В еличественият катедрален храм в самия център на Стара Загора всъщност има две имена „Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис Михаил – Покръстител“. Стотици, а може би дори хиляди миряни се стичат тук в делник или празник да запалят свещица и да се помолят за здраве и благоденствие. Пред великолепната сграда се кипри малка, но много любима за старозагорци градинка с езерце – прохладен кът за глътка въздух на по-възрастните и атракция за мъниците.
Тази година дестинацията сякаш е още по-посещавана, тъй като се закръглят 115 лета от освещаването на знаковата света обител.
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е сред най-красивите църкви не само в Града на липите, но и в цяла България – в това познавачите са категорични. Тя е уникална в национален план в още едно отношение - преместена е от първоначалното си място. А по отношение на архитектурата възрожденските майстори са си свършили работата отлично.
Старозагорският митрополит Киприан оглавява празнична служба.
„Въздействието на храма е впечатляващо. Сградата издържа и при земетресението от 1928 г., и след последвалия месец по-късно тайфун“, отбелязва Райна Антонова, уредник в Регионалния исторически музей.
Робство
Било в края на XIX век, малко след края на робството. Енориашите чувствали необходимостта да имат нов храм, но съзнавали, че средствата, които се изискват, не са по силите им. Първото събрание е свикано от църковното настоятелство на 2 април 1886 година. Трябвало да се избере парцел. Имало бурни разисквания и взаимни нападки – гражданството се разделило на две. Едните настоявали църквата да се вдигне на мястото на старата изгоряла църква, в оня момент – барака. Църквата е разрушена по време на старозагорското клане и опожаряването на града през 1877 г. Мотивите на тази група миряни били да не се изоставя историческото място, където се е служила толкова години Божествена служба.
А освен това така щели да се икономисат 10 000 лева за основите. Другите упорствали, че тъй като църквата щяла да се издига в свободна България, трябвало да е на видно място като храмовете в цивилизования Запад. Така местните продължили да спорят чак до 5 май 1891 година, когато било свикано поредното събрание в училището „Св. Николай“. Присъствали над 300 енориаши, които най-сетне стигнали до съгласие храмът да бъде издигнат на главната улица „Чирпан – Нова Загора“, като дворното място на старата черква остане за постройка на школо.
Парцел
Така парцелът е определен, създадена е строителна комисия начело с иконом Стефан Петков, предстоятеля на храма. Планирането е поверено на Алекси Начев, който е един от първите български архитекти, завършили образованието си в Цюрих през 1888 година.
Малко след това по идея на Министерството на обществените сгради, пътищата и строителството му е възложено да изработи няколко типови проекта за храмове, които ще се строят в българските земи.
Именно те поставят началото на българската култова архитектура от времето след Освобождението – когато вече няма ограничения, могат да се изграждат големи, величествени християнски църкви. Един от тези проекти е използван за строежа на черквата „Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис Михаил – Покръстител“ в Стара Загора, разказва Антонова.
Олтарът
По план храмът има правоъгълна форма с дължина 33 метра, широчина 22 метра и височина 17,5 метра и завършва с три купола. Сводът е железобетонен – върху 12 каменни стълба. Стените са дебели 80 см, строени от камък и тухли на варов и циментов разтвор, като всички отвори са засводени. Северната стена има една врата, а южната две. Олтарът е с висок свод, 3 купола и 3 големи прозореца.
Пари
Според запазените архиви, преди да се започне градежът, строителната комисия дава следния отчет за събраните суми, за което е организирана и лотария:
- Готови пари от завещания и приходи на стария храм 25 000 лв.
- Готови в натура: пясък, камъни и др., за около 10 000 лв.
- Завещания 1000 лв.
- Приходи за две години от стария храм 5000 лв.
- Волни предполагаеми помощи, които ще се съберат от енорията и града 20 000 лв.
- Приход от лотария 15 000 лв.
- Помощи от Министерството на външните дела 38 000 лв.
Всичко: 114 000 лв.
В крайна сметка култовата сграда глътва 180 000 лева без облигационния заем, който е разрешен на 13 март 1903 година за 30 000 сребърни лева с 600 облигации по 50 лева за 20 години. Почти всички облигации са пласирани и по такъв начин е покрита част от задълженията на храма.
Парите са събирани с кански мъки, но самата организация е почти съвършена и може да е полезна и в наши дни. За да се намерят средства, инициативата поема строителната комисия от 14 души заедно с църковното настоятелство. Образувани са комисии за волни пожертвувания по селата в цялата старозагорска околия. Почти всеки член е длъжен да обиколи определения му район. Някои селяни докарват пясък, камъни, вар, тухли, храна и други материали до окончателно привършване на градежа. Строителната комисия има свои помощници – енориаши, които също ходят из селата в околията по харманите да протягат ръка за дарения.
Камък
Първият камък е поставен на 4 март 1896 г. в присъствието на множество християни и на Величкия епископ Методий, тогава все още временно управляващ Старозагорска епархия. Към името „Св. Николай“ е прибавено и това на царя покръстител.
Така е изглеждала църквата в началото на ХХ век след построяването ѝ през 1909 г.
Храмът е строен на няколко етапа чак до 1909 година. Времената са трудни, парите не стигат. Един от първите свещеници – Стефан Стойков, пише, че се е налагало много строители да бъдат изгонени заради неизпълнение на поетите обещания и недобросъвестна работа.
Имената на двама тревненски майстори обаче завинаги остават свързани със строителството на черквата – уста (майстор) Кольо Ганчев и уста (майстор) Драгошин Марангозов. Любопитна подробност е, че за всички сгради, които майстор Кольо Ганчев издига, той предварително изработва глинени макети за строителството им – нещо като прототип на съвременните 3D модели.
На 2 октомври 1909 година храмът е осветен от митрополит Методий Кусев и епископ Йосиф.
Фрески
„Стенописите в църквата са дело на двама старозагорци – възпитаници на Художествената академия в София – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. Задачата да зографисат храма те получават чак в края на 1924-а – началото на 1925 година. Изписването на църквата им отнело година“, разказва Райна Антонова.
Един от най-интересните стенописи изобразява сцената на Страшния съд, където сред образите на грешниците Никола Кожухаров е нарисувал и себе си.
Покойният патриарх Неофит обичаше това място, разказват местните.
Малко преди откриването, през септември 1909 г., е поставен и изработеният от Драгошин Марангозов иконостас, а за гениалната си работа е получил 1600 лева. Иконите се набавят постепенно – някои са закупени от църковното настоятелство, други са дарения от по-богати енориаши в енорията на храма.
Между 2016-а и 2018 г. за първи път цялостно биват реставрирани стенописите и иконостасът.
Ликът на зограф в Страшния съд
Един от най-интересните стенописи в храма изобразява сцената на Страшния съд, където сред образите на грешниците авторът Никола Кожухаров е нарисувал и себе си. Това разкрива Лука Делийски, ръководител на реставраторския екип, работил почти две години от 2016-а до октомври 2018-а. Той споделя, че най-трудната част от реставрацията е била възстановяването на иконостаса. Любопитен момент е, че по време на работата си Делийски открива една от малкото лично подписани икони, дело на бащата на проф. Гюдженов – зографа Атанас Гюдженов.
Елена Дюлгерова
