0

- Г-н Диомов, на 16 февруари, празнувате 80-годишнината си, какво си пожелахте за своя рожден ден?

- Пожелах си да бъда най-вече здрав, да напиша нови песни и да сбъдна нови пътувания по света. Пожелавам си тази година да направя и своята 11-а фотоизложба, за да покажа най-прекрасните и неповторими пейзажи на света, до които ще се докосна. Радвам се на четирима внуци - три момчета и едно момиче. Пожелавам си и те да са живи и здрави, носят ми голяма радост и много емоции.

"Здравей, как си, приятелю": Мюзикъл на Диомов написан в кола и по телефона!

- Каква е равносметката, която правите на този ден?

- Надявам се да е положителна. Постигнах много неща в живота си, написах много песни, направих много концерти, представих 10 авторски фотоизложби, пътувах по света до много далечни краища, събрах много приятели около себе си. Пътешествах до 80 страни, дори и повече. Малко е странно, когато хората празнуват и се радват на рождените си дни и на свои юбилеи, защото с всеки следващ рожден ден дните стават все по-тъжни. Защото човек остарява с всяка година, с всеки ден. Приятелите остават все по-малко, силите също. Но при мен не е точно така, защото продължавам да работя активно и не се предавам на възрастта. Продължавам да пиша песни и да планирам десетки концерти. Залите са пълни и това ме прави щастлив.

Големият композитор Стефан Диомов пред „Телеграф”: Ще си купя шарени ризи и бермуди от Мадагаскар

- Какви концерти сте организирали в най-близко време?

- Любопитно е, че точно в неделя, на 16 февруари, навръх моя рожден ден, в 17 часа в Музикалния театър в столицата ще бъде игран за 20-и път мюзикълът по моя музика "Здравей, как си приятелю". Този мюзикъл ми носи голяма радост, защото се играе от 20 април миналата година и за десет месеца се играе толкова много пъти пред пълни зали. Радвам се, че хората го харесват, а публиката пее заедно с актьорите, дори по-силно от тях.

На 27 март в Студио 1 на БНР ще има концерт с Бигбенда на радиото, на който млади изпълнители ще пеят мои песни. Това, което е най-значимо за мен, са трите последователни концерта, които ще се състоят в зала 1 на НДК под надслов "Диомов на 80" по повод моя 80-годишен юбилей. Те ще се проведат на 4 и 5 април, като втория ден ще има два концерта. Билетите бяха пуснати преди месец и вече са почти разпродадени. Доколкото съм информиран, останали са само билети за третия концерт на 5 април от 16 ч.

- Три поредни концерта за два поредни дни в зала 1 на НДК - това ли е най-големият ви успех и признание досега?

- Мисля, че да. Действително, ако говорим за концерти, то това е най-големият ми успех. Такова чудо никога не ми се е случвало и се радвам на интереса на публиката към моето скромно творчество.

- Кои изпълнители ще видим на сцената в трите ви юбилейни концерта?

- Винаги се шегувам, че това е всъщност моят основен отбор - „Тоника СВ“, Тони Димитрова, Орлин Горанов, група "Петте сезона", Ева Найденова, като индивидуален изпълнител, синът на голямата и незабравима Ваня Костова - Боян Михайлов, Дани Огнянов и други. Мисля, че сме подготвили един много приятелски концерт, който ще подарим на публиката. Надявам се да се получи голям празник.

- Знам, че фотоапаратът ви е винаги в готовност за лов на пейзажи по света, къде бяхте за последен път?

- Бях на едни много далечни и екзотични острови в Индийския океан миналата година. Посетих Сейшелите, остров Мавриций, остров Реюнион и, разбира се, невероятната островна страна Мадагаскар. За първи път стъпих по тези места, от които съм запленен. Изключителна природа, златист океански пясък и неповторими на цвят тюркоазени води на океана. Пленителни гледки, големи красоти, с думи не може да се опише. Неслучайно наричат Мадагаскар Рая на фотографите. Освен пленителната природа, ме впечатли и начинът на живот на местните. Хората живеят в голяма бедност в Мадагаскар, там посетих села, които дори нямаха електричество. Препитават се основно, като ловят риба. Липсата на ток и други екстри на цивилизацията, с които ние сме свикнали и ги приемаме като даденост, като нещо задължително, там ги няма. Ние не можем дори да си представим какво значи да живееш по този начин. Имах усещането, че съм се върнал с машина на времето в 18-и век.

Обича да пътешества и да се шегува.

 Обича да пътешества и да се шегува.
Личен архив

- Обиколили сте повече от 80 страни и не планирате да спирате. Защо го правите?

- Това е много интересен въпрос. Може би го правя от любопитство, може би от любов към природата, а може би и заради радостта, която изпитвам, споделяйки с приятели моите приключения. Защото всяко пътуване действително се превръща в истинско приключение.

- Такива далечни пътешествия не крият ли рискове?

- Винаги има риск, но тръпката си заслужава. Спомням си, че няколко пъти съм се изгубвал по големите летища. Иначе всичко е минавало гладко по време на моите странствания. Разбира се, имало е опасни моменти, които за щастие са приключвали с добър край. Спомням си как на пътуване до Африка веднъж точно край водопада Виктория ме нападна една маймуна. Бях доста непредпазлив, защото реших по-отблизо да заснема семейство маймуни. Мъжкият обаче явно усети заплаха в мое лице и отбранявайки семейството си и малките, ме нападна и ми разкъса дрехите.

Такива приключения имах и в Кения, където бях на фотосафари. Там пък един ядосан слон тръгна да напада джипа ни. И трябваше да се спасяваме светкавично с бърза маневра на заден ход. Е, успяхме да избягаме и да останем невредими.

Маестро Диомов на пътешествие в Перу

 Маестро Диомов на пътешествие в Перу
Личен архив

- Къде ще е следващото пътешествие, което планирате?

- Следващото ми пътешествие е тайна, както се казва. Всъщност все още не съм взел решение, но имам няколко идеи вече. Аз по принцип решенията за пътешествия ги вземам в последния момент и тогава избирам и дестинацията.

- Имате ли достоен наследник от четиримата ви внуци в професионално отношение, увличат ли се те от музиката?

- Да, имам си такъв наследник - едно от внучетата ми, Божидар, учи в Музикалното училище и заедно с внучката на Ваня Костова – Ванеса, вземат участие в нашите концерти. Двете деца са връстници, учат в 5-и клас и са прекрасен дует. Ванеса учи в София, а Божидар в Бургас, но разстоянието не е никаква пречка. Той е по-малкото дете на дъщеря ми Мария. Божидар свири на пиано също като майка си, но тя реши да поеме по друг професионален път и стана много успешен моден дизайнер. Синът ми Георги е тонинженер и често озвучава моите концерти.

- Думите "песен", "море" и "Бургас", събрани в едно изречение - какво означават за вас?

- Това са едни от любимите ми думи, и трите звучат красиво. За мен описват щастливото място, на което съм роден - Бургас и морето. Разбира се, няма как да не асоциирам с тях и песенния конкурс "Бургас и морето", който има вече над 35 издания.

- Много млади и талантливи творци тепърва тръгват по вашите стъпки и мечтаят да сътворят своето приключение, какво ще ги посъветвате?

- Съветът ми към тях е да работят много и да работят отговорно. Да следват своята мечта, да не се отказват пред трудностите, да се борят и да знаят, че голямата сцена е достъпна само ако човек е всеотдаен и работи усърдно.

- Само едничкият талант стига ли за успеха на сцената?

- Не, разбира се, в никакъв случай. Талантът сам по себе си е необходим, но е крайно недостатъчен. За успеха, за голямата сцена, за обичта на публиката са необходими труд, много труд, пак труд, целеустременост и упоритост. Нека да не си мислят, че голямата сцена е леснодостъпна.

- Виждате ли у някого, от младите музиканти своето собствено отражение отпреди 60 години?

- Да, виждам го, и то не само в един и двама. Аз, ние имахме същите луди години. Наистина често виждам себе си в младите творци. Не е удачно да уточнявам точно в кого, но някога и аз като тях се борех за всяка своя песен. Всяка изява по медиите беше събитие. Това да пуснат наша песен по радиото беше нещо голямо, нещо уникално. Просто ми поникваха криле. И до днес се вълнувам, когато някъде ме застигнат звуците и думите на моя песен. Но има и разлика, защото сегашните млади музиканти, певци и инструменталисти разполагат с много добра техника - мобилни телефони, компютри, модерни автомобили, а навремето за нас това беше немислимо. Дори не беше и мечта, по-скоро беше нещо като научна фантастика. И тогава, в онези години, беше много по-трудно да се композира. Но въпреки всичко успявахме.

- Кой е най-дълголетният ви шлагер?

- Това е песента "Добър ден, море", създадена е преди повече от 53 години и една от първите многогласни песни, които написах за „Тоника“. През далечната 1972 година я композирах по текст на Стойчо Гоцев, който вече не е между нас за съжаление. Друга от най-дълголетните ми песни е "Приятели", която също се слуша и до днес и която през далечната 1981 г. стана победител в класацията "Мелодия на годината". Написал съм над 500 песни. Не всички от тях станаха популярни. Писал съм и театрална музика.

- Как преминава един обичаен делничен ден на Стефан Диомов?

- Обичайно си преминава и съвсем нормално. Сутринта ми обикновено започва с лека плодова закуска, а след това се захващам за работа. Обмислям плановете си, планирам предстоящи концерти, обмислям идеи за нови песни. Просто съвсем рутинна и обикновена дейност на един работещ човек. Имам прекрасна вила в планината, където обичам да ходя в свободното си време. Обичам и да се разхождам край морето, особено през пролетта и лятото, когато всеки ден морето сменя своя цвят.

- Мислили ли сте някога да излезете в заслужена пенсия и да си дадете дълга почивка?

- Не, никога не съм мислил за това. Защото от всичко на този свят най-много ме изморяват дните, в които нямам работа и нямам какво да правя. Не мисля въобще и за пенсия. Така се чувствам добре - когато правя усилия да осъществявам своите идеи.

- Композирате музика, пишете текстове за песни, издадохте книга, организирате авторски изложби, с какво друго се занимавате?

- Работя с детски вокални групи и пиша детски песни. Вече имам три албума с детски песни. Имам и три издадени албума с коледна музика. Книгата, която издадох, "Белите и черни клавиши на моя живот", може би ще допълвам. Не планирам да пиша друга книга засега. Само допълвам.

- Най-комичната ситуация на сцената или по време на турне?

- Много комични ситуации сме имали. Ще ви разкажа за една от тях - имахме концерт в град Раднево, който бе част от голямо наше турне. Вече бях много изморен от този тур и в един момент от сцената казах по микрофона на публиката, че в Хасково се чувствам прекрасно. С една дума - обърках градовете. Чух дюдюкания, подсвирквания и усетих недоволство, но не знам защо. След малко пак повторих поздрав към жителите на Хасково, като казах, че Хасково е град с прекрасна публика и тогава един от нашите изпълнители започна да крещи в ухото ми - „Раднево, Раднево, ние сме в Раднево!“. Усетих се едва тогава и много се засрамих, но като извинение за конфузната ситуация успях да кажа само: "Простете ми неволната грешка, но така ще запомните този концерт за дълго".

Веднъж пък объркахме салона, в който трябваше да пеем. Бяхме на осмомартенски концерт с „Тоника СВ“. Изпяхме си песните пред публиката и когато попитахме как да получим хонорара, ни отвърнаха: "Ама какъв хонорар, ние не сме ви канили?!". Ние така и не бяхме разбрали, че сме объркали залата, защото имаше публика, защото беше в навечерието на 8 март. Стана ясно, че ние сме объркали етажа и после трябваше да пеем пак на верния по-горен етаж.

- Какво е за вас първата „Тоника“?

- Първата „Тоника“ е моя свидна рожба. С тях преживях най-романтичните си музикантски години. Споменах, че нямахме добра техника, но имахме огън в сърцата. И в онези години мисля, че постигнахме немалко. По-късно същата буря ме връхлетя и с „Тоника СВ“. Пак записи, пак песни и концерти, въобще живот на колела. И двете групи, „Тоника“ и „Тоника СВ“, изпяха прекрасно моите песни, съчетавайки солово пеене с многогласно. "Петте сезона" е също група, която обичам и която ми носи много радост.

- В какво вярва и за какво мечтае Стефан Диомов сега?

- Вярвам в хората, в приятелството и в човешката доброта - все още вярвам във всичко това. Вярвам, че хората ще стават по-добри. Всеки свой концерт завършвам с думите: "Хора, нека да бъдем по-добри и да се обичаме повече!". Иска ми се да е така.

- Кажете с две думи как оценявате Ваня Костова, Гого, Ева, Тони Димитрова?

- Ваня Костова е неповторима певица, невъзможна за подражание като глас. Перфектна дикция. Тя обръщаше внимание как ще изпее всяка една сричка и всеки един звук.

Гого беше мой съратник и голям приятел. Той беше човекът, с който извървяхме дълъг път рамо до рамо. Голям приятел с голямо сърце. Обожаваше сцената.

Ева е най-огнената певица, която познавам. С характерен и разпознаваем глас. Тя е просто взрив от емоции.

Тони Димитрова е човек, който ми носи много радост - много земна, много контактна. Незаменим и верен приятел с голямо сърце. Има не само чар, но и чувствен и разпознаваем глас.

Това е той:

Роден е на 16 февруари 1945 г.

В младежките си години свири на акордеон

В Бургас през 1972 г. създава първата си вокална група „Тоника“, а после и „Тоника СВ“

Дълги години работи като вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на Строителни войски в София

През 90-те създава групата "Горещ пясък", негов реализиран проект е и групата "Петте сезона"

През 1996 г. възражда конкурса "Бургас и морето"

Автор е на над 500 песни, много от които са ненадминати в музикалната ни съкровищница

Има 10 изложби с фотографии от различни краища на света.