- Г-н Велев, каква е вашата позиция за увеличението на минималната заплата до 933 лв. от 1 януари 2024 година?
- Увеличението на минималната заплата е предвидено в закон, който е в нарушение на международни норми, които страната ни е приела да спазва. Имам предвид, че с промените в Кодекса на труда, които бяха направени, тласкани от популизъм и от стремежа да живеем по-добре, без да работим по-добре, изискването е минималната заплата да е половината от средната за четири тримесечия до 30 юни на текущата година. Това е въпрос на изчисление на база данни на Националния статистически институт. Законът, който е сбъркан, еднозначно определя тази стойност на минималната заплата. Той е сбъркан, защото противоречи на Конвенция 131 на Международната организация на труда и на Директивата за минимални работни заплати на ЕС.
- А те какво гласят?
- Те гласят, че при определяне на минималната работна заплата трябва да се проведе диалог между работодатели, синдикати и държава. Да се вземат предвид редица индикатори, като само един от тях е този, който е абсолютизиран в настоящия закон. Става въпрос за съотношение брутна към брутна или нетна към нетна. При нас то е основна към брутна, това е грешката. Не стига че не са взети редица индикатори, а само един, но и той е грешно използван. Ето защо ние от всичките работодателски организации сме оспорили този закон пред двете институции, пред ЕК и Международната организация на труда. Нашите жалби са взети под внимание и ще бъдат разгледани.
- Какви проблеми може да породи това увеличение на минималната заплата?
- Този дефект на закона, чиято цел е, както казах, да живеем по-добре, без да работим по-добре, което няма как да стане, води до няколко дефекта. Минималната работна заплата ще бъде по-висока от средния осигурителен доход в редица икономически дейности. Това са ремонтна дейност, отглеждане на животни, хотелиерство и ресторантьорство, производство на дървен материал, дейности по охрана и редица други, които имат среден осигурителен доход, по-нисък от административно определената минимална работна заплата. Тоест там хората, за да не бъдат съкратени, ще бъдат преместени в сивия сектор. Ще бъдат назначавани на тричасов работен ден или на половин работен ден, а всъщност ще им се доплаща, без да се внасят данъци и осигуровки на остатъка. Защото никой не е е по-голям от хляба! С това действие управляващите насърчават сивия сектор. Към минималната работна заплата, като прибавим и задължителните административни класове за прослужено време, които са останали само у нас от целия ЕС, всъщност тя се приближава до средната в редица области. Например в Кюстендил, Благоевград, Видин, Хасково, Смолян става така, че минималната заплата, заедно с класовете към нея, ще е колкото средната.
- До какво ще доведе всичко това?
- Води дотам, че за нискоквалифициран и за средноквалифициран труд ще се изравнят доходите и хората губят интерес да се квалифицират и да работят по-добре, защото няма да получат повече.
- Няма ли да има индексиране и при средните заплати, след като се вдигне минималната?
- Там, където може да се направи, ако това стане, ще се увеличат цените. Защото, когато отидете в магазина, ако заплатата на касиерката се повиши, ще се увеличи надценката върху продуктите, които продава. В противен случай няма откъде да се вземат парите за увеличение на заплатите. Там, където могат да се вдигнат доходите, ще доведе до инфлация. Причината е, че това става административно, а не в резултат на повишение на производителността на повече продукция, както е правилно да се случва.
Очаква се през есента да има проблем с удържането на заетостта.
- Какво е съотношението между минималната и средната заплата у нас и в ЕС?
- Всъщност съотношението 50% между минимална и средна заплата няма в икономиките, които са развити. Там това 30-40% е минималната от средната заплата. В ЕС това съотношение е 43%, в САЩ и в Китай - под 40%. У нас това съотношение ще доведе до забавяне на икономическото развитие, защото демотивират хората да повишават квалификацията си и да имат по-голям трудов принос. Защото никой не задължава никого да взима минимална заплата, тя трябва да се изработи, не е социална помощ. Не трябва да се определя на база на това колко пари покриват разходите, а на база колко се изработва. Затова според нас минималната заплата трябва да се договаря по икономически дейности между синдикални и работодателски браншови организации и тя не трябва да е еднаква. В IT сектора средната заплата е над 4500 лв., в енергетиката и финансите е около 3000 лв., в хотели и ресторанти, облекло и текстил и другите, които по-рано изброих е около 1000-1100 лв. Това са разлики от 3-4 пъти в средните заплати, а ние административно искаме навсякъде да въведем една и съща минимална работна заплата. Това не е добре, не е правилно и не води до добри резултати. Няма да доведе до ускоряване на икономическия растеж, защото тласка нагоре инфлацията, вкарва работещите в сивия сектор и в крайна сметка забавя, а не ускорява развитието.
- Не трябва ли все пак доходите, получавани от труд, да бъдат обвързани с минимални нужди за живот? Доходите ни догониха ли тази инфлация?
- Средните доходи, които са пазарна стойност и се изработват изпревариха инфлацията. България е една от двете страни, които успяха да го постигнат. Средната заплата за цялата 2022 година е нараснала повече от инфлацията. Но това е средната заплата, тоест тя не се определя административно от някои, а се изработва от хората. Българските предприемачи, работодатели и мениджъри заедно с работниците са направили така, че средните доходи да изпреварят инфлацията. Това не може става с административен акт относно минималната заплата. Тя не трябва да се определя с декрет, ако така става, направо може да определим 5000 лв. минимална заплата, за да живеем всички щастливо, но не става така. Тогава просто всички ще фалират и ще е истинска катастрофа, няма кой да има да плаща такава заплата и бюджетът ще остане празен.
- Може ли да посочите примери какъв дял от приходите на предприятията отиват за покриване на разходите за заплати?
- Много са различни разходите за труд в отделните икономически дейности. В IT сектора около 80 на сто от приходите отиват за покриване на разходите за заплати. В енергетиката - той под 5%, в машиностроенето е 25%. По-важен е показателят за компенсиране на работещите като дял от БВП. У нас той расте последните 10-15 години с най-бързи темпове в целия ЕС и в момента вече достига средно европейското равнище, изпреварвайки нивото в Източна Европа и на Балканите. Имаме процент на компенсиране на работниците, тоест за възнаграждения, един от най-големите в Централна и Източна Европа. Това означава, че работниците получават повече, отколкото изработват. Процентът на инфлация вече е под 10% и се забавя. За периода от януари 2022 г. до юли 2023 г. инфлацията е 19%. Минималната заплата през януари 2022 г. е 650 лв., а до януари 2024 година се предвижда да скочи с 43%. Това на практика означава, че предлаганият административно ръст на минималната заплата драстично изпреварва инфлацията. Да, с минимална заплата се живее трудно, факт, но хората по света, които имат ниска квалификация, работят поне на две места или повишават квалификацията си с цел да повишат доходите си. Никой никого не задължава да работи на минимална заплата.
- Но у нас за разлика от другите развити икономики има много работодатели, които наемат работници, дори с квалификация на минимална заплата, а останалото го плащат под масата.
- Това се дължи на факта, че хората, които са се осигурявали на средна заплата и тези на минимална, взимат еднакви пенсии. Това е мощен стимул за сива икономика. Защо да плащат повече осигуровки и данъци, а накрая получават еднакви пенсии. По-добре част от тези осигуровки и данъци да ги вземат в плик, вместо да ги губят, като ги плащат в бюджета. Това са разсъжденията на много места и това е оправданието и стимулът за сива икономика. Това са грешни политики както при определяне на минималната заплата, така и при пенсиите. Пенсионната ни система се счупи с това изравняване на минималната и средната пенсия. По същия начин се процедира и с минималната и средната заплата. Защо човек трябва да работи повече и да си повишава квалификацията, като накрая получава същото.
- Какви мерки трябва да се заложат в бюджета, за да успеем да отговорим на критериите за влизане в Еврозоната?
- В бюджета за тази година очевидно няма да се изпълнят приходите, поне това сочат данните до края на август. Ако по същия начин продължим до края на годината ще постигнем 3 млрд. лв. неизпълнение на бюджета. За да се вместим в 3% дефицит, което е изискване за влизане в Еврозоната, очевидно трябва да намалим разходите с тези милиарди, които няма да влязат в хазната. Това ще стане, като се намалят инвестициите, което ограничава и забавя растежа, защото именно те го тласкат. Дотук се стигна, тъй като бюджетът беше планират твърде оптимистично, приходите бяха надути, за да се надуят и разходите, а харчовете са популистки увеличени в социалната си част, без да са таргетирани, тоест да се осигури подкрепа само на най-нуждаещите се. А се раздават на калпак в много направления, а това е разхищение на средства. Поради липса на воля и популизъм, постоянни избори се раздават тези пари, а приходи срещу тях няма и се взимат заеми и се намаляват инвестиции, за да се вместим в тези 3% дефицит.
Увеличението на заплатата ще доведе до ръст на сивия сектор.
- Какво да очакваме за следващата година?
- В икономиката, което е много важно да се знае на ЕС, на Еврозоната се забавя, вероятно ще влезе в рецесия през второто полугодие. Някои страни, които са основни наши икономически партньори, вече го направиха – Германия, Италия. И ние виждаме как българската икономика, която е отворена и свързана с тях, се забавя. Няколко месеца вече индустрията отчита спад от порядъка на 10 на сто на годишна база. Това няма как да не се отрази и на бюджетните приходи. Това ще създаде тази есен много сериозни проблеми на предприятията за удържане на заетостта. Вече не говорим за стремителни ръстове на възнагражденията, а за запазване на хората на работните места. Защото рязко намаляват поръчките, спадат приходите от продажби, а това въобще не се коментира. Това са предизвикателствата в бюджета и за следващата година. Защото, без да направим по-ефикасни и ефективни публичните разходи, социалните плащания по-таргетирани, ние няма как да се вместим в дефицит от 3% през следващата и по-следващата година. Това не може да става до безкрайност с увеличаване на заемите, защото те стават все по-скъпи. Ако продължаваме по същата траектория, ние след две години ще плащаме 1,7 млрд. лева само лихви по заемите. Така че при разпределянето на бюджета за следващата година политиците трябва да забравят за популизма и да направят необходимите реформи, за да бъдат разходите ефикасни и ефективни. Средствата трябва да се разходват, а не да се прахосват за сметка на взети заеми, които ще излизат все по-солено и все по-трудно ще се взимат.
- Трябва ли според вас да се променят данъците?
- Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България, че данъците трябва да бъдат прости и събирани ефективно. И с парите от събраните данъци да се прави социална политика, а не с данъците. Намаляваме ДДС на хляба, насъщен наш, за всички - и за бедните, и за богатите. Тоест взимаме от богатите по-малко пари. По-добре е да вземем от всички и с парите от тях да правим социална политика, да дадем на тези, които имат най-много нужда. Нашата позиция е, че трябва да бъдат възстановени ставките, които бяха временно намалени, защото имаше пандемия, затворени бизнеси, но тези причини са отпаднали. Дори и нищо да не направят, тези намалени ставки изтичат в края на тази година.
Това е той:
Изпълнителен директор на „Стара планина холд“ АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ)
През 1977 г. завършва с отличие 133-то СОУ в София
Завършва като първенец на випуска школата за о.р. при Висшето военновъздушно училище в град Долна Митрополия, специалност „Техник на самолета и двигателя“ и е произведен предсрочно в офицерски чин през 1978 г.
През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на ТУ в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска
През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки корпоративно развитие и управление
В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история
Елена Иванова
