В секи ден НАСА показва прекрасни снимки от различни части на познатата ни Вселена. Там светове и цели галактики умират, за да се родят нови или да се обединят драматично с други себеподобни. Едни са погълнати, на други тепърва им предстои да се развият. Но всички снимки разказват истории за невероятни чудеса из необятния Космос.
Шемет
Истински световъртеж се завихря около антената с диаметър 60 фута (18,28 метра) на радиотелескопа One-Mile в астрономическата обсерватория „Мълард“ в Кеймбридж, Великобритания. Шеметът се оформя около Поларис - Северната (Полярна) звезда. За да се заснеме драматичната сцена, са записани последователни 30-секундни експозиции в продължение на 90 минути, а след това са вкарани в един кадър.
Оранжево небето
Преди година небето над провинция Алберта в Канада става оранжево от залязващото Слънце, почти като в една популярна някога детска песничка. Луната е в първа четвърт и прозира зад облаците, а най-любопитното е, че се виждат Плеядите. Именно този звезден куп местни индиански племена смятат като мястото, откъдето са долетели техните богове, наричани звездни хора, които са ги научили на много полезни неща.
Поличба
Кометата C/2025 R2 (SWAN) с прякор Лебед 25B бе открита на 11 септември от любител астроном само ден преди да стигне най-близката си точка със Слънцето. Около 5 октомври се очаква метеоритен дъжд, породен от кометата, а за нас най-близо и най-ярка тя ще бъде на 19 и 20 октомври. В древността кометите са свързвани с лоша поличба, предвестници на войни, глад и болести, но също и с установяването на нов ред и възкачването на нови крале.
Сътворение
Мъглявини и звездни купове се натрупват в съзвездие Стрелец, за да разкрият величествена космическа драма за смърт и раждане. Това е най-голямото известно ни подобно скупчване. Астрономът от XVIII век Шарл Месие е каталогизирал само два обекта от тях: ярката мъглявина Лагуна (M8) в долната част и цветната мъглявина Трифида (M20) в горния десен ъгъл.
Предсказание
През 1610 г. Йохан Кеплер предсказва съществуването на двете луни на Марс. Фобос (Страх) и Деймос (Ужас) са кръстени на персонажи от гръцката митология. Марсианските луни присъстват и в „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт от 1726 г. - 151 години преди откриването им през 1877 г. от американския астроном Асаф Хол. Деймос, е от най-малките спътници в Слънчевата система, с около 15 км в диаметър.
Леден призрак
На това инфрачервено изображение ясно се виждат пръстените на ледения гигант Нептун. Тъмният свят е около 30 пъти по-далеч от Слънцето от нашата Земя. Призрачният вид на планетата идва от атмосферния метан, който абсорбира инфрачервена светлина. Виждат се и гигантски облаци. А горе вляво, покрит със замръзнал азот, най-големият спътник на Нептун, Тритон, изглежда по-ярък.
Съседката
Най-далечният обект, лесно видим с невъоръжено око, е M31, голямата спираловидна галактика Андромеда, която е и най-близката до нашия Млечен път и е на около 2,5 милиона светлинни години. Съседката е голяма над 200 000 светлинни години и е видима, макар и като слаб, мъглив облак в съзвездието Андромеда. Смята се, че след около 5 милиарда години галактиката Андромеда вероятно ще обхване почти цялото нощно небе – точно преди да се слее с Млечния път или да премине точно покрай него.
Прилепът
Мъглявината Прилеп (IC 1340) е област от йонизиран газ пред по-голямата мъглявина Воал (NGC 6995) - древен остатък от избухването на свръхнова, разположен в съзвездието Лебед. Скоростта, с която се разширява Воал, е около 1,5 километра в час. Мъглявината Прилеп е открита доста по-късно, през 1866 г. Тя е на около 12 светлинни години от Воал и на 1400 светлинни години от планетата Земя.
Голямото плюскане
Истинско голямо плюскане в космически размери ще падне (само) на около 200 милиона светлинни години разстояние в посока съзвездието Пегас, когато голямата спираловидна галактика NGC 7771 започне да изяжда съседите си. Още отсега другите галактики около нея са започнали да изкривяват формата си. NGC 7771 е спирална галактика, с диаметър около 75 000 светлинни години. Тя е по-малка от нашата галактика Млечен път и от съседната ни Андромеда, но пак се води за голяма.
По-по-най
Междузвездният комплекс от мъглявини се намира на около 6000 светлинни години разстояние, към летящото северно съзвездие Лебед. Cygnus OB2 (Лебед OB2) е истинска лаборатория за нови звезди и системи. В червено са огромните количества водород, в синьо светят звездите и праховите облаци, които отразяват светлината им. В комплекса Cygnus OB2 се намират едни от най-големите, най-масивните и най-ярки известни звезди, въобще – по-по-най.
Георги П. Димитров
