- Проф. Чавдарова, наскоро за поредна година по програмата „За жените в науката“ на L’Oréal и ЮНЕСКО отличихте три дами за техните проекти. Каква е ролята на науката в днешно време и може ли наистина една жена да е успешна в това начинание, колкото и да е трудно?
- Отново искам да поздравя младите дами за усилията, времето и отдадеността им към нелеката кариера на учен. Щастлива съм, че имаме възможността всяка година, посредством програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО, да видим поредните добри примери, които са вдъхновение за всички изследователи. Науката е най-великото колективно начинание и дава много за развитието на социума. Във всички стратегически документи на Европейския съюз от последните години науката е определена като основен двигател на развитието.
Светът е изправен постоянно пред множество и различни предизвикателства, за преодоляването на които са ни необходими висококвалифицирани кадри в различни области. Науката, технологиите и иновациите особено след пандемията привличат все повече внимание в рамките на националните и международните политически програми след десетилетия пренебрегване. Пандемията от COVID-19 доказа за пореден път, че инвестицията в науката и иновациите е от ключово значение и вложените средства се връщат многократно. С радост мога да отбележа, че жените, които се посвещават на научноизследователска и развойна дейност в България, далеч не са малко – по последни данни на Националния статистически институт за 2021 г. те са над 48% от общия брой заети в научноизследователска и развойна дейност. Друга положителна статистика в последните години е тази за хора под 35 години с научна степен, т. е. увеличава се шансът все повече младежи да изберат кариера в научноизследователската и развойната дейност, а по-голямата част от тях са жени. Горди сме, че у нас е постигнато равноправие при участието на жените в науката, като сме доста напред спрямо средното ниво в ЕС. Всичко, от което се нуждаем, е неуморима воля, любопитство, подкрепа и вдъхновение.
- Всъщност програмата подпомага със стипендии у нас от 2010 година и се оказа много успешна. Вие също сте учен, какво е необходимо за един човек, за да се развива в тази сфера?
- Ролята на науката за икономическото и социалното развитие среща все по-голямо разбиране както от страна на европейските институции, така и на държавната и местната власт у нас. Осъзната е необходимостта от дългосрочна и последователна политика в областта на научните изследвания и иновациите, поради което в тази насока са насочени и усилията в последните години за създаване на благоприятни условия за повишаване качеството на извършваните научни изследвания. В обективен план сред проблемите, пред които са изправени учените, бих откроила недостатъчното финансиране, недотам високите възнаграждения, както и трудния достъп до най-съвременна научна инфраструктура. В субективен план, за да се занимаваш с наука, преди всичко трябва да имаш мотивация, както и безпрекословна отдаденост на това, което правиш. А за нас, жените в науката, това е още по-сложно, защото паралелно с това ние сме майки, съпруги, домакини.
- Как стоим по отношение на инвестиции в науката в сравнение с другите европейски страни?
- За съжаление инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България продължават бъдат по-ниски в сравнение със средните нива за европейските държави. За отрасъла на науката има поставени изисквания към държавите - членки на ЕС, да постигнат среден процент на финансиране 3% от брутния вътрешен продукт. За съжаление у нас процентът е едва около 0,7 от БВП, като публичните инвестиции за наука са едва 0,25% въпреки всички стратегии, които са приети в България и които предвиждат публичното финансиране за наука и иновации да е поне 1% от БВП. Но все пак е важно да отбележим, че не сме и на последно място. Наскоро бяха публикувани данни на Евростат за инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, според които сме на 23-ро място сред държавите членки – след нас с по-ниско финансиране са Латвия, Малта и Румъния. Това не трябва да ни успокоява, разбира се, и силно вярвам, че ще продължим да се движим напред и по този критерий. Това се отразява и на процента учени на 1 милион заети. И по този критерий сме доста под средното ниво и има какво да се желае.
- Самата вие сте учен с интереси към образованието и педагогиката. Смятате ли, че учителската професия наистина става все по-желана и започна да връща престижа си? Беше отчетено и най-голямо увеличение при студентите в специалност „Педагогика“.
- Данните в рейтинговата система за 2022 г. показаха, че трите най-масови професионални направления през 2022 година са „Икономика“, „Педагогика“ и „Медицина“. Приблизително всеки пети студент в България се обучава в професионални направления, свързани с учителската професия, като през последните 5 години близо 55% от тях се реализират като преподаватели. Този факт мен лично ме радва, защото по този начин, от една страна, ще преодолеем недостига на учители, но от друга, все още остава открит въпросът колко дълго младите хора ще се задържат в училище и дали наистина това е желана професия или по-скоро те са привлечени от различни материални стимули? Да си учител е призвание, но най-вече трябва да носиш в сърцето си любов и да имаш търпение към развиващата се детска личност.
- Тазгодишното издание на рейтинговата система на университетите обаче отчете и рекордно ниска безработица сред младите висшисти. Реализират ли се все по-добре на пазара на труда?
- Да, регистрирана е рекордно ниска безработица сред новозавършилите висшисти. Подобряват се и другите индикатори, които измерват връзката на висшето образование с пазара на труда. Това лично за мен е една добра новина и тенденция, защото знаете с какви проблеми се сблъскахме през последните 2-3 години - пандемията от Ковид-19, войната в Украйна и т.н. Днес вече сме свидетели на най-ниската регистрирана безработица сред завършилите, откакто съществуват данни за този индикатор в рейтинговата система, а именно от 2011 г. насам. Останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда също продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности.
Естествено, няма как да не отбележим, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под и около 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока сред завършилите „Социални дейности“ (3,7%). Най-добре се реализират завършилите „Медицина“, „Военно дело“ и „Теория и управление на образованието“. В същото време най-слаба е реализацията в направление „Туризъм“. За мен е странно също, че сред завършилите „Транспорт, корабоплаване и авиация“ е най-ниският процент на тези, които плащат осигуровки в България. Няма да изненадам никого, като кажа, че най-висок доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ (3456 лв.), а на ниво конкретно висше училище – випускниците от това направление в Софийския университет (5592 лв.).
- Появяват се все повече нови професии. Трябва ли това да бъде отразено в Националната класификация на професиите и длъжностите?
- Към Министерство на труда и социалната политика е създадена и функционира Постоянната междуведомствена работна група за актуализиране на Националната класификация на професиите и длъжностите, в която участват представители на различните институции. Работната група ежегодно разглежда постъпилите предложения за актуализиране на Националната класификация на професиите и длъжностите, събира становища на заинтересованите страни по сектори и прави мотивирани предложения за включване на нови професии и длъжности. Това е перманентен процес. Нови професии и длъжности се включват със заповед на министъра на труда и социалната политика.
- Наскоро отпадна изискването дипломите да са с холограмен стикер. Ще има ли достатъчен контрол за легитимността на документите за завършено висше образование?
- Отпадането на холограмните стикери е в съответствие с продължаващите усилия на Министерството на образованието и науката за дигитална трансформация в системата на висшето образование и електронизация на административните дейности на висшите училища.
Изначално идеята за поставяне на холограмен стикер на дипломите за висше образование беше чрез тях да се удостовери истинността на издадената диплома. Живеем обаче в динамични времена на бързо развитие на високите технологии. Развитието на цифровите технологии през годините дават възможност да бъдат въведени в практиката други механизми за контрол и удостоверяване на автентичността и истинността на издадената диплома. Във връзка с това са и последните промени в Закона за висшето образование, с които регистрите за висше образование са оптимизирани. През последния месец заедно с екипа на Националния център за информация и документация успяхме да въведем новите параметри на регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления. По този начин регистърът се превръща в достатъчно надежден инструмент за проверка не само на провежданото от съответното висше училище обучение, но и на истинността на издадената диплома за висше образование.
- Очаквате ли проблеми, свързани с новата методика за акредитация на вузовете? Някои университети вече изказаха такива опасения.
- Трябва да се посочи, че Националната агенция по оценяване и акредитация е независим специализиран държавен орган и в този смисъл има пълната самостоятелност да определя критерии и процедури, чрез които да се оценява, акредитира и контролира качеството на дейностите във висшите училища. Но, разбира се, ние работим в сътрудничество. Относно новата методика заложените в нея цели, така както са обявени, са постигане на по-голяма обективност при оценяването, облекчаване на процедурите за акредитация и засилен фокус върху процеса на обучение. Националната агенция по оценяване и акредитация предлага съотношението количествени–качествени показатели да е 70% към 30% при финалната оценка. По този начин голяма част от количествените данни, които висшите училища подават ежегодно към МОН, към НАЦИД и за целите на рейтинговата система ще се публикуват на електронна платформа и така ще са видими за всички. От друга страна, за програмната и институционална акредитация ще се събират по-малко данни, които в много случаи са идентични. Едно професионално направление ще се оценява едновременно във всички висши училища, в които то се преподава, и новата методика ще даде възможност в края на процедурата да се видят силните и слабите страни на всеки университет по отделните показатели. Така процедурата определено ще е облекчена. По отношение на това дали ще има проблеми очаквам след приключване на процеса по изработване на новата методика, която все още е на етап апробиране, тя да бъде представена и обсъдена с ректорите на висшите училища в началото на следващата година, като и да се чуе мнението на всички заинтересовани страни.
Това е тя:
Проф. Чавдарова е доктор по педагогика на Лайпцигския университет и доктор на педагогическите науки
От 2008 г. е професор в катедра „История на педагогиката и управление на образованието“ към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“
Член на Съюза на учените в България
Била е два мандата зам.-декан на Факултета по педагогика по научноизследователската и международна дейност, два мандата ръководител на катедра „История на педагогиката и управление на образованието“, както и зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ по информационни дейности, академичен състав и администрация
Яна Йорданова
