В третата неделя след Великден, която тази година се пада на 12 май, Църквата възпоменава светите жени мироносици. От тях Господ направил благовестници на Своята слава.
Кръстна смърт
Тези жени се наричат мироносици, защото на третия ден след кръстната смърт на Спасителя отиват на Неговия гроб, за да помажат с миро (благоуханно масло) Христовото тяло.
Светите евангелисти изброяват в числото на мироносиците няколко смели жени: Мария от Магдала (Мария Магдалина), друга Мария – майка на Яков и Йосия, Саломия – майка на апостолите Яков и Йоан Заведееви. Освен тях Църквата причислява към групата на мироносиците още Сусана, Йоанна, както и Марта и Мария – сестрите на Лазар, който е възкресен от Христос.
Спътници
Всички те (освен Марта и Мария) придружават постоянно Христос в Неговите пътувания из Юдея и Галилея и слушат словата на Неговото божествено учение. В него Иисус дава нов Божий закон, в който жените са равни с мъжете. Но това в онзи свят никак не се е признавало, както и днес в много точки от света. Изследователи твърдят, че първите християни и дори апостолите са ревнували от жените мироносици, тъй като Христос е третирал всички като равни без оглед на пол или възраст.
Жените мироносици са тези, които свалят Исус от кръста.
Когато Иисус поема трънливия път на страданията, първите християнки Го придружават навсякъде и свидетелстват за Него. А когато Той умира на кръста, те заедно с Йосиф Ариматейски и Никодим вземат дейно участие в Неговото погребение (Мат. 27:5-61).
Така мироносиците се оказват много по-дейни и по-всеотдайни от последователите на Иисус мъже.
Св. отци на Църквата, особено св. Йоан Златоуст, сравняват куража на жените мироносици с твърде големия страх на Иисусовите ученици. Докато бъдещите апостоли са се намирали събрани и заключени в една къща поради страх от юдеите, рано сутрин, при изгрев, Мария Магдалина, Мария, майка на Яков и Йосия, и Саломия купуват аромати и отиват при гроба, за да помажат тялото Иисусово съгласно юдейската традиция.
Помазване
И щом изтича пасхалната събота, още призори избързват да отидат на гроба Господен: „И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце. И говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?“ (Марк. 16:2-3). Така те докрай остават верни на Христа в земния Му път.
Ангел Господен
Пред гроба обаче жените мироносици са посрещнати от Ангел Господен, който им съобщава радостната вест за Христовото Възкресение и им нарежда да отидат веднага при апостолите, за да им съобщят (Марк. 16:5-7). След това на една от мироносиците – Мария Магдалина – се явява сам възкръсналият Иисус, като й предава същата заповед (Марк.16:9).
Мария Магдалена е тази, която разкрива на кесаря Тиберий тайната на Христовото Възкресение.
По този начин жените мироносици първи се удостояват да видят възкръсналия Спасител и първи стават проповедници на Неговото славно възкресение от мъртвите. Заради тяхната вяра и лоялност към Бога св. Йоан Златоуст ги нарича „апостоли на апостолите“.
Вярващите
Днес жените мироносици символизират вярващите жени, майки и баби, които всяка сутрин с молитвите си изпросват добро за своите деца и внуци. Тях обаче откриваме и в лицето на Евите, които бдят над болните в болниците, в лицето на медицинските сестри и социалните работнички, на множеството дами, работещи в образователни и културни институции и в много други области, които носят в душата си и разкриват светлината на вярата и радостта от Христовото възкресение като надежда на живота в общение с Бога и хората. В образа на мироносиците се оглеждат и монахините в манастири, в малките църквички и изоставени скитове, които със своите покайни молитви изпросват от Бога благословия за здраве, опрощение на греховете и светло бъдеще за изстрадалия български народ.
Жени апостоли са нужни и днес
Всяко време има нужда от жени апостоли. Доказала го е и родната ни история. Достатъчно е да споменем имената на Райна Княгиня и баба Тонка. Или как през Първата световна война, когато мъжете бяха на фронтовете, жените оряха нивите, жънеха и вършееха, хранейки България. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой. Такава я виждаме и в историята на християнството. Равноапостоли, които могат да бъдат по-умни и по-безстрашни от страхливите мъже и могат да преподават на своите деца и внуци ценностите на вярата, защото децата ни все още не могат да чуят нейните спасителни истини. Необходими са ревностни възпитатели в Христа.
