Н ай-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки" в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (СУ) - 6469 лв. (при 5592 лв. преди година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет - 5767 лв. (4333 лв.). Това стана ясно от данните на Министерството на образованието и науката (МОН), представени с Рейтинговата система на висшите училища за 2023 г.
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков представи новата рейтингова система на университетите в България.
„Увеличава се броят на чуждестранните студенти и са се повишили публикациите на българските учени в международните бази данни“, съобщи министърът, проф. Галин Цоков, отчитайки устойчивост в развитието на висшето образование у нас.
Карта
Данните са свързани и с Националната карта за развитие на висшето образование в България. „Рейтингът е много важен и за кандидат-студентите, и за техните родители, защото отразява различните положителни страни в отделните университети“, каза министър Цоков.
СУ се класира на първите места в повечето професионални направления. Рейтингът показва, че най-големите висши училища освен Алма матер са Пловдивският университет и Техническият университет в София.
Направления
На ниво професионални направления най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки" и „Военно дело" (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия", „Математика", „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", „Комуникационна и компютърна техника" и „Национална сигурност" (между 3000 и 4000 лв.).
Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2200
лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Обрат
Пандемията от COVID-19 и съпътстващите я ограничения в пътуванията и финансова криза са обърнали тенденцията сред българите по отношение на това къде искат децата им да продължат със своето обучение след завършването на гимназия. Това отчитат авторите на социологическо проучване, предоставено на „Телеграф“ от Българската мрежа на глобалния договор към ООН.
41,2% от анкетираните родители на ученици от 9-и до 12-и клас отговарят с „не“ на въпроса „Мислите ли да изпратите детето ви да учи в чужбина?“. Това е почти двойно повече от тези, които са категорични, че ще изпратят наследниците си в университет отвъд границите на страната (23.2%). В проведено през август онлайн изследване 35,6% посочват, че не са решили все още.
Основните причини, които се изтъкват от родителите за подобно решение, са свързани с преценката им, че в чужбина образованието (44%) и кариерното развитие са по-добри (34,5%).
Сериозен е и делът на отговора: „Защото това е желанието на детето ми“ (9,5%). Сред аргументите са още разширяване на мирогледа, по-добри доходи или роднини извън
граница. Има и семейства, които признават, че имат намерение да емигрират.
Безработицата при висшистите намалява
Независимо от негативните икономически ефекти, свързани с войната в Украйна, делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през предходните 5 години
висше образование в страната, се задържа близо до достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 година.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до рекордно ниско равнище от 14% през 2023 година от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 година. Наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 година при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина", „Фармация", „Стоматология", „Военно дело" и „Математика", а най-висока - сред завършилите „Социални дейности" (3,4%).
С най-висок успех са приетите медицина и фармация Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс за учебната 2022-2023 година в направленията „Медицина" (5,63), „Фармация" (5,56), „Стоматология" (5,53), „Математика" (5,42), „Информатика и компютърни науки" (5,36) и „Ветеринарна медицина" (5,35). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Материали и материалознание" (4,42).
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 година насам.
По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Информатика и компютърни науки" на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки" на Американския университет и в „Медицина" на Медицинския университет – София (5,72).
Людмил Христов
