0

П рофесорите Николай Овчаров и Пламен Павлов представиха българското културно-историческо наследство в Китай. Това бе част от втория етап на нашумялата през последните месеци презентация „Мисия България”, която двамата учеин извършват по цялото земно кълбо и в десетки страни от всички континенти. Представянето се извършва под егидата на българското правителство и във връзка с председателството на България на ЕС. В Китай представянето се ивърши в Пекинския университет за чужди езици и култури, който е едно от най-старите и авторитетни висши учебни заведения в страната. А поводът бе откриването на Център за българистични изследвания в него.

„Този Център ще е на подчинение на Министерството на образованието на Китай и ще бъде ориентиран към разпространение на българистичните изследвания в голямата страна. Той ще изпълнява функцията на „мозъчен тръст” в обучението на висококвалифицирани кадри, провеждането на научни изследвания, политически консултации и ще бъде важен мост в развитие на българо-китайските отношения. Центърът ще осъществява своята дейност посредством съществуващата в университета Катедра по български език и култура, основана още в далечната 1961 г.”, разказа проф. Николай Овчаров.

Лекцията на професорите Овчаров и Павлов премина с изключителен успех пред стотици китайски студенти и преподаватели. Присъства през цялото време и българският посланик г-н Порожанов. След лекцията се проведе Кръгла маса, на която основен бе въпросът за привличане като туристи на китайски граждани, които да се запознаят с великото българско културно-историческо наследство.

Събитието беше отлично представено от държавните китайски медии. Присъстваха кореспонденти на Китайското национално радио и на Радио Пекин. Особено ценен бе 10-минутният репортаж, излъчен по China Education TV Channels (Китайската образователна телевизия. След няколко дни почивка „Мисия България” продължава в Гърция и Кипър, който според проф. Овчаров е една от най-взривоопасните политически точки. „Няма как – България трябва да получи своето признание във всички точки на света. А българските учени имат задължения в тази насока”, смята професорът.