С едмица на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Румен Радев, който води консултации с парламентарно представените сили след оставката на кабинета „Желязков“ на 12 декември.
Едни след други на „Дондуков“ 2 се изредиха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, АПС, ИТН и на финала – „Величие“. Сега идва ред на папките, които най-вероятно ще бъдат върнати веднага. Но интригата към момента не е кой ще бъде служебен премиер, защото „домовата книга“ не дава големи възможности.
Към декември 2025 г. правомощията на президента Румен Радев по отношение на съставянето и контрола над служебни кабинети са значително ограничени в сравнение с периода преди 2023 г. поради влезлите в сила конституционни промени.
Въпреки опитите за тяхната отмяна Конституционният съд не събра необходимото мнозинство, за да ги обяви за противоконституционни през 2024 г., и те остават в сила.
Към настоящия момент Радев има ограничен избор за служебен министър-председател. Той вече няма свободен избор на кого да се довери за служебен премиер, а трябва да избира измежду точно определен списък от публични длъжности (въпросната „домова книга“). Те са: председателят на Народното събрание, управителят или подуправителят на Българската народна банка (БНБ), председателят или заместник-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник.
Спорове
Процедурата предвижда служебният премиер да предложи състава на кабинета, а президентът да го назначи с указ. В практиката от последната година възникнаха спорове дали президентът може да откаже да подпише указа, ако не е съгласен с конкретен министър, но по същество водещата роля в подбора вече принадлежи на определения кандидат за премиер.
Не на последно място, за разлика от стария модел, при който президентът разпускаше Народното събрание едновременно с назначаването на служебен кабинет, сега парламентът продължава да работи до полагането на клетва от новоизбраните депутати. Това означава, че служебният кабинет е под парламентарен контрол. И че президентът няма законодателна инициатива чрез правителството в същата степен както преди.
По-голям интерес буди темата какво възнамерява да прави самият Радев, чийто втори мандат като държавен глава изтича в началото на 2027 г.
Версия
Упорито се лансира версията, че той ще влезе с маршова стъпка в политиката и въпросът не е дали, а кога това ще се случи. Затова по време на консултациите лидерът на ДСБ Атанас Атанасов попита Радев: „С кого разговаряме сега – с президента или с конкурента?“. Но отговор не последва. На журналистическо питане дали е готов да излезе от президентската институция на 10 декември той заяви: „Ще го направя тогава, когато най-малко го очаквате“.
"Хората, които се представят за организатори на моя партия, които събират пари от мое име, са измамници и подставени лица на олигархията. Само партията, която лично аз обявя, може да бъде моя партия", каза Радев през ноември.
Недомлъвките по темата само засилват спекулациите за негов бъдещ политически проект. А докато всички обсъждат проекта „Нероден Петко“, неясно е на каква политическа армия би разчитал генерал-майорът от резерва и бивш командир на Военновъздушните сили (2014-2016).
От една страна анализаторите разглеждат проекта на Радев като сериозна алтернатива, която може да пренареди политическата сцена. Партия „Възраждане“ вече изрази готовност за коалиция с евентуален негов субект. Според проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“ от декември 2025 г. около 40% от гражданите искат нова политическа сила, като партия на Румен Радев би ангажирала вота на около половината от тях.
Шансове
Не е без значение обаче дали Радев ще се осмели да напусне президентския пост своевременно, преди края на мандата си, за да оглави партията си лично, като остави вицепрезидента Илияна Йотова да довърши мандата. Даде ли на друг да стане „лице“ на проекта, новата партия няма големи шансове. Президентът осъзнава това и работи за имиджа си, като критикува остро досегашното управление, наричайки го „срасната с властта олигархия“, и се позиционира като защитник на протестиращите (особено на т.нар. Gen Z протести). Добър ход беше и семейната шкода, с която Радев се появи на няколко официални събития, след като отрязаха привилегиите на президентската администрация да се вози в коли на НСО. Появата му със сивата Skoda Karoq, лична собственост на съпругата му Десислава Радева, закупена през 2017 г. за около 7000 лева (на старо) и е на 8 години, се превърна в централна тема в публичното пространство. Последваха обаче обвинения в популизъм от политически опоненти, които упрекнаха президента, че използва шкодата само за пред камерите, за да гради образ на „човек от народа“, докато за ежедневните си нужди ползва луксозни лимузини и джипове на НСО (като BMW X7). През ноември 2025 г. депутати предложиха законодателни промени, които да задължат президента да ползва охрана и транспорт от НСО с цел национална сигурност, като по този начин го „свалят“ от личния му автомобил при официални поводи.
„Всеки един момент отсега нататък е добър за създаването на партия на Румен Радев“, смята политологът Слави Василев.
Колежката му Татяна Буруджиева обаче е скептична – според нея липсва дълготраен консенсус и няма субект, който да олицетворява промяната за мнозинството от народа.
„Според мен Радев не е съобщил на никого своите намерения, но напълно осъзнава какви са очакванията в момента. За мен всеки един момент отсега нататък е добър за създаването на президентска партия. Колкото повече чака - толкова повече ще намалеят очакванията за реална промяна. Иначе на изборите менюто ще бъде същото. Само един съвсем нов политически субект може да раздаде съвсем нови карти и да разбърка играта. Така ГЕРБ и ДПС няма да имат ключовата дума и за мнозинство във ВСС. Пеевски и Борисов имат голяма симбиоза. Докато не се яви Радев, ще останат на върха на държавата", категоричен е Слави Василев.
Кристи Петрова
