Н авярно малко преди края на сценичния му живот, и българската публика успя да се докосне до обиколилия света емблематичен моноспектакъл „Бродски/Баришников“.
Навярно малко преди края на сценичния му живот, и българската публика успя да се докосне до обиколилия света емблематичен моноспектакъл „Бродски/Баришников“.
За представянето му у нас големият балетист и хореограф Михаил Баришников бе пожелал специално оперна сцена и успя да преизпълни до последния ред дори трети балкон в залата на Софийската опера и в събота, и в неделя вечер. В представлението Баришников отдава почит на своя близък приятел от ранните си емигрантски години – великия поет Йосиф Бродски, затова то е повече рецитал, отколкото балетен спектакъл, повече поклон пред думите, изречени монотонно, за да изпъкнат, отколкото опит да изиграе смисъла им „с чувство“. Балетистът не рецитира, а по-скоро изговаря словото на поета, а перфектната му и на тия години пластика на моменти придава така очакваната от публиката експресия. Режисьор е прочутият латвиец Алвис Херманис. Разбира се, на 71 години Баришников едва ли е в състояние да прави някогашните скокове, с които през 60-те зашемети зрителите на балетния конкурс във Варна, както и в Русия, а после и отвъд Океана – не това е и целта точно на този пърформанс. Неслучайно в заглавието името на Бродски стои на първо място. В представлението артистът Баришников отрежда първото място на поета Бродски. Изпълнението му на негови 44 стихотворения на руски бе „подплатено“ с български титри във великолепния превод на поета Бойко Ламбовски, направен специално за събитието. Е, имаше и хора, които шумно си излизаха от залата, защото навярно са очаквали друго, както и такива, които плачеха и аплодираха артиста за да го върнат за няколко биса. И го върнаха.
Моноспектакълът „Бродски/Баришников“ не получи еднозначна оценка и от артистичното съсловие в социалните мрежи. „Бях толкова зашеметена след спектакъла тази вечер, че един ентусиаст щеше да ме сгази (по моя вина), на светофара при Кристал пресякох на червено, без да ми пука... Баришников ме разрева, когато го гледах за пръв път – сега се случи същото. Искам да ме разплаче поне още веднъж!“, написа хореографът на балет „Арабеск“ Мила Искренова. Театроведът Аве Иванова обаче не бе на това мнение: „...Това е тлъста безочлива халтура, срам за майсторите – и за балетиста, и за световния режисьор Херманис. И грозно спрямо Бродски. Замислено е като халтура – рециталче, от време на време човекът прави някое въртеливо движение или току се намаже с крем, светлинки, 3d mapping, монотонност, никаква енергия – мъртво отвсякъде...“. Актьорът Владо Пенев заяви, че не е съгласен с нея. Но на въпрос дали се е развълнувал, отговаря: „По-скоро не, но това е мой проблем, не на представлението!“. „Балетистът (дори пенсиониран) има различни изразни средства... Поезията – това интимно преживяване – има нужда от друг талант за споделяне“, смята журналистът Еми Барух.
Вечерта преди първия си спектакъл в София Михаил Баришников посети Народния театър и гледа спектакъла на Александър Морфов по Николай Ердман „Животът е прекрасен“, а след това отиде да поздрави актьорите и се снима с тях.
Монитор
