- Г-н Иванов, държавата започна да прави проверки по борси и в магазините за нелоялни практики, какъв ще е резултатът от тях?
- Трябва да се създадат условия за справедливо разпределение на ресурса в надценките. В момента има негативни практики, които водят до това, че едрият търговски капитал извлича най-много дивиденти и обикновено този натиск рефлектира при първия доставчик, или в случая производителя или преработвателя. Когато се създадат условия за по-справедливо разпределяне на ресурсите по веригите, ще има по-високо предлагане и подобряване на процеса на ценообразуване. Премахването на сивите практики и нелоялните търговски въздействия водят до едно по-добро ценообразуване, което е относително справедливо. Така ще има равнище на цените, което няма да е обременено със злоупотребата с търговска сила и дали ще намалее или как точно ще се регулира цената е въпрос на пазарно взаимодействие. Но трябва да бъдат създадени условия то да може да протече. В момента има господстващо положение, което води до разпределение на ресурса, което не е в полза на малките български земеделски производители и оттук се създават условия определени лица да спекулират повече от необходимото. Тоест да получават малко повече от това, което се полага да получат. Необходимо е да се създадат по-добри условия и сблъсъкът трябва да е по-прозрачен между доставчици и търговски вериги с оглед на това да няма спекулации от едната или от другата страна. Пазарното взаимодействие трябва да е честно и регламентирано и никой да не си позволява да създава условия, с които да се възползва от липсата на законодателство или от това, че има по-голяма търговска сила в определен момент.
- Как създаването на закон за агро-хранителната верига би могъл да въздейства върху пазара?
- Точно това е целта, а именно чрез него да се премахнат нелоялните практики. При тържищата има двама търговци, тоест там няма как да става оскъпяване и злоупотреба с пазарно положение, тъй като пазарните играчи са равнопоставени. Но що се касае до отношения производители, тържища и търговски вериги има определено доста по-мощно пазарно положение на един от играчите и от време на време те се възползват от това нещо и прилагат определен вид практики. Новите правила трябва да създадат условия да не може да се злоупотребява с такъв тип практики и пазарният сблъсък да стане чист.
За да има повече българска продукция в магазините, е необходимо земеделските производители да се сдружават.
- Бихте ли посочили примери за нелоялни практики?
- Една от нелоялните практики е да доставиш стоката, а да ти вземат пари за реклама, за място на щанда и всичко друго, което е така нареченото обратно начисляване, което не е обект на сделката. Това е нелоялна практика, и то без ти да желаеш това да се случи, а просто защото си принуден заради значителната пазарна сила на другия преговарящ. В хранителната верига трябва да се обследват всички нейни нива, бавенето на плащането на стоката, начин на оформяне на договори и прочие. То трябва да обхване цялата верига от началото до края. За да има справедлив сблъсък, вече е въпрос на търговия и пазарен механизъм, въпросът е да няма злоупотреба с пазарна сила. Трябва да има правила и мерки и там, където има недостатъчно законодателство, да се създадат такива, за да може процесът да протича прозрачно.
- Какъв беше ефектът от бойкота върху цените на храните?
- Най-големият ефект на бойкота е, че започна разговор по темата в по-усилен режим. Не че по тази тема не е говорено много години назад. Диалогът по тази тема не е спирал, въпросът е, че сега се създадоха условия разговорът да има такъв вид, че да се стигне до промени. Трябва да се отчете и фактът, че сега има редовно правителство, тоест една власт, която може да изработи такова законодателство. Политическата нестабилност също пречеше да има развитие по въпроса що се касае до приемане на законодателни мерки.
- А върху цените какво е отражението?
- Ще има, но няма да е веднага. Колкото е по-чист процесът, толкова няма да е обременена крайната цена с негативно влияние или злоупотреба на един от участниците. По цялата верига могат да се случат злоупотреби с пазарна сила. Може преработвателят да е много по-мощен от дребния производител. Тук не става въпрос само за едни отношения, а за регламентиране на процеса от първа доставка до краен потребител. С оглед на това всички пазарни взаимодействия по веригата да стават чисто. Там, където се срещне търсенето и предлагането, се формира съответно ценово равнище, което да е обосновано и най-вече обективно. Това неминуемо ще доведе до промяна на ценови равнища. Не мога да кажа с колко, защото това е въпрос на пазарен сблъсък и формиране на себестойност. Всичко, което се напише в законодателството, че е злоупотреба с такова положение, то бива забранявано да се прилага. Имаме вече доста опит и примери със злоупотреби с лоши практики, правят се проверки и резултат ще има при всяко положение.
- Могат ли търговци да си позволят да предлагат стока под себестойност?
- Ако е под себестойност, това е дъмпинг и е наказуемо. Въпросът е, че това трябва да бъде установено и е въпрос на чист контрол и не е свързано с нуждата от конкретни мерки освен на проверки, за да се докаже. Много хора говорят напоследък по темата, но всичко това трябва да е доказано, че е така. Цените в някои големи търговски обекти могат да са по-ниски от тези по борсите и тържищата, тъй като съответният обект е закупил големи количества и придобил стоката на ниска цена, дори и тази на едро. Може да има и директна доставка от самия производител, без да има дъмпинг. Затова смятам, че всичко това трябва да се установи, а не само да се хвърлят твърдения без реални документи.
- Как би могъл да се реши проблемът с липсата на българска продукция по рафтовете в магазините?
- Това е най-големият проблем. Много по-различен ще е пазарът, ако имаме по-голямо производство. Трябва да има мерки, които да подпомогнат това производство, тъй като премахването на нелоялните практики е в пряка връзка с количеството производство. Колкото повече нелоялни практики има и се отнема доход от земеделските производители, толкова ще намалява предлагането на българско производство. Главната цел на мерките е и това, тоест да подпомогне по естествен начин с една чиста конкурентна борба да се стигне дотам, че се увеличава българското. Така голяма част от принадената стойност да отива в ръцете на производителя. Ако постигнем това, ще увеличим и производството, което моментално ще се отрази и върху цените. Освен това има други мерки, които трябва да бъдат предприети, за да се увеличи производството. Трябва да се работи и върху темата за сдружаване на земеделските производители. Крайно време е да се възползват от икономията на мащаба, тоест да формират по-крупни структури, които да могат да купуват ресурси, съответно да могат да излизат на пазара и да имат по-силна преговорна сила и възможности за по-големи доходи. И ако една верига може да си позволи да купи много ресурси, окрупнените земеделци ще могат да купят по-евтини торове, да продадат на по-добра цена и да вземат по-висока принадена стойност и да развиват производството в посока по-големи количества на предлагане. Всичко това е свързано и трябва да се работи информирано, за да се стигне до някаква реална промяна.
- Има ли промяна в цените при храните, която е под въздействие на бойкота?
- Няма промяна в тенденции, а в момента пазарът е в едно спокойно състояние. Има добро конкурентно взаимодействие, като изключим негативните практики, които се получават в самата верига във връзка с договарянето и начина на пласмент. Що се касае до пазарния сблъсък, виждаме много пропорционални етикети и нищо не се е променило във връзка с директната постановка и ценообразуването заради бойкота. Това, което се промени, е, че обществото го взе на дневен ред като важна тема и правителството реагира веднага, като започна да работи по темата, която ни е болна. Фактът е, че България има много по-голям потенциал да произвежда земеделски продукти, отколкото в момента е на практика. Затова всичко възможно трябва да се направи от законодателна гледна точа, от оперативни мерки с оглед на това да създадем условия за увеличаване на нашето производство. Това може да го направи държавата, тоест да изчисти изкривяването на пазарния механизъм. Самото производство е дело на нашите производители и е тяхна грижа и отговорност.
- Смятате ли, че намаляване на данъците или поставяне на таван на цените би могло да допринесе за намаляване на цените?
- Това трябва да бъде много добре обмислено, защото не е свързано само с ценовото отражение върху стоките. То е свързано и с фиска и трябва да се анализира. Моето лично мнение като икономист е, че не ДДС и не една данъчна ставка е проблем, а как функционира системата. Колкото сме по-конкурентоспособни, увеличаваме производителността на труда, колкото повече правим икономия от мащаба, тоест да се окрупняваме, може да добием необходимата ефективност и оттам да произвеждаме продукт, който има висока принадена стойност и да търсим такива пазари. Първото, с което трябва да се преборим, е да минимизираме лошите търговски практики, защото няма държава в ЕС, която на 100% да ги е преодоляла.
- Как ще се отрази приемането на еврото у нас? Хърватия също прави бойкот срещу цените както на храните, така и на услугите.
- Хърватия е туристическа държава и има своите особености и там проблемът не е само с цените на храните. Еврото представлява голяма възможност за страната от една гледна точка. От друга страна, всичко записи от нас, как ще работим. Ако имаме голямо производство и то е високотехнологично, подобрим търговските практики, според мен еврото ще ни даде по-голяма възможност да се развием. Ако ние не се развиваме в посока ефективност, то и без еврото ще отидем на кино. Не трябва да се плашим от еврото, защото то ни дава по-висок пазар. А що се касае до проблемите в Хърватия, няма как да искаш държавата да е един мощен туристически обект и в същото време, докарвайки тези по-високи приходи от туризъм, да очакваш, че цените ще останат на същото равнище. Съвсем друг е проблемът при хърватите. То е все едно да живееш в курорта Слънчев бряг и да пазаруваш на цени като на Женския пазар. Нашата задача е да увеличаваме земеделското производство и да го направим по-конкурентно и ефективно. Не само че всичко ще е добре, но може да станем и водеща държава.
- Колко време ще е необходимо да се възроди българското производство?
- В рамките на около 3 години бихме могли да възродим голяма част от зеленчукопроизводството, а също и млечното говедовъдство. Въпросът е, че трябва да има мерки за привличане на младите да работят в земеделието, тоест то да стане привлекателно място за развитие. Когато бъдат елиминирани тези лоши търговски практики по цялата верига, тогава вероятно ще има повече доходи за производителите и ще привлече повече хора към този сектор. Има обаче и манталитет, който ни пречи. А именно да седнем на масата да решим проблема заедно. Защото двама могат да купят повече от един поотделно. Също могат да се договорят и по-добри условия за продажба и за закупуване на ресурси, например да спестим 10% от торове, 5% от препарати и печелим повече. Това обаче трябва да се разбере от самите производители. Но насила това не трябва да става. Защото при всички, които въведоха тавани, резултатът беше нула, след това имаше инфлация и това нито подобри системите, нито реши потребителските проблеми. Хората трябва да разберат, че социализма отдавна го няма и захар по 80 ст. няма.
Това е той:
- Роден е през 1971 година
- Завършил е аграрна икономика в УНСС
- От 1997 до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник-отдел "Надзор" в комисията
- От февруари 2010 г. е член на ДКСБТ
- От 20 май 2015 г. е председател на надзорния орган
Елена Иванова
