В место да е повод за радост и национална гордост, Трети март се превръща в повод за срамни сцени и яростно до глупост противопоставяне на едни българи срещу други. А инвазията на Русия в Украйна засили ожесточението до степен да бъдат освирквани и замеряни със снежни топки председател на Народното събрание и премиер на заветния връх Шипка. И това не се случва за първи път. Всяка година е така. Нека припомним само как руският патриарх се опита да подмени историческата истина и нахока публично българския президент, че споменал и други народи, освен руския, помогнали за освобождението на страната ни. Пак заради войната в Украйна у нас бяха отменени редица традиционни празнични прояви. Има и призиви за изпращане в музеите на съветските паметници. Някои от тях бяха изписани с антируски графити. Има и исторически аргументи. Точно на тази дата, но през 1918 година Съветска Русия загубва един милион квадратни километра територия и 60 милиона души население с подписването на Брест-Литовския мирен договор, който слага край на руското участие в Първата световна война. Договорът е подписан от Съветска Русия, от една страна, и, от друга, от четворния съюз на победителите - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България. С този договор Русия се задължава и да подпише мир с Украинската народна република и да освободи територията й от руските войски и от руската Червена гвардия. Това е една от причините празнуването на Трети март да е забранено от комунистическия режим чак до 1978 г., когато биват възстановени честванията, но не като официален празник. Такъв става през 1991 г. по време на първите демократични промени. Оттогава до днес политиците на връх Шипка и на другите паметни места призовават да спре разделението и да бъдем единни най-малко заради идеалите на загиналите опълченци. Но това не се случва. И разделението остава. И обезсмисля празнуването. Има в нашата история редица други дати, подходящи за нов национален празник. Две от тях – Денят на съединението (6 септември) и Денят на независимостта (22 септември), са много по-достойни. Само си представете как звучи изразът “руска армия освободителка” точно в този момент, когато виждаме в репортажи последните мигове на засегнати от шрапнелите украински деца. Затова нека незабавно започне дебат, ако трябва да се направи референдум, но най-после да спре това противопоставяне. Надписът “Съединението прави силата” не е само фасаден на сградата на Народното събрание, а е символ на страданията и мечтите на първопроходците за свобода и независимост.
Монитор
