Л юбителите на кеча в България рязко се увеличиха в края на миналия и началото на този век, когато родните телевизии започнаха да излъчват зрелищните борби. Поколението деца, които растяха тогава, придобиха по-реална представа за тази развлекателна индустрия, в която своята история има и президентът Доналд Тръмп, а покрай тях бащи и дядовци също научиха имената на герои като Стив Остин-Ледения, Трите Хикса, Дуейн Джонсън-Скалата, Джон Сина, Гробаря, Ракиши... Сега маниаците се радват на успехите и на нашия Мирослав Бръшлянов, популярен отвъд океана като Александър Русев, но със сигурност щяха да са още впечатлени, ако можеха да усетят славата на един друг българин, който присъства и в рекордите на Гинес като най-голям професионален кечист за своето време – Андре Рене Русимоф-Гиганта.
Роден на 19 май 1946 г. във Франция, Русимоф е много специално име в Холивуд и Световната федерация по кеч, но за да стигне до това да се мери с Мохамед Али по популярност в Америка, той минава през много предизвикателства. Баща му Борис, който е българин, и майка му Мариана – полякиня, емигрират във Франция по време на Втората световна война. Още в най-ранна възраст Андре показва, че страда от гигантизъм и достига височина от 191 сантиметра с тегло от 91 килограма едва на 12-годишна възраст и определено изглежда доста впечатляващо сред съучениците си. Плановете за бъдещото „Осмо чудо на света“, както са го анонсирали конферансиетата в кеч битките, са били да работи като фермер и по тази причина не възнамерявал да завършва гимназия, въпреки че математиката доста му вървяла. Когато започнал да работи в семейната ферма, брат му обяснявал, че Андре вършил работа за трима души. Работил е и като дърводелец, но нито едно от тези занимания не му носело особено щастие.
Кариера
Спортната му кариера започва някъде на 18-годишна възраст с преместването в Париж. Там през 1964 година е забелязан от местен промоутър на име Оберт Лагает. Размерите на Русимоф били достатъчно впечатляващи, за да бъде пропуснат на ринга. Понеже парите не стигали, бъдещият борец работил през деня като хамалин, а вечер тренирал колкото се може повече. През 1966 г. се оказва, че и Париж не е достатъчно голям за Андре, а и срещата с Франк Валойс позволява преследването на кариера във Великобритания, Германия, Австрия, Нова Зеландия и дори Африка. Андре обикаля света и даже успява да дебютира в Япония, където кеч битките са сериозна традиция.
В пика на кариерата си Андре е най-високоплатеният кечист.
Първият му псевдоним е Чудовището Русимоф. С Майкъл Надор бързо получава шампионския пояс за битки по двойки. Именно в Япония лекарите му обясняват, че страда от гигантизъм и му разясняват повече за неговото състояние, той научава и че има вроден порок на сърцето. Следващата спирка е Монреал, Канада, където отива през 1971 година. И докато почитателите искат да го гледат, промоутърите не могат да намерят достатъчно опоненти, срещу които да го изправят на ринга.
Връзки
Интересна загуба е тази от Аднан Ал-Кайзи. Не е ясно какви са били отношенията за този мач, но иракският професионален кечист успява да се възползва от връзките си със своя добър съученик, който му помага за случването на спортното събитие. Името на добрия приятел е Саддам Хюсеин. С други думи, Андре е получил сериозна сума, за да се бори срещу човек с височина от 183 сантиметра и 116 килограма.
Най-накрая Андре стига до легендарния в света на кеча Винс Макмен, който официално заявява, че трябва да се промени визията на атлета. Вместо толкова пластичен и бърз, както е в началото, преди да напредне възрастта му, Андре трябва да бъде гигант с по-малко движения. Другата важна подробност е новият му прякор – Андре Гиганта. Официалният му дебют е на 26 март 1973 г. и представянето започва с победа над Бъди Улфи в нюйоркската „Медисън Скуеър Гардън“. Феновете го обичат заради детското му излъчване и впечатляващата физика.
Бокс
Интересен факт е, че Андре става част и от програмата за двубои между борци и боксьори и се изправя срещу боксьора Чък Уепнър. Това е подгряването за специалната битка между Мохамед Али и Антонио Иноки. Трябва да отбележим, че Андре прави по-сериозното шоу и печели мача с изхвърлянето на боксьора извън ринга. През 80-те години кечистът успява да тушира Хълк Хоган, като в онова време ролите във Световната кеч федерация са обърнати и Хоган е злодеят. В следващите години се оформя добра вражда и чак през 1987 г. Хоган успява да върне жеста на Андре и по този начин да стане един от малкото в историята, които могат да се похвалят с такава победа.
В началото на 80-те Русимоф успява да тушира Хълк Хоуган.
Междувременно Винс Макмен оформя сериозно своята империя и започва да подписва договори с всички звезди, принуждавайки ги да се показват само в неговия формат. Французинът с български корени получава специални права и никой не го ограничава да пътува до Япония и да участва в спортните събития там. До средата на 80-те Андре Гиганта става най-високоплатеният професионален кечист в индустрията. Неговото име на рекламата било гаранция за разпродадено шоу.
Размерите му трудно биха позволили да бъде контузен, но и това се случва, когато се изправя срещу Монголския гигант Килър Кан. С височина от 191 сантиметра и 141 килограма той поне можел да бъде в калибъра на Андре. Някои източници и до днес вярват, че Кан успява да счупи глезена на Андре, но истината е, че ден по-рано самият Русимоф успява сам да свърши тази работа. Контузията позволява на сценаристите да развият тази история и да засилят сблъсъците между великаните. Феновете прииждат и се водят най-различни мачове, включително „Мач за монголска носилка“ – загубилият трябва да напусне ринга на носилка. И така историята се продава доста сериозно в САЩ и Япония.
*Следва продължение...
Людмил Христов
