така има и изключително много рискове и предизвикателства. Разбира се, има и негативи. В ХХI век от чисто демографска гледна точка има три демографски процеса, които нямат аналог до момента - много ниската раждаемост засега в Европа, но демографската картина на Европа днес е демографската картина на света утре, ускореното застаряване на населението и третият е глобално разместване на население.
Това вече е факт и ще се разраства още повече. Великото преселение на народите се е случило в свят, в който пространството е било преграда и населението в света е било в пъти по-малко. Сега пространството вече се преодолява без проблем, то не е преграда. Все повече населението ще се размества. Сега движението е към Европа. Потоците ще се променят, но глобално населението непрекъснато ще се размества. Това няма как да се овладее. Светът вече е свързан технологично. Това, което ни предстои, не е нито добро, нито лошо. То просто се случва и ние трябва да се адаптираме към това, което е обективна реалност.
- Понеже сте специалист в тази сфера, какво мислите за етноконфликтите на Балканите? Има ли надежда за някакво умиротворяване?
- На Балканите има тлеещи конфликти, които всеки момент могат да бъдат възпламенени. Ако имат интерес външни фактори, могат да ги подклаждат, ако имат интерес, Великите сили могат да се намесват. Косово, Босна и Херцеговина - това са обсолютно тлеещи конфликти, във всеки момент могат да пламнат. Това, което мен много ме плаши, не са негативните демографски процеси, а възможността от нов конфликт на Балканите и разрастване на войната в Украйна, дели ни само едно море. Още по-близко са Западните Балкани. Това е нещо, което силно ме притеснява, защото конфликтите не са приключили, не са угаснали, те просто тлеят и могат да се възпламенят отново.
- Написахте два романа, в които сюжетът се развива на етническа „подложка“? Какъв би бил следващият ви сюжет?
- Повече не искам да пиша за войни по две причини. Първо, защото много се изтощих емоционално, пишейки за войни. Втората причина е, че аз повече нямам какво да кажа по тази тема. Много пъти ме питаха дали няма да пиша за войната в Украйна.
Имам приятели и украинци, и руснаци и това за мен е изключително болезнена тема. Освен това вече съм написал два романа за войни и няма какво ново да кажа по темата. Сменят се героите, местата, сменят се сюжетите, но насилието по своята същност е едно и също.
Нямам какво да добавя. Сега работя по нещо, което е свързано с моя роден край и моя род, а аз съм от село Кулата и много се гордея с това. Така че това, което правя в момента, ме вълнува силно емоционално. Готвя си и професурата, която е посветена на новите три демографски феномена на ХХI век. С това се занимавам в момента в творчески план и определено ми е много интересно!
Това е той
Роден е на 6 април 1973 г.
Завършил е география в СУ „Св. Климент Охридски“
Сценарист на тв предаванията “Стани богат”, “Столът”, “Това го знае всяко хлапе”, “Аз обичам България”
Доктор по география на населението и селищата от 2007 г.
Специализирал е в Кьолн и Грац
Ръководител на катедра „Социално-икономическа география“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет
Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“
Разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет
Сияна Севова
