0

В сяка криза представлява и възможност за печалба, или поне така гласи едно добре познато клише. С купчина от клишета и приповдигнати фрази ще бъде запомнена последната среща на високо ниво на страните от Г-20 в Рим, Италия.

Всяка криза представлява и възможност за печалба, или поне така гласи едно добре познато клише. С купчина от клишета и приповдигнати фрази ще бъде запомнена последната среща на високо ниво на страните от Г-20 в Рим, Италия.

Германия демонстрира приемственост, като на форума присъстваха освен отиващият си канцлер Ангела Меркел и нейният наследник Олаф Шолц. Но това до голяма степен бе помрачено от решението на Русия и Китай да не изпратят своите държавни глави на срещата на високо равнище. Вместо това Владимир Путин и Си Дзипин избраха да направят протоколни видеообръщения.

Дневният ред бе концентриран в три основни точки – борбата срещу глобалното затопляне, овладяването и ликвидирането на пандемията от COVID-19 и придвижването напред на проекта за глобален минимален корпоративен данък от 15%.

Най-актуалната и непосредствена тема бе тази за борбата с пандемията. Встрани от сълзливите декларации и призиви остана фактът, че при нужда правителствата на най-богатите страни в света са в състояние да мобилизират ресурс от трилиони евро и да го насочат в определена посока.

В крайна сметка за всички 18 месеца от началото на пандемията развитите страни поставиха на пауза своите т.нар. неприоритетни сектори и изляха невиждани фискални стимули в икономиките си. За тези, които твърдят, че мерките за възстановяване са били навременни, щадящи и жизненоважни, ще цитирам консенсусната оценка на водещи икономисти, че

субсидиите са зачеркнали цяло десетилетие

от догонващото развитие на по-бедните страни. С други думи богатите са си купили поне още 10 години на финансова недосегаемост. Много показателен е фактът, че едва 2% от всичките похарчени трилиони са били „зелени” или щадящи към природата. С оправданието за икономическо възстановяване от пандемията бе отключена онази част от икономиката, която замърсява най-много.

В самото начало глобалният отговор на пандемията се възприемаше като равен достъп до ваксини за всички, но реалността се оказа съвсем различна. Достъпът изобщо не е равен и не е за всички. Богатите останаха глухи към призива на Индия, ЮАР и други развиващи се страни да бъде дадена зелена светлина на масовото производство на евтини ваксини. Вместо това развитите държави застанаха на страната на няколко корпоративни структури, които притежават интелектуалните права за производство на ваксини. Така корпорациите трупат милиарди печалби, а снабдяването е избирателно и изцяло финансирано с дългове и бюджетни средства. Това отново дава краткосрочно предимство на най-богатите, но Международната търговска камара огласи своята оценка, че непропорционалното глобално ваксиниране

ще струва на световната икономика поне 9,2 трилиона долара

Дълговата криза вече е факт и започва да притиска правителствата на развиващите се страни. Съпричастност от Г-20 няма. Напротив, с удобното извинение „пандемия” най-богатите страни само за миналата година са замразили планирани плащания към по-бедните на стойност около 5,7 млрд. долара. В същото време дълговете на бедните и средно развити държави са нараснали с почти половин трилион долара.

В интерес на истината Г-20 анонсира обща рамка за опрощаване и отлагане на плащанията по дълговите инструменти на бедните страни. За отправна стойност се взимат показателите към декември 2020 г. Инициативата звучи чудесно на хартия, но е много вероятно да остане предимно пожелание, защото някак си Г-20 е забравила частните кредитори и засега те не са част от договорките. В момента частни кредитори държат една пета от дълговете на най-бедните икономики и цели три четвърти от заемите на средно развиващите се държави. При подобен подход глобалното насърчаване на инвестициите в нисковъглеродни сектори изглежда като мираж. Сметката е проста – Китай, който е най-големият замърсител в глобален план, декларира, че спира държавните инвестиции в нови енергийни мощности, базирани на твърдо гориво. Всички аплодираха, пропуснатият акцент е „държавен” и някак си встрани остана фактът, че делът на частните инвестиции в базирани на въглища енергийни мощности надхвърля 82 на сто. В тази светлина решението на китайската държава изглежда по съвсем различен начин.

В последния доклад на ООН, свързан с опазването на околната среда, се казва, че до 2030 г. производството на енергия от вече съществуващите въглищни мощности ще нарасне с 240% и последното ще доведе до запазване на темпа на глобалното затопляне с 1,5 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха.

Климатът се оказа парлива тема и политиците

решиха да отложат дебатите за срещата на ООН за климата

която започва в Глазгоу, незабавно след срещата на Г-20 в Рим.

Различният аршин между бедни и богати е най-вече видим в темпа на ваксиниране. По официални данни към настоящия момент САЩ, ЕС, Великобритания и Канада разполагат с излишъци от 240 милиона неизползвани, но складирани ваксини. Очаква се към февруари 2022 г. презапасяването с ваксини да достигне умопомрачителните 1,1 млрд. дози. В момента COVID-19 убива по 7500 човека на ден в глобален план. СЗО има амбициозен план за достигане на 40% глобално ваксинационно покритие, но това просто няма как да стане, ако богатите продължават да трупат огромни излишъци. По-малко от половината от глобалното население от 7,75 млрд. души са получили по една доза от ваксините. Шефът на СЗО Теодорос Адхананом се оплака, че тези планове са сериозно застрашени от решението на част от богатите страни да започнат да поставят трета бустерна доза на своето население. В самото начало на процеса богатите страни обещаха да дарят 1,8 млрд. дози, но към този момент равносметката показва, че обещанието е изпълнено едва 14 на сто, или дарените ваксини са малко над 261 милиона. По данни на СЗО между 80 000 и 100 000 лекари и медицински сестри са починали от COVID-19, докато са помагали на пациентите си да се преборят с вируса. Само 10 на сто от лекарите в най-бедните страни са напълно ваксинирани, а близо 130 000 са преболедували.

Повечето от политиците дори сметнаха пандемията за нещо, останало в миналото и поискаха водещите икономики да се концентрират върху глобалното възстановяване. „Имам чувството, че вече сме преминали през пандемията, дори ако се вземат предвид някои обстоятелства, свързани със забавената ваксинация”, заяви френският финансов министър Бруно Лемер. Той призова МВФ да приеме по-активна роля и да отпусне нови 100 млрд. долара за глобалното възстановяване. Фондът вече отпусна 650 млрд. с тази цел през август. Страните от Г-20 са получили 15 пъти повече ваксини на глава от населението в сравнение с най-бедните държави. „Неравенството в достъпа до ваксини е фрапантно. Лидерите на развитите страни трябва да помнят, че всички сме под ударите на пандемията. Печелим и губим заедно. Среден път няма”, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Форе.

Срещата на Г-20 потвърди решението на най-развитите икономики от Г-8 за налагане на

минимален глобален корпоративен данък от 15%

На пръв поглед това е удар най-вече срещу големите технологични гиганти, които по традиция укриват истинските си доходи с регистрации в офшорни зони с нулеви ставки или в страни с ниски данъци. Но реалността е малко по-различна. Технологичните гиганти ще плащат унифициран минимален данък, но това освен че ще отреже парите към офшорките, ще сложи край на практиката на изнасяне на дейност зад граница, или т. нар. аутсорсинг. С новите правила парите ще остават в страните на компаниите майки, а държави като Индия, Ирландия, България ще загубят приходи за милиарди. Или богатите ще стават по-богати, а развиващите се няма да имат шанс да догонват. Но решенията и пожеланията вече са факт. Остава да видим дали гладните ще повярват на ситите.