П ребоядисването на масовите 10-15-годишни автомобили, които карат българите, вече излиза на собствениците почти толкова, колкото са платили, за да се сдобият с возилата си втора ръка. Цените само за един детайл стигат на места до 500 лева, без в това да се включват тенекеджийски услуги. Освен това за добър бояджия в столицата и по-големите градове се чака понякога повече от месец.
„Само от началото на годината цените са скочили с 30%. Такова е поскъпването на материалите, които използваме. Не мога да дам точно обяснение на какво се дължи. Търговците си знаят, ние отиваме в магазина и не питаме“, каза пред „Телеграф“ специалистът в бояджийските услуги и поправянето на по-малки детайли, включително лепенето на брони, Емил Манойлов от сервиз в района на столичната зоологическа градина.
Подбиване
Цените се подбиват от майстори, които работят на черно и в по-малки сервизи из кварталите и в провинцията. „При тях може да ви предложат двойно и дори тройно по-ниски цени, но пък това може да ви донесе други главоболия от гледна точка на вложените материали и качеството на изпълнението. Тези, които имаме необходимите документи, плащаме осигуровки и ДДС, декларираме доходи и няма как да поддържаме ниски цени, защото няма да ни излезе сметката. Въпросът е защо държавата очевидно не прави нужното, за да събира повече приходи и не налага ефективен контрол“, добави още Манойлов.
Недостиг
В големите градове в страната има сериозен недостиг на автотенекеджии. Сериозна част от тези майстори работят предимно с вносители на автомобили втора употреба от Западна Европа или са обвързани със застрахователи като доверени сервизи. Собствениците на по-стари автомобили, за които не плащат каско, е трудно да се доберат до добър специалист, който да подобри външния вид на колите им и да предотврати по-нататъшното им компрометиране от появата на корозия.
„Добрите тенекеджии буквално измряха. Трудно се намират такива, които са прихванали занаята“, отчете Манойлов и отбеляза, че при по-новите автомобили има по-тънки ламарини и повече пластмаса и лепенето и поправките на тези детайли е по-търсено напоследък.
Прагове
Според друг майстор автобояджия от София много от познатите услуги като смяна на прагове и цялостно изкърпване не са рентабилни.
„Преди години се намираха евтини китайски и тайвански части, които все пак имаха задоволително качество и си струваше да се правят такива ремонти. Сега смяната на прагове може да излезе близо 2000 лева. Хората преценяват, че не си струва и си карат по-старите коли с ръжда. Сега основно правим ремонти след по-леки и по-тежки пътни инциденти. Действително сме натоварени и дори в момента записваме часове за след две седмици, а понякога и за след месец и половина. Ако се случи някоя градушка, направо си изключвам телефона“, разкрива Димитър Димитров, който работи в сервиз с висок авторитет в столичния квартал „Люлин“. Той също потвърди, че ръстът при цените е траен.
„В последните няколко години това е постоянна тенденция и все по-често се актуализират. Да не кажем на три, но на всеки шест месеца има движение нагоре. Сега започват от 350 лева на детайл – калник, врата... Таванът излиза по-скъпо“, каза още Димитров.
Софиянци си ремонтират автомобилите в провинцията за по-бързо
За да избегнат опашките пред сервизите в София, много от шофьорите в двумилионния град търсят варианти за по-бързо оправяне на щетите по колите си в провинцията. Там обаче съществува по-голям риск да попаднат на майстор с по-малко опит и квалификация.
„Има обаче и момчета, които си вършат работата по-съвестно и качествено от тези в София. Тук също всякакви идват и отварят сервизи и си оставят ръцете по колите ни. Когато нещо трябва да се изкърпи, някои сами се учим как да го направим, купуваме си материали и да ви кажа се получава. Ако не, няма поне кой да ни е крив и да се ядосваме, че сме му изсипали една торба пари, а нищо не е направил като хората“, коментира Николай Станиславов, който живее в столичния квартал „Дружба“.
В социалните мрежи топят пишман тенекеджии
Опарени клиенти на пишман тенекеджии в цялата страна все по-често топят лошите майстори и в социалните мрежи. Някои от тях дори публикуват снимки на такива в профилите си и разказват истории за забавени с месеци автомобили и невърнати пари, въпреки че в крайна сметка работата не е свършена. По подобни коментари набедените се защитават, че „може да са майстори, но не са магьосници“ и че някои клиенти не знаят какво точно искат. Срещат се и немалко заплахи със съд или груби заплахи за саморазправа.
Людмил Христов
