Ч удните светове на Вселената всеки ден ни удивляват с безбройното си разнообразие, но в същото време и единство на формите и проявите, което се вижда и от снимките на НАСА и другите космически агенции по света. А учените започват една по една да премахват или силно да коригират водещите космологични теории. Като тази за Големия взрив, от който всичко е дошло. Ако се приеме тази теория, то тогава няма приемливо обяснение за формата на познатата ни Вселена. Едни казват, че е много по-вероятно да се намираме от другата страна на черна дупка. По този начин поне въртенето по посока на часовниковата стрелка на повечето обекти би било по-лесно обяснимо. Но и тук има множество пукнатини.
Рядко в градски райони може да се снима централният ръкав на Млечния път, но това се случва в Сеул. Местният парк Туксом Ханган (на английски се изписва с двойно t - Ttukseom Hangang Park) е уникален с много неща. Смятат го за истинска гора в града, но с множество атракции. А в случая дори може да се види и нашата галактика. За усилване на ефекта е използван и инфрачервен филтър. Но пък се виждат железопътният мост над река Хан и 123-етажният небостъргач Лоте Уърлд (Lotte World Tower).
Фалшиви новини
Всеки знае, че Слънцето изгрява от изток и залязва на запад, но в случая се е образувал рядък оптичен феномен, обръщащ нещата наопаки. Иблейските планини (Monti Iblei) са живописен масив в Югоизточна Сицилия, създаден върху древен вулкан. В случая Слънцето е залязло и се е скрило зад хоризонта на запад, но светлината му частично е блокирана от облак, което създава пресичащи небето успоредни линии, които сякаш се събират в една точка на изток. Нещо като фалшиви новини, че Слънцето залязва на изток.
Супата
ЩРАК! Прекрасните нови светове на НАСА (СНИМКИ)
Повърхността на Слънцето е като кипяща супа от електрони и йони, наречена плазма. Движението на тези заредени частици създава петна, които може да са стотици пъти по-големи от Земята. Тези контури се усукват, завъртат и улавят плазмата. Когато напрежението там стане прекалено силно, те се разкъсват и изхвърлят милиарди тонове плазма в Космоса с милиони километри в час. Някои от тези изригвания удрят Земята, но тя отвръща и се получават магнитни бури, които толкова много тормозят електрониката и чувствителните хора.
Тритон, 1989
За нашата част на планетата Земя 1989 г. бе знакова и пълна с обещание за промени, а в Космоса роботизираният кораб „Вояджър 2“ (Voyager 2) премина през системата на Нептун и изпрати заснетото. Спътникът Тритон е почти колкото нашата Луна и е малко повече от Плутон. Има ледени вулкани и повърхност от замръзнал азот. Тритон е най-големият спътник на Нептун. Открит е на 10 октомври 1846 г. от английския астроном Уилям Ласел, само 17 дни след откриването на самата планета и затова понякога го наричат Нептун 1.
а
Вдигане на гири
ЩРАК! НАСА и чудесата на Вселената (СНИМКИ)
M27 е от най-ярките планетарни мъглявини на небето, наречена е Дъмбел. Вижда се с обикновен бинокъл в съзвездието Малка лисица (Vulpecula). Става първата от рода си, открита от Шарл Месие през 1764 г. Намира се на 1250 светлинни години. Смята се, че нашето Слънце ще заприлича на нея след 6 милиарда години, след като изхвърли външните си газове в планетарна мъглявина, докато останалият му център се превърне в (много горещо) бяло джудже. Проучвания сочат, че може би има още една звезда освен това бяло джудже в центъра, но тя още не е потвърдена. Така че може би наистина има нещо като вдигане на гири.
а
Дневна смяна
Макар да прилича на компютърна графика, тази снимка е напълно реална и наистина е зашеметяваща. Направена е от обсерватория в Британска Колумбия, Канада, на 17 юни 2026 г., но посред бял ден, по-скоро късно следобед. Луната среща Вечерницата, т.е. планетата Венера. Тя се появява отвъд яркия лунен лимб, за който народът в такива случаи казва, че е млад, тънък полумесец.
Фантомът на операта
ЩРАК! НАСА и вечната красота на Космоса (СНИМКИ)
Фантоми бродят в съзвездието Касиопея, но не влизат в операта. Тези ярко очертани, плавни форми изглеждат призрачни в космически мащаб. Всъщност са приличащи на комети мъглявини IC 59 (вляво) и IC 63 (вдясно). На около 600 светлинни години разстояние облаците от газ и прах бавно изчезват от енергийното излъчване на горещата, светеща звезда гама-Касиопея.
Канибализъм
Истински галактически канибализъм се разиграва на около 100 милиона светлинни години разстояние от нас в съзвездие Риби. Там системата Arp 227 се състои от две галактики. Вляво е по-голямата NGC 474, а до нея по-младата и малка съседка NGC 470, която активно тегли материя и изяжда кака си. Тези близки гравитационни сблъсъци са започнали преди милиард години и ще продължат доста повече време. Галактическият канибализъм е доста дълъг процес, дори с космически мерки.
Луната спи
За да може по-добре да разберат какво има на естествения земен спътник, от НАСА са направили доста преувеличения, но все пак всичко е съобразено с реалността. Дигиталните подобрения акцентират върху лунните планини, показват по-ясно огромния метеоритен обстрел, преживян от Луна за 4,6 милиарда години. В синьо са райони, богати на желязо, в оранжево са тези на алуминий.
Нощна стража
Слънцето тормози Земята с нестабилен поток от енергийни електрони и протони. Този слънчев вятър деформира земната магнитосфера и генерира светлина в полярни сияния, които са в зелено и отляво. Самата Земя също е геологично активна и така вулканът Фаградалсфял (Fagradalsfjall), който е само на около 40 км от Рейкявик, Исландия, изхвърля гнева си в оранжево. А белият газ вдясно изниква от геотермалната електроцентрала на прочутата Синя лагуна - изкуствено езеро.
а
