О ткрита е първата агора в античен град в Република Северна Македония, както и мраморен бюст и маса за измерване - рядка находка, подобна на Помпей в Италия. Това са част от изключителните открития при най-новите разкопки на античния град Стибера край Прилеп.
Открита е първата агора в античен град в Република Северна Македония, както и мраморен бюст и маса за измерване - рядка находка, подобна на Помпей в Италия. Това са част от изключителните открития при най-новите разкопки на античния град Стибера край Прилеп.
Античната Стибера е известна като най-голямото находище на мраморни статуи. Според археолога от прилепския Институт и музей Душко Темелкоски новите открития потвърждават епитета за "македонския Помпей", който предлага големи находки на едно пространство и то от 2 век от нашата ера, период на голямо процъфтяване на античната Стибера край прилепското село Чепигово.
Смята се, че мраморният бюст е бюст на жената на император Антонин Пий, Фаустина.
Най-представителната находка е бюстът, вероятно на Фаустина, жената на римския император Антонин Пий, който управлявал в средата на втори век от нашата ера. Това е време на най-голямо процъфтяване на града, на благосъстояние на територията на цялата Римска империя. Когато Фаустина починала относително рано през 140 година, императорът я провъзгласява за богиня, за човек-божество. В годините, които следват, навсякъде в империята се издигат възпоменателни бюстове с нейния образ. Бюстът от Стибера бил поставен на постамент в ниша, която била луксозно декорирана с флорални орнаменти. Заради изключителната си изработка той представлява може би най-представителният пример на известната работилница за мраморни скулптури в града, заяви археологът Темелкоски.
Откриването на агората на Стибера, място за пазар и част от стопанските обекти на античния град, е рядко на наша територия, отбелязва МИА. Заедно с измервателната маса, подобна на откритата в Помпей, Италия, тя потвърждава епитета на Стибера "македонски Помпей".
Агорите - големи площади в античните градове, са били средище на икономическия, религиозния и социалния живот на хората. Освен всичко друго, агората представлявала
пазар, място, където гражданите извършвали покупка и продажба на стоки. С разкопките е открита така да се каже административната част от агората в Стибера. Подът бил павиран с мраморни и гранитни плочи, а в центъра бил изграден ритуален бунар, около който се провеждали различни религиозни дейности.
Пространството било заградено и покрито и според запазените отстатъци от стените имало почти квадратна форма с размери 13 на 13 метра, каза Темелковски.
Той информира, че в агората в Стибера са открити и две мраморни маси. На едната най-вероятно била поставена терезия - везна. Тук било мястото, където било измервано теглото на овощните плодове, зеленчуците и зърнените култури, които се продавали. Другата маса представлява рядка находка, за пръв път откривана в страната.
Това е така наречената маса за потвърждаване на количествата на течните продукти /мляко, вино/. На масата са издълбани 8 отвора с различни диаметри и дълбочини и с отвори на дъното, където изтичали течните продукти. Количествата, които се измервали са 10,5,3,2 литра, 1 литър, 700, 300 и 150 милилитра.
Подобни мерни маси, но във фрагменти, са открити в Италия, Гърция, Турция и Израел. По запазеност нашата маса за измерване се сравнява с онази от Помпей, която била покрита с лава след избухването на вулкана Везувий. На лицевата страна на тези маси обикновено имало издълбан надпис, какъвто има и масата от Стибера.
Според надписа, прочетен от класическия филолог Весна Калпакоска от Битоля, служебното лице на агората, агораномът с име Айлий Химнос, през 289 година от т.нар. македонска ера, т.е. 142 от нашата ера, дарил свои средства за поставяне на масата за измерване, обяснява Темелкоски.
След като приключат археологическите проучвания архитектът към прилепския Институт и музей ще направи консервационни анализи и би трябвало следващата година да започне реконструкцията и консервацията на откритата част от агората в Стибера.
Античният град, където при разкопките са открити над 30 мраморни статуи и многобройни артефакти, с консервацията може да стане атрактивна туристическа дестинация. Надявам се, че след няколко кампании на консервационни дейности ще получим една представителна конструкция до храма на защитничката на града Тихе.
Възраждането като значима туристическа дестинация на античния градски център на областта Дериоп, Стибера, е нещо, което жителите на близкото село Чепигово заслужават и те безкористно помагат в археологическите разкопки, казва археологът от прилепския Институт и музей Душко Темелкоски.
Монитор
