С ветите братя Кирил и Методий почита Светата ни църква на 11 май. Този ден и на свещеномъченик Мокий.
Светите братя Кирил и Методий почита Светата ни църква на 11 май. Този ден и на свещеномъченик Мокий.
По Юлиянския календар църковният празник на солунските братя дълго време е бил на 24 май. След преминаването на към новоюлианския (грегоринаски) календар през 1968 г. тази дата се премества на 11 май, като на 24 май остава светското почитате на тяхното дело.
Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковнославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя теолози, родени в Солун, Византия, през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.
За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на старославянския език.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Свети Мокий
бил свещеник в Амфипол, древен град в Македония, при устието на река Струма. При император Диоклетиан (284–305 г.) върлувало жестоко гонение против християните. Езичниците празнували развратните тържества на своя бог Дионис – Бакхус. Свети Мокий не издържал големия езически разврат, като застанал всред развилнелия се народ, той произнесъл изобличителна реч в защита на чистата християнска нравственост.
Когато подир няколко дни в Амфипол дошъл управителят на македонския град Аполония, донесли му за поведението на Мокий, който със своята проповед мнозина отвличал от почитанието на езическите богове. Довели мъченика пред съда на управителя, и понеже св. Мокий безстрашно и смело изповядал своята християнска вяра, веднага пристъпили към изтезания: той бил окачен на уреда за измъчване, стъргали тялото му със желязно стъргало от главата до петите и то дълбоко до костите. След като тая мъка не сломила мъжеството на мъченика, хвърлили го в разпалена пещ, подхвърлили го на диви зверове в цирка, но всичко било напразно, защото бил преизпълнен с Божия благодат и обуздавал и огъня, и зверовете. В недоумението си, какво да го прави, управителя го изпратил на съд в тракийския град Ираклия, на Мраморно море, а оттам в гр. Византион, където бил посечен с меч през 295 г.
По-късно Константин Велики построил в Константинопол храм “Свети мъченик Мокий” и в него пренесъл мощите на мъченика. В деня на неговата памет – 11 май – императорът официално обявил градът за своя столица. Затова на този ден и днес в Истанбул устройват празненство. А цариградските българи през Възраждането използвали този празник, за да честват и паметта на славянските просветители Кирил и Методий
Монитор
