П атилата на българския Юда - поп Кръстю, нямат край. Въпреки неспирните клевети духовникът не прекланя глава, а със силата на истината громи предателите и враговете на Левски, опитващи се да се скрият зад черния мит, че „за всичко е виновен попът“. Така в един момент те замислят физическото му унищожение. Предлагаме ви петата част от поредицата за поп Кръстю с писателя Васил Колев.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Масонът Захарий Стоянов изопачи архива на Левски (ЧАСТ 4)
Васил Левски и поп Кръстю
Революционните водачи в Румъния покровителстват своите протежета, роднини и приятели, които чрез действията си за лична изгода разбиват комитетската организация в Българско. След Освобождението враговете на Левски и поп Кръстю действат в удивителен синхрон. Така Анастас Попов, без да заслужава, се урежда с поборническа пенсия. Неговите гаранти – ловчанските поборници, обаче също има от какво да се срамуват в революционното си минало. За това Левски пише в писмата си до Любен Каравелов от 16 септември 1872 г.: "От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При таковато нещо в тоя град изплашват се всички. От тоя град е и Грую (псевдоним на Марин поп Луканов), който ми пише, защото бях излязъл вече оттам и отишъл бях по други страни. Пише ми да не дохождам, като преувеличава предирванията на турците уж, че били търсили и у тях и пр., та нямало място де да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. Да се хвърлят в заходът! Видиш ли работа от страхопъзльовци!".
ЧУДЕСА И ВЯРА: Враговете на поп Кръстю заплашвали и Васил Друмев (ЧАСТ 3)
Апостола пише и до членовете на революционния комитет в Ловеч от 12 декември 1872 г., в което намеква, че е предупредил Димитър Общи да не пипа Орханийската хазна. Но след като не са го послушали, той е заловен, а сега два месеца по-късно всички треперят заради предполагаемите му предателства: „...Димитър Общи да се отреди по Орханийско и да му се даде упълномощие таквоз, решихте всички вий, като повече даваше гласът си Анастас от Плевен (Анастас Попов), Ваню (Иван Драсов) и Пъшков (Димитър Пъшков). ... Ето, че вие сте си причина да треперите от страх, щото и мене вече място не давате да дойда в градът ви и да вдигна всичко, щото има досега във вашия град, по причина, че Д. Общи познава всички ви!... ".
ЧУДЕСА И ВЯРА: Архивът на Каравелов подпечатал присъдата на Левски (ЧАСТ 2)
По време на Софийския процес Левски окончателно сваля доверието си от Марин поп Луканов. Само така можем да си обясним защо на въпрос на съда: „Кои познаваш от Ловчанския комитет?“, Левски отговаря: „Познавам един кафеджия, Марин“.
Освобождение
Ако Левски развенчава Марин поп Луканов, Димитър Пъшков и другарите им като поборници, поп Кръстю ги критикува и за делата им като управници в Ловеч след Освобождението. Уверен в невинността си, той сам заема позицията на разобличител и обвинител. Разкрива миналите и настоящите престъпления на домогналите се до власт и богатство бивши поборници. Публикува разобличителни дописки и сатирични стихове във вестника на Петко Славейков „Целокупна България“. В тях той показва келепирджийската им природа и шуробаджанашки манталитет, липсата на морал и законност.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Спътник на Левски оневинява поп Кръстю (ЧАСТ 1)
Покушение
Така, за да бъде отстранен като морален съдник, противниците на поп Кръстю обмислят дори физическото му ликвидиране. На 9 октомври 1878 г. Илия поп Луканов от Ловеч пише писмо до Стефан Стамболов в Търново – един от водачите на ВРО (Вътрешната революционна организация) и бъдещ министър-председател: „Стамболов!..., в София са правял памятник на нашия герой Васил Левски, а като е тъй, публичното наказание на негова предател дали не ще бъде уместно? Дали бесилото, на което да виси изверга поп Кръстю, не ще бъде най-добрия урок за онези наши българи, които всякога са са ползовали от критическото положение на нашия народ, за да постигнат своите цели? Трябва ли и сега да търпим подобните животи и да ги гледаме да са наслаждават от плода на работите на онези, които самите са предали на тираните, за да отърват жалкото си съществование и даже да са обогатят! Не ще ли бъде уместно, ако ний и всички други градове, които участвоваха в народното движение во времето на Левски и малко или много пострадаха от предателството на попа шпионин, ищат чрез прошения или по друг начин наказанието на злодееца? Добре би било, ако ми отговоряхте по-скоро и ми изложахте мнението на съгражданите си върху туй. Колкото за тук, аз съм уверен, че ща можа да накарам всичките, които са участвовали, да ищат наказанието му, но мисля, че по-лесно ще са сполучи, ако са ище наказанието му от всъде. 9 октомври 1878 г., Ловеч“.
Подкрепа
За съжаление на поп Луканови предложението им свещеникът да бъде линчуван не среща обществена подкрепа. След проведено разследване в Ловеч братът на Левски Петър Иванов Кунчев заключава: „няма кабахат попът („няма вина“). Но той установява само онова, което верните сподвижници на Левски вече са знаели. Още преди Освобождението при „попа-предател“ идва Матей Преображенски и старателно го разпитва за Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява: „Запази си клетвата и не я оставяй. След тойзи Левски ще дойде другий Левски“.
Петър Кунчев, братът на Левски
Реално свещеникът е бил толкова стриктен към основните принципи на конспирацията и съветите на Левски („Ако загубя - губя само мене си“), че е пазел тайните и от съпругата си. Косвено доказателство за това се разкрива във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“.
Бесило
След като Левски увисва на бесилото, враговете му в революционната организация се чувстват безнаказани. Те продължили да клеветят и техния морален съдник поп Кръстю и да заговорничат тайно за неговото убийство. Но това пъклено дело така и не се реализира, защото нароченият за български Юда загива от туберкулоза през 1881 г.
Стефан Стамболов
Парадоксално е, че той никога не намира покой и в смъртта си. В книгата си „Възрожденският деец поп Лукан Лилов и неговият род“ Петър Луканов променя годината на писмото на Илия поп Луканов: „За това на 09.10.1889 г. той отправя писмо до министър-председателя Стефан Стамболов“. Целта на автора е да покаже, че държавата в лицето на министър-председателя Стефан Стамболов е съпричастна с кампанията на фамилията поп Луканови срещу поп Кръстю. Петър Луканов обаче забравя факта, че свещеникът завършва земния си път на 21 септември 1881 г. и не е възможно Илия поп Луканов да иска публичната екзекуция на човек, който от осем години не е между живите.
*Следва продължение...
