- Доц. Джамбов, кoи са градовете у нас с най-замърсен въздух? А с най-чист?
- Качеството и пълнотата на данните зависят от броя, разположението, достоверността и изправността на мониторинговите станции, с които разполагаме. Част от информацията за качеството на въздуха, която ползват учените, е базирана и на числово моделиране. Като цяло има данни, които сочат, че в София и Пловдив нивата, особено на фини прахови частици, през зимните месеци силно се повишават. Това се дължи на многото различни източници, но и на неоптималните топографски дадености и атмосферни процеси над тези населени места, което води до задържане и натрупване на замърсители. Според едно изследване на Института за глобално здраве в Барселона например Велико Търново е с ниски нива на замърсяване с фини прахови частици, докато София се нарежда на другия край на спектъра. Следва обаче да имаме предвид, че за малките населени места, в които интензивно се изгаря твърдо гориво за отопление, не разполагаме с достатъчно данни.
- През зимните дни понякога въздухът е много мръсен. Какво можем да направим, за да подобрим качеството на въздуха, който дишаме у дома?
- Особено при лица с хронични дихателни заболявания наглед прости действия като избягване на проветряване на жилището в замърсени дни и прекарване на по-малко време на открито могат да са от полза за намаляване на симптомите им.
- У нас доста хора се отопляват с дърва. Как влияе димът от печките на здравето ни?
- Съществен риск представлява замърсяването на въздуха от домакинствата при употреба на въглища, дърва, земеделски отпадъци, тор, керосин за отопление или готвене. То води до дихателни, алергични, сърдечносъдови болести и неблагоприятни резултати от раждането. Това е и един от основните източници на прахови частици в градската среда. Например проучване в Полша показва, че са предотвратими около 10 000 смъртни случая годишно при 80% намаляване на употребата на твърди горива от домакинствата.
- Има ли изследване, което търси връзката между мръсния въздух и здравето на българина? Колко души биват засегнати от него?
- В България са провеждани редица проучвания за здравните ефекти на замърсения въздух в жизнената среда, но едва напоследък те активно се разширяват до големи и представителни групи от населението. Например в серия от проучвания на Софийския университет и БАН, финансирани по национална научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“у изследвахме връзката между приема в болница за различни заболявания и дневните концентрации на основните замърсители, като обхванахме 10-годишен период. Установихме, че в определени случаи в големите ни градове има значимо повишаване на риска за дихателни и сърдечносъдови заболявания.
В друго проучване, което понастоящем ръководя в Медицински университет – Пловдив, и което се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост, измерваме и моделираме замърсяване на въздуха в 5-те ни най-големи града. Тези данни свързваме с информация за здравния статус на над 4600 души. Част от резултатите ни, които вече бяха публикувани в престижно международно списание, показват, че хората, които съобщават, че се отопляват или готвят на твърдо гориво, са със значително по-висока вероятност да имат диагностицирана исхемична болест на сърцето или прекаран миокарден инфаркт. В процес сме на кандидатстване за финансиране и с бъдещи проекти, които по много по-точен начин да оценят връзката на различни замърсители и здравето на населението.
- Влияе ли мръсният въздух върху хоспитализациите у нас?
- Такива така наречени остри ефекти са установени в множество проучвания по света, а наскоро проведохме такива и в България. Установихме, че определени замърсители като азотния диоксид повишават риска от прием в болница поради диабет и сърдечносъдови и дихателни заболявания в София, Пловдив и Варна. Това може да се очаква и вероятно се отразява неблагоприятно и върху здравната система.
- Кой е най-големият замърсител у нас? Има ли разлика в това отношение със Западна Европа например?
- Ако визираме замърсител, свързан с най-голям брой изчислени смъртни случаи, това са фините прахови частици. Те са достатъчно малки, за да проникнат дълбоко в белия дроб и да предизвикат както увреждания в него, така и системни ефекти в организма. Изчисления показват, че в световен мащаб, замърсяването на въздуха е вторият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт с над 8 милиона свързани смъртни случая през 2021 г. В България това са поне 11 000 смъртни случая годишно, като 10-20% от смъртните случаи от най-честите хронични болести се свързват със замърсения въздух, основно с фините прахови частици от битово отопление и изгаряне на твърдо гориво.
- Правени ли са изследвания какво е влиянието му върху хроничните заболявания? Какво да правят хората с астма например, когато въздухът е мръсен?
- Хората с хронични заболявания като дихателни, сърдечносъдови и дори диабет имат повишен риск от усложнения и влошаване на състоянието си при по-високи нива на замърсяването на въздуха. Тези ефекти могат да се наблюдават до около седмица с по-високо замърсяване.
Важно за хората с хронични заболявания е да се информират за вредите от мръсния въздух и актуалното състояние на въздуха. Това може да им позволи активно да полагат усилия да не пребивават или да не се придвижват на места с влошено качество на въздуха, а при възможност и да прекарват повече време извън града при очаквано влошаване на качеството на въздуха. Важна роля тук могат да имат и медицинските специалисти, които биха могли да повишат осведомеността на пациентите си, както и съвременните дигитални решения за информиране на най-уязвимите групи в реално време.
- Как влияе замърсяването на малките деца? Може ли да се търси връзка между хроничните болести и чистотата на въздуха?
- Децата са особено уязвими на замърсения въздух не само физиологически, но и защото имат по-малка информираност по въпроса и не разпознават дишането на мръсен въздух като риск за здравето си. Съответно много вероятно е те да не полагат усилия да избягват или да намаляват излагането си на мръсен въздух. Важно е да се отбележи, че дори още преди раждането си развиващият се плод търпи неблагоприятни последици от излагането на майката на мръсен въздух, което може да доведе до ниско тегло при раждане или преждевременно раждане, както и до други проблеми, които да се проявят дори в по-късна възраст. Децата, живеещи в замърсена въздушна среда, имат риск от дихателни заболявания, забавено невропсихично развитие, алергии и сърдечносъдови увреждания. В наши проучвания в София установихме повишен риск от прием в болница поради астма при малките деца в рамките на до една седмица след епизоди на по-високи нива на замърсяване на въздуха.
- Какво трябва да се промени в градската среда, така че да се намали негативният ефект върху здравето от замърсяването?
- На първо място не бива да разглеждаме качеството на атмосферния въздух като изолирано явление. Градската среда ни влияе комплексно и чрез своята конфигурация, начин на застрояване, геометрия и функционална свързаност на уличната мрежа, до голяма степен предопределя генерирането и разпространението на атмосферните замърсители във въздуха.
Например в улици тип „канион“ въздушните замърсители се разнасят трудно и се задържат по-дълго, а скоростта на придвижване на трафика е свързана с отделянето на замърсители от автомобилите. От физическата среда и нейната пешеходна достъпност и инфраструктура зависи в голяма степен и дали човек ще бъде стимулиран да се придвижва активно, или ще е зависим от моторизиран транспорт. Като цяло начинът на застрояване и пространствената организация на населените места има отношение към общественото здраве. Някои съвременни концепции за проектиране или преустройване на градовете предполагат градската среда да бъде с къси разстояния, добре свързани линии на обществен транспорт, с голям процент зелени и открити публични пространства и лесен пешеходен и велосипеден достъп до ключови места от дома за кратко време.
Влажното почистване на средата и отстраняването или покриването със зеленина на откритите почвени пространства и т. нар. кални петна може да намали ресуспенсията на атмосферни замърсители. Въвеждането на нискоемисионни зони както за трафика, така и за битовото изгаряне на твърди горива също има потенциал да подобри качеството на въздуха.
Това е той:
Завършил е медицина в Медицинския университет - Пловдив (2015 г.), като има придобита специалност по обща хигиена (2020 г.) и комунална хигиена (2023 г.).
Има и следдипломна квалификация в областта на психичното здраве (2020 г.), както и защитени дисертационни трудове на база проучванията си върху ефектите на шумовото замърсяване върху разпространението на сърдечносъдови и метаболитни заболявания (доктор по хигиена, 2017 г.) и контакта със зелените площи и шумовото замърсяване върху психичното здраве (доктор на науките по психиатрия, 2019 г.).
Доцент и ръководител на направление „Околна среда и здраве“ към Научноизследователски институт на Медицински университет - Пловдив.
През 2019 г. печели голямата награда „Питагор“ на МОН за най-добър млад учен, а през 2023 г. награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината
От 2021 г. ежегодно попада в топ 1 на учените в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука и в топ 2 за цялостен принос в световната наука
Милена Димитрова
