Мерки за борба с големите търговски надценки, както и спасяване на българското производство са залегнали в Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който е изготвен от Министерството на земеделието и храните. Нуждата от държавна регулация се появи след протести на граждани срещу високите цени чрез бойкоти на търговските вериги и срива в някои от секторите в земеделието. Проектът обхваща търговията с 22 основни продукта, като се въвеждат пределни надценки за търговците и минимални печалби за производителите. Също така се въвеждат изисквания за големите търговци 50% от предлаганите продукти в засегнатите категории да са български. Мненията на производителите са, че това ще има положителен ефект, но икономисти смятат, че държавата не трябва да се меси в цените и пазара.
- Г-н Попдончев, как ще коментирате набелязаните цели и мерки в Закона за веригата на доставки на земеделските продукти и храни, представен преди дни от Министерството на земеделието и храните?
- Законопроектът представлява предложение за тежко административно регулиране на икономическите отношения в частния сектор, включително чрез ограничаване на свободата на договаряне. За нас това е много опасно, когато говорим за регулация в сектори, които са висококонкурентни. Такава е подходяща за сферите, в които има естествени монополи. Но при производството, преработката и търговията със земеделски продукти и хранителни стоки има висока конкуренция и подобни мерки могат да доведат до сериозни изкривявания на пазара. В закона на първо място са посочени целите, ако се обърне внимание на презентацията на МЗХ, в нея няма цел намаляване на крайните цени на хранителните стоки. Затова и не може да се очаква от действията на подобен закон и тези мерки да се намалят крайните цени. Целите всъщност са справедливо разпределение на добавената стойност, което би следвало става чрез пазара. Другата цел е постигане на баланс и прозрачност в търговските отношения и подобряване на достъпа до информация. Никъде не е посочена като цел намаляване на крайните цени.
- Какво всъщност ще се постигне с този закон?
- Трябва да кажем, че този закон, макар и номинално написан като предложение за ограничаване на надценките, всъщност цели ограничаване на максималните печалби на отделните участници във веригата на доставка. Защото основата, върху която се прилагат надценките, включва всички разходи на всеки участник във веригата. А няма никаква гаранция, че тези разходи ще намаляват, а няма и логика. Просто икономическите оператори биват ограничавани, след като направят пълната себестойност на продукцията или данъчната основа на стоката, която ще продават, да приложат определен процент надценка, който е различен за отделните участници по веригата. Това по никакъв начин не гарантира спад в крайната цена. Освен това се разкрива чувствителна за бизнеса информация. Проектозаконът предвижда въвеждане на нови регистри или платформа, чрез която да се проследяват тези доставки и да се разкриват на доставни цени за всеки контрагент поотделно. Това е много чувствителна информация за бизнеса и аз лично се съмнявам, че има регулатор или орган в държавата, който да има капацитета, както човешки ресурс, така и финансов, да извършва контрол и регулация на този тип информация.
- Означава ли, че тази мярка е невъзможно да се приложи?
- Към момента да.
- В представения проект има противоречие, например надценката за производителите да е поне 10%, а за преработвателите до 20%. Според вас защо за една част от веригата на производство няма таван на печалбата, а за другата част има?
- Да, така е. Идеята е да бъдат защитени производителите, но е факт, че текстът в презентацията на законопроекта е представен объркано и не е много ясно чии интереси защитава. За това държавата трябва да се насочи към укрепване на капацитета на регулаторните си органи, вместо да се намесва така грубо в стопанските взаимоотношения в частния сектор. Това, което се предлага за производителя, е да бъде защитен. За да не бъде „притискан“ от първия изкупвач на продукцията да сваля цената, законът му предлага гаранция, че каквато и себестойност да направи, ще може да си сложи поне 10% над това и изкупвачът няма да има право да договаря по-ниска цена. Това е абсолютно непазарно. Освен това тук изобщо не се говори за качество, защото то е различно за продукцията, която се произвежда. В същото време за преработвателя надценката е максимална, и то върху крайния продукт. Но в презентацията не става ясно върху кой краен продукт става въпрос. Коя е крайната цена на продукта. Защо и тук не се ползва терминът себестойност? Тъй като и преработвателят формира себестойност. Не е ясно тези 20% в цената ли са, или са над нея. Друг интересен факт е приложното поле на законопроекта. От него са изключени стоковите борси и тържищата, тоест за тях тези правила няма да важат. Това може да доведе до изкривяване на пазара, като голяма част от оборотите да се пренасочват към този тип търговия.
- Какъв е чуждият опит, който са взаимствали в закона?
- Опитът от другите държави, които са въвели такива мерки, е негативен, включително и в Румъния, за която се дават примери, че тази мярка действа. Но когато на една мярка й се продължава действието, означава, че тя не работи. Не постига целите си. В Хърватия е по същия начин, като разшириха списъка с храните, които са с таван на цените. Това ясно показва, че подобни временни кризисни мерки не водят до поправяне на пазарните изкривявания, а водят до друг тип деформации. Това не е добрата практика. Това, което трябва да се направи, е да се укрепи капацитетът на Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, инспектората към Министерството на земеделието и храните, за да се хващат навреме нелоялните търговски практики, ако има такива. Другото, което за нас е странно, е защо в закона се предвиждат кризисни мерки. Не сме в състояние на криза. Предложението е те да се прилагат за срок от една година и ще започнат да действат в срок от 6 месеца от приемане на закона. Това вероятно означава, че някой предполага, че след 6 месеца България ще е в криза, за да действат подобни кризисни мерки?! Ясно е, че пазарът в най-голяма степен може да изправи такива отклонения. Ясно е, че има и нелоялни практики, но с такъв тип регулация вероятността да станат по-големи изкривявания, включително увеличение на цените за крайните потребители, е много голяма.
- Ще доведе ли дефицити на стоки, ако се приеме изискването 50% от продуктите от тези 22 храни да са български?
- И в момента за част от продуктите по-голямата част от асортимента е от български производители. Например за млечните продукти, които са над 50%. Но не съм сигурен по отношение на месото дали това е възможно. По-голямата част от тази продукция е внос, защото българският пазар не може да задоволи консумацията у нас. Как ще се задоволи това търсене, ако местното производство не е в състояние да предложи на пазара такива количества. Но това, което може да изчезне от рафтовете, са стоките с високо качество, защото те просто няма да могат да отговорят на тези правила за надценката. Същото се отнася и за продуктите с ниска пазарна стойност. Например, ако дадена стока струва 2 лева, а търговската верига трябва да начисли не повече от 20%, което е 40 ст. В тези 40 ст. тябва да влязат заплати, електроенергия, лихви по кредити и прочие. Няма как да се предлага такава стока.
- Според вас трябва да се завиши контролът, а не толкова да се създава регулация и антикризисни мерки?
- Трябват мерки за хора с ниски доходи, които обаче да не рефлектират върху пазара. Ако проблемът са високите цени, може да се мисли за форма за социално подпомагане, например чрез ваучери за храна, за хора в нужда. Но не и по този начин административно да се навлиза в отношенията на пазарните субекти. Това се е виждало в годините назад и в други държави. След края на действието на подобни мерки в Унгария инфлацията на хранителните продукти стигна 50%. Опасенията са ни, че ако тръгнем по този път, първо ще изчезнат хранителни продукти от магазините, цените няма да се понижат и със сигурност ще бъдат увредени отношенията между пазарните оператори.
- Как ще коментирате идеята за създаване на държавни магазини?
- На първо място трябва да попитаме дали ние като общество сме съгласни с данъците на бизнеса, които плащаме, държавата да финансира магазини за хранителни стоки, които ще конкурират частните. Според вносителите на това предложение капиталът, с който се прие да се учреди такова дружество, е 10 млн. лв. Само за сравнение може да посочим, че отварянето на един търговски обект на голяма верига като инвестиция е от порядъка на 20 млн. лв. Ако се осъществи такова нещо, то ще убие малките търговци, защото ще конкурира с по-ниски цени. И другото, доколко са пригодни помещенията в пощите, за създаване на хранителни търговски обекти. Да не говорим, че това изисква ремонт на помещения, инвестиции в оборудване, наемане на персонал. Това е голяма инвестиция, която не е ясно колко време ще отнеме и какъв ще ефектът, освен да унищожим най-малките търговци в малките населени места и да конкурираме частен бизнес, който се занимава с това от десетилетия.
Това е той:
- Роден е на 28.04.1980 г.
- Магистър по счетоводство и контрол в УНСС - София.
- От 2003 г. ръководи и координира финансово-счетоводната дейност на БСК
- Участва в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)
- Владее английски език
- Семеен, с едно дете
Елена Иванова
