Н АСА всеки ден, стъпка по стъпка, разкрива вечната красота на Космоса в един удивителен спектакъл, като публикува коя от коя по-уникални снимки и илюстрации. Обикновено тази красота е свързвана с драматични процеси на свършек и унищожение, но правилото е, че всяко зло е за добро и кръговратът на Вселената продължава. Защото, както се казваше в един от филмите за Джеймс Бонд, то винаги ще има утре, а след края идва нова същност и начало.
Пътят към храма
Суперлуната величествено изгрява зад храма на Посейдон в Сунион, южно от Атина, Гърция. Това се случва миналата година на 19 август, когато започна рядък астрономичен феномен. Тази суперлуна бе необичайна и стана първата от четирите последователни суперлуни, като следващите три бяха през септември, октомври и ноември. Тази година имаме само три суперлуни – на 7 октомври, 5 ноември и 5 декември.
Гама рей
Това изображение комбинира сериозни астрономични проучвания на Вселената в продължение на 12 години. Тази карта на цялото небе показва Вселената от космическия телескоп Fermi за гама-лъчи на НАСА. Fermi вижда светлина с енергии около милиард пъти по-големи от тези, които човешкото око може да забележи. Тук по-ярките източници на гама-лъчи изглеждат по-светли на цвят. Видимата ивица по средата е централната равнина на нашата галактика Млечен път.
Изпепелени от Слънцето
Тази ракета бе изстреляна сутринта на 24 септември от космическия център „Кенеди“ във Флорида. Тя извежда изследователска апаратура, която ще проучва Слънцето и особено тези огромни черни точки, известни като слънчеви петна, откъдето тръгват много от магнитните бури на Земята.
Властелинът на пръстените
В Слънчевата система Сатурн е властелинът на пръстените, макар и други планети да имат такива. На Сатурн пръстените показват още и кой е сезонът, тъй като големите пръстени обикалят по екватора на планетата. В представения монтаж изображенията са правени между 2020 и 2025 г. и показват как гигантската планета преминава, с тазгодишното равноденствие, от лято на север към лято на юг.
Формата на водата
Тези ивици по спътника на Сатурн Енцелад се смятат за каньони, от които извира намиращият се под повърхността океан. Необичайните повърхностни образувания тук се виждат във фалшив син цвят. Смята се, че океаните под повърхността на Енцелад биха могли да съдържат форми на живот.
Южен вятър
Заснета на 23 август, тук се вижда южната част на Луната. Близо до центъра се откроява кратерът Морет с диаметър 114 км. Той се отличава с терасовидни вътрешни стени и централен връх с височина 2,1 км. Има очаквания, че в района се намират огромни количества от вода под формата на лед, които биха могли да осигурят бъдещи заселници на земния спътник.
Поясът на Венера
Когато Луната залязва над Фиджи в Южния Тих океан, небето се обагря в синьо. Простирайки се през плътната атмосфера, залязващата сянка е ограничена отгоре от розово сияние, наричано антисумрачна арка. Известен като Поясът на Венера, красивият розов цвят на арката се дължи на обратното разсейване на червеникавата светлина от изгряващото Слънце на противоположния хоризонт.
Близки срещи
Мъглявината M17 (Messier 17) е известна още като Омега или Лебед. Тя се намира в средната част на нашата галактика. Там, в съзвездие Стрелец, изобилства от мъглявини, които са наричани истински фабрики за звезди. М17 се намира на около 5500 светлинни години разстояние.
Паралелни светове
Кометата C/2025 R2 (SWAN) бе открита на 11 септември, а тази снимка е 10 дни по-късно и вече се вижда нейната дълга йонна опашка. Кометата идва извън нашата Слънчева система и ще премине най-близко до Земята на 8 октомври, като в Южното полукълбо ще може да се наблюдава с обикновен бинокъл. Успоредно върви и кометата C/2025 K1 (ATLAS), която бе открита през май. Тя тук обаче се вижда като много бледа зелена точица нагоре вляво. И двете паралелни комети за пръв път преминават през вътрешната Слънчева система.
Илюзия
Pismis 24-1 само до преди няколко седмици се смяташе за най-ярката звезда, която досега сме засекли и с маса над 200 пъти по-голяма от нашето Слънце – намира се в пещерата долу на тази гигантска мъглявина. Но бе открито, че всъщност става въпрос за поне три звезди, като най-голямата е „само“ 100 пъти по-масивна от Слънцето. Това изображение е от „Хъбъл“ във видимия спектър.
