Л ъскав блок и детска площадка се издигат на мястото на легендарния ресторант „Мираж“ на боса на ВИС Васил Илиев, видя „Телеграф“.
Преди 2 г. парцелът на преименуваното по-късно в механа „Миражъ“ заведение беше продаден, а то съборено. Мощен инвеститор е вдигнал на ъгъла на улиците „Тодор Каблешков“ и „Киро Тулешков“ в столичния кв. „Гоце Делчев“ луксозен 10-етажен блок с разчупена структура и собствена детска площадка. Отпред цъфтят две млади магнолии, а отстрани е заградено пространството с детски люлки и пързалки. Младата зелена растителност съжителства с високи дървета, свидетели на мутренските времена и събития от началото на 90-те години на миналия век.
Култовият ресторант „Мираж“ е не просто заведение, но и офис на създателя на ВИС Васил Илиев. На Императора, който е въртял бизнес за милиони левове и долари. Място, откъдето е била ръководена империята ВИС.
Покушението
25 април 1995 г., преди обед. Васил Илиев излиза от апартамента си в жк „Дружба“. Преди това целува приятелката си, която е болна от грип. „Как си, мишленце? Да ти донеса ли сокче?“, казва той на младата жена. Думите му по-късно ще бъдат документирани в разследването.
Васил е в София, но хората му са заминали за Молдова за мач на националите. Той и брат му Георги изпускат чартъра след тежка вечер. Предния ден Васил си е купил бял мерцедес от Филип Найденов – Фатик, и в КАТ е уредил баровски номер – 9988. Напрежението между групировките е в поредния си пик. Императора има среща с политик в паркхотел „Москва“.
Малко след 20 ч. той потегля с колата си към ресторант „Мираж“, където има среща със Слави Трифонов. След мерцедеса на боса се движи колата с бодигардовете му. Автомобилите пълзят по тясната и осеяна с дупки ул. „Луи Айер“. Наблизо има строеж. От него изскачат двама килъри, въоръжени с картечни пистолети „Заги“. Следва дъжд от куршуми, които пръскат стъклата на колата. Шефът на ВИС издъхва за секунди без гардовете му да могат да реагират. Те изскачат от колата си, доближават мерцедеса и виждат страшната истина. За секунди стигат до „Мираж“ и нахлуват, крещейки, че Васил е убит.
Мълния
Минути по-късно портиерите на ресторанта са на мястото на покушението. После звънят на началника на отдел „Убийства“ в Националната полиция Ботьо Ботев. Десетки ченгета са вдигнати на крак. Заградителните мероприятия и проверки са рутинна процедура в такива случаи, но в този остават без резултат. Килърите вече са изчезнали в различни посоки.
Управителят на „Мираж“ звъни на съпругата на Георги Илиев – Мая, със страшната вест. Георги пристига съкрушен на мястото на убийството. Любимият му брат, застрахователен бос и бивш шампион по борба седи окървавен и безжизнен в колата си. След мигновената му смърт мерцедесът е продължил да се движи и се е ударил в ограда. Според запознати Георги не е продумал нищо в „Мираж“, където само пил тази нощ, а след това отишъл в любимото кафене на Васил в „Дружба“.
Майката на Илиеви – Венка, която живее в родния им град Кюстендил, научила черната вест от третото си дете – дъщерята Мариана.
Страх
Босовете на конкурентната СИК разказват по-късно, че вестта за убийството на Васил Илиев ги е уплашила и стресирала. Всички от ръководството на „Интергруп“ вземат мерки да стоят под постоянна охрана с камери, гардове и бронежилетки. Те са категорични, че нямат нищо общо с показния разстрел на Императора. След него обаче ще последват още много убийства на босове.
Погребението
Два дни след разстрела основателят на силовата групировка ВИС Васил Илиев е погребан в родния му Кюстендил. Митинг от близо 1600 служители, десетки последователи, известни футболисти и артисти го изпраща в последния му път. Шествието с мъртвия бос преминава през града и събира хиляди зяпачи. Един от кръстовете носи Димитър Димитров – Маймуняка. Близкият до Васил мъж ще се опита да продължи линията на туширане на напрежението между ВИС и други силови групировки, но без особен успех. На 28 януари 2002 г. той става жертва на атентат чрез взрив във входа на блока на приятелката си в столичния кв. „Стрелбище“. Според полицаи е поръчан от кръгове във ВИС. Бомбата е поставена в една от пощенските кутии във входа. Димитров издъхва на втория ден след атентата, без да дойде в съзнание.
Самоковеца
В челото на траурното шествие с ковчега на Императора е и бъдещият бос Константин Димитров – Самоковеца, който по това време е само охранител в Боровец. На 6 декември 2003 г. той е застрелян посред бял ден на площад „Дам“ в центъра на Амстердам в присъствието на приятелката си – манекенката Цеци Красимирова, която пък е ранена от рикоширал куршум. Холандският наемен убиец Ервин Врекер бе заловен и осъден на 15 г. затвор. Родните служби подозираха Самоковеца в организиране на най-мащабната ни контрабандна мрежа, но това не можеше да бъде доказано. Зад ковчега на мъртвия бос крачи и Методи Методиев – Мето Илиенски. На 23 ноември 2003 г. той изчезва безследно след обаждане по телефона да отиде на среща.
Самият кум на Георги Илиев – Румен Маринов – Нарциса, не успява да избяга от смъртта. Тя го застига пред дома му на 27 ноември 2003 г. в столичния кв. Лозенец“. Мъжът се прибира призори на ул. „Сребърна“, където пред блока е причакан от килъри. Маринов ги вижда и хуква, те го погват и застрелват на ул. „Христо Ценов“. Говори се, че е познал един от тях и успял да каже по телефона на Георги Илиев името му. Покрусеният от смъртта на Васил Филип Найденов – Фатик, също не доживява старост. На 19 август 2003 г., на червен светофар на кръстовището на булевардите „България“ и „Гоце Делчев“ в София, той е застрелян в мерцедеса си от килъри в друга кола, маскирани и въоръжени с автомат „Калашников“.
Босът на СИК Красимир Маринов – Маргина, отива на погребението на Васил Илиев, но само изказва съболезнования на майка му и си тръгва.
Гробът
Още в момента на погребването на Императора на гроба му застава охрана. Тя продължава и до днес. До паметника е поставена къщичка като гъба, където отдавна няма здрави момчета, а пенсионери. Никой никога не е казал официално защо се налага това. Вероятно, за да не бъде окраден или поруган последният дом на Императора. Говори се, че охраната на гроба се плаща от сестрата на Васил – Мариана. От години тя живее в Пловдив. Има три деца. Държи луксозен бутик в центъра на града. 10 г. след разстрела на Васил, на 25 август 2005 г., с един куршум е убит Георги в едно от любимите си заведения - „Буда бар“ в Слънчев бряг. Съпругата на Георги - Мая Илиева, също поема част от бизнеса. И тя отглежда три деца. А от първата си жена Мариета Васил Илиев оставя момиче.
Мария Кадийска
