- Арх. Моллов, има проект за ново райониране на страната, където има три варианта, според които България ще се раздели на 4 или 5 района. Защо е необходима тази промяна?
- Промяната се налага от необходимостта за съответствие с нормативната рамка на ЕС. Съгласно Регламент 1059 от 2003 г. минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души, а максималният – 3 000 000 души, но това не може да се постига с механично преместване на отделни области от един район в друг без необходимата аргументация.
Много важно изискване в регламента, приет в ЕС, е регионите да имат поне 800 000 души население. През 2004 г., когато започнахме райониране, Северозападният регион беше само Видин, Враца и Монтана. Когато ни приеха в ЕС, във Видинския регион вече бяха под 800 000 жители. Тогава по най-лесния и механичен начин е да привлечем Плевен и областите към Северозападния район, за да се нагласят нещата. В момента обаче в това положение са Северозападен и Северен-централен район, тъй като не отговарят на изискването на регламента да имат поне 800 000 жители. Сега обаче искаме да използваме промяната, за да направим районирането с достатъчно в перспектива устойчиви показатели и да ги обвържем с исторически географски особености, с това, какъв бранд и визия ще има този регион, как той се вписва в макрорегионалните стратегии на ЕС.
- Защо е важно да бъдат определени правилно районите?
- Определянето на границите на районите има важно значение за европейското им финансиране. От това какви са икономиката и жизненият стандарт в районите на всяка страна зависи какъв достъп ще имат до средствата на европейските фондове.
Това зависи от производителността в тях и биват три вида.
По-слабо развити райони – с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарт на покупателна способност под 75% от средното за ЕС. Пет от районите в България попадат в тази група и са класирани на последните места сред останалите райони в групата. Райони в преход – с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС. От българските райони само Югозападният попада в тази група, а по-силно развити райони имат БВП/глава над 90% от средното за ЕС.
- Как според вас трябва да се разделят регионите?
- Предлагам 4 района за планиране, съобразени с естествените географски характеристики на територията, историческо и селищно развитие и балансирано разпределение на населението. А именно съществуващите Северозападен и Северен Централен район се обединяват в един Дунавски район. Североизточен и Югоизточен (без област Стара Загора) се обединяват в един Черноморски район. Област Благоевград и област Стара Загора се присъединяват към Южния район (Тракийско – Родопски – Пирински), или Зеленото сърце на Европа, Земята на Орфей - богата на огромно археологическо наследство от най-древни времена, един от европейските центрове на зимните спортове, Балкански балнеоложки център, място за целогодишен културен, религиозен, планински, винарски, кулинарен туризъм, обединяващ земите на древна Тракия с античните центрове Филипополис и Аугуста Траяна (Пловдив и Стара Загора - едни от най-старите градове в Европа). Четвъртият да е Софийски район, обединяващ Софийската агломерация с област Перник. Тази промяна е необходима предпоставка за ycтoйчивo, лoгичнo, тpaйнo peшeниe, oтгoвapящo ĸaĸтo нa нyждитe нa cтaтиcтиĸaтa и ycтaнoвeнaтa пpaĸтиĸa в EC, тaĸa и нa дeйcтвитeлнитe нyжди и интepecи нa мecтнитe oбщнocти зa пpeoдoлявaнe нa paзличиятa мeждy цeнтъp и пepифepия и бaлaнcиpaнo paзвитиe на целия Столичен регион.
- Вие смятате, че Софийска област и Перник трябва да са в един регион, нали?
- Да, така ще бъдат малко под 2 млн. жители с тенденция да нарастват. Но те ще бъдат на една много по-малка част от територията на страната с високо ниво на хора на квадратен километър и БВП. Всички тези неща са важни. Важно е София да планира развитието си в необходимия й териториален обхват. Не може да направи развитието си само в рамките на съществуващата сега Столична община. Вие виждате колко е презастроено и сгъстено, а наоколо има място. Ако изберем Софийски район в рамките само на Столична община, гъстотата на населението би била 1100 д./кв. км, а при население 2 милиона ще скочи на 1500 д./кв. км. Това би било погрешно, небалансирано решение по отношение качеството на обитаване, инфраструктурата и натоварването на природната среда. Това предложение осигурява регионална свързаност с действащите европейски програми за Дунав и Черно море, както и връзка със Западните Балкани и създава оси на перспективно развитие на утвърдени природо-географски и перспективни икономически ефективи както в северната, така и в южната част на Р България. Устойчивите райони гарантират по-точна база за сравнение между отделните райони в ЕС. Устойчивостта е необходима и за по-адекватните политики, които се вземат за тези райони. Част от тях могат да имат възможност да получат приоритетно много повече средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Най-ярък пример за това е Кохезионният фонд, чрез който се насърчава сближаването между районите и се подкрепят изоставащите.
- Какво ще се случи, ако София остане отделен район?
- София не може да планира стратегия за развитие откъснато от територията на едночасовия достъп от живота на столичани, обхващаща цялата софийска област и Перник, даже и Кюстендил. Но да речем, че Кюстендил ще е по-лесно да се свърже с Благоевград. Защото всеки ден 15 000 коли влизат през Владая и идват в София. Имаме статистика, никой не е помислил и не стои като задача на планирането на този град да е с Перник заедно. Перник е празен, а има много възможности да задържи с подходящо планиране хората да си вършат работата и да живеят така, както беше преди.
Има и идея от гарата в Перник през Обеля, през Централна гара, Подуяне до Казичене да има наземно метро, което да свърже София и Перник. Те са толкова свързани и много дейности могат да се изнесат от София и да се извършват в Перник и да функционират като едно. Ако направим отделно тези региони, това ще бъде много сложно и за финансирането и аргументирането участието в кохезионната политика и така нататък. Ако бъде направен този наземен влак, в София ще влизат много по-малко коли. Ще има масови гаражи на тези връзки, това ще повлияе на София и много сериозно на Перник. Елин Пелин е извън чертите на Столична община, но тя е складът на София, тоест тя е част от нея.
- Как според вас трябва да се развива София?
- Тук искам да направя една вметка. Навремето Иван Вазов, когато е бил министър на просветата, е казал, че Софийското поле не може да понесе повече от 300 000 души. След Освобождението София много бързо нараства и започнали да се притесняват от това нещо, защото, когато София става столица, не е бил най-големият град в Княжество България. Тогава е бил Русе, който е имал 30 000 души, а София е била 12 000. Няма друга столица или друг град, който в рамките на 150 години да е нараснал 100 пъти. Още през 70-те години планирахме първо агломерацията, тоест зоните на влияние, именно тези, които идват в града на работа. Да се формират общите интереси, за да има стратегически цели, които да са дългосрочни и устойчиви.
- Как се извършва районирането и кога е въведено?
- Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели, тоест NUTS, е въведена от ЕВРОСТАТ през 70-те години на 20-и век, за да установи подходящи териториални единици за предоставяне на регионални статистически данни за Европейския съюз. Класификацията NUT” се използва в законодателство на общността от 1988 година, но едва през 2003 е одобрен Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент. От 1 май 2004 година се добавят регионите на 10-те нови страни членки, а от 1 януари 2007 – и регионите на България и Румъния. Общата класификация на териториалните единици за статистически цели – NUTS, служи за социално-икономически анализ на регионите в страните членки и за определянето на рамката на действията в областта на кохезионната политика. Този роля на регионите като фактор за определяне степента на участие на страната в използването на финансовите инструменти по целите на политиката за сближаване, предполага отговорно и задълбочено познаване на изискванията за създаване на трайно във времето регионално деление на страната, съобразено със спецификата на природо-географските дадености на територията, демографските тенденции, историко-културните особености и социално-икономическите характеристики на всеки един от регионите. В най-висока степен това се отнася за нивото NUTS 2, защото индикаторите за оценка на степента на развитие на регионите от това ниво са ключовият фактор за определяне по коя от целите на кохезионната политика ще се насочва помощта както по отношение на бюджета за „интелигентен и приобщаващ растеж“: заетост, конкурентоспособност и регионално развитие, така и за „устойчив растеж“: природни ресурси, земеделие и околна среда.
- С каква цел е създадено?
- Целта на NUTS е да се осигуряват условия за събиране на данни и хармонизиране на регионалната статистика на общността, социално-икономически анализи на регионите, насочване на регионалните политики на общността. NUTS 1 се използват за анализиране на регионални проблеми на общността, ефекта от митническия съюз и икономическата интеграция върху райони от NUTS 2; NUTS 3 и NUTS 4. България е разделена на два района по NUTC 1 - Северен и Южен.
NUTS 2 формират целите, приоритетите и мерките, които страните членки използват за прилагане на регионалните политики. Планирането на това ниво се осъществява чрез прилагане на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите, които задават рамка за местния потенциал.
NUTS 3 (областите) и NUTS 4 (общините) са малки за комплексен икономически анализ и може да бъдат обект на специфични цели, приоритети и конкретни мерки за провеждане на политиките за териториално сближаване по програмите за междурегионално сътрудничество - ИНТЕРРЕГ.
Това е той:
- Роден е в Русе на 23 октомври 1946 г.
- Завършил е магистратура за архитект, градоустройство през 1969 г. в София
- Основните му квалификации са: градско планиране, местно самоуправление, регионално развитие; европейска интеграция и политика на сближаване; устойчиво развитие
- Бил е директор на Генералния план на София, съветник в Столичния общински съвет и заместник-министър на регионалното развитие
- Представлявал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Управителния комитет на местните и регионалните власти в Европа
- В момента арх. Моллов е консултант на свободна практика; модератор на публични
- форуми
Елена Иванова
