- Г-н Томов, все още се знае много малко за Омикрон. Достатъчна ли е обаче наличната информация, за да се правят някакви прогнози и изчисления на това, което ни предстои?
- Да, вече може да видим с каква скорост се разпространява инфекцията, освен в Южна Африка, също в Дания и Англия. Целият период на удвояване на случаите е 2 дни, а преди с Делта варианта беше 9 дни. Тези данни ни показват, че до месец Омикрон може да стане доминиращ дори и в държави с голям процент ваксинирани.
- Това означава ли, че след регистриране на първите случаи у нас, имаме един месец, за да предприемем някакви адекватни мерки?
- Не, означава, че имаме много по-малко време. От регистрирането на първите случаи до счупване на здравната система ще са достатъчни максимум две седмици. Затова е важно да се действа превантивно.
- Основната цел на управляващите коронакризата досега беше именно да не допуснат такова счупване. Преминахме през най-тежката вълна до момента и системата издържа, затова се питам какви трябва да са данните, че да се счупи?
- Само да уточня, беше направено да изглежда, че здравната система е издържала, но това не е така. Няма здравна система в света, която да е подготвена за такава епидемия. Нашата здравна система още по-малко. И ние не се справихме, защото много хора изобщо не успяха да стигнат до болниците.Единствената причина да си мислим, че системата е издържала е, че нямахме умиращи по улиците, както в Делхи. А сега идва дори по-тежка вълна.
- Според първоначалните данни новият вариант на коронавируса протича по-леко, но за сметка на това се разпространява по-бързо. Възможно ли е това да доведе до още по-черни рекорди през петата вълна?
- Твърденията, че вирусът е по-лек може и да не издържат и ще ви обясня защо. Когато имаме вирус който е с много висока заразност и се струпват огромен брой случаи в рамките на броени седмици, тежко болните просто не могат да стигнат до болница. Затова хоспитализациите не изглеждат толкова много и затова регистрираните случаи са по-малко, защото тежко болните, които умират преди да получат лекарска помощ, не влизат в статистиката. В Южна Африка в рамките на една седмица виждаме удвояване на надвишената смъртност на фона на малкото хоспитализирани. Това показва, че Омикрон може да не е толкова лек, колкото се смята и е напълно възможно да доведе до нов рекорд по смъртност. Още повече като се вземе предвид и огромната скорост на разпространение, която обръща данните – много заразени, много малко стигат до болница и хоспитализираните всъщност са по-често млади хора, чиито организъм им дава време за реакция, защото вирусът прогресира много по-бързо при възрастни хора с хронични заболявания, които стават негова жертва преди изобщо да потърсят лекарска помощ. Просто от COVID се регистрират само тези, които стигат до болници. В България също имаме по-голяма смъртност от официалната.
- Официално регистрираните жертви на вируса са близо 30 хиляди. Колко са реално?
- Реално са около 50 000. Това е надвишената смъртност от миналото лято до сега, която е пряко или косвено свързана с епидемията. Или с други думи – без епидемията почти всички от тези 50 000 души нямаше да умрат.
- Какво обаче пречи да се направят по-точни прогнози за това какво може да причини Омикрон у нас?
- Пречи това, че основната информация, която получаваме към момента е от Южна Африка. Средната възраст там е около 28 години, а у нас е 44. В същото време рискът от хоспитализации и леталитетът растат експоненциално с възрастта. До момента в България при групата до 30 г., рискът е под 1%. Това са починалите спрямо намерените случаи. Не спрямо реалния брой, а спрямо регистрираните. Разликата при 45-50 г. обаче е съществена и там рискът вече е 5-6%. Така че разликата в средната възраст у нас и в ЮАР дава в пъти, 10-15 пъти по-нисък леталитет при тях.
- И все пак, ако направим спекулативни изчисления какви могат да бъдат мащабите на една последваща пета вълна?
- Ако приемем, че имаме около 3 милиона души максимум, които са преболедували или ваксинирани и до известна степен са защитени, значи имаме още около 3 милиона свежи и достъпни за заразяване. Защо казвам свежи? Защото имайте предвид, че част от преболедувалите също може да се заразят, както и хората, които не са завършили ваксинацията си.
- След като Омикрон заобикаля защитата и на преболедувалите и на ваксинираните с една или две дози, не се ли обезсмисля зеления сертификат?
- Не. Ролята на сертификата не е само да спре разпространението, а и да мотивира хората да се ваксинират. По този начин ще намалим драстично смъртността дори и от Омикрон, защото той може до някъде да заобикаля защитата срещу заразяване при ваксинираните, но ваксините продължават да предпазват от тежко протичане и смърт. Имайте предвид и друго – при Делта варианта, рискът от реинфекция беше 5-6 пъти по-голям при преболедували в сравнение с ваксинирани. Докато при Омикрон разликата ще е още по-драстична в полза на ваксинираните.
- В България обаче сертификат се издава и на хора с наличие на антитела...
- Да и този тип сертификат е безсмислен по начало.
- А какви според Вас са смислените мерки, които можем да предприемем?
- Задължителна ваксинация на държавните служители, масова ваксинация на населението и масово приложение на бустерна доза. Вероятно ще се наложи и нов локдаун. Добра превантивна мярка за Омикрон би било и удължаването на зимната ученическа ваканция с една седмица. Това ще даде време за проучвания на министерството, защото той ще се разпространява светкавично. А и след толкова месеци без почивка, учениците има нужда да се възстановят.
- Всъщност, вие бяхте един от противниците за връщането на децата в клас насред четвъртата вълна. Защо?
- Аз съм против връщането на децата по начина, по който то беше направено. И от страна на институциите, и от страна на много родители, които отказваха и продължават да отказват децата им да носят маски, да се тестват, да се ваксинират. Към момента в България има налични ваксини за деца над 12 г., а до края на годината ще има и за деца над 5 г. Процентът на ваксинираните обаче е много нисък, защото много родители подхождат безотговорно към собственото си поколение. А истината е, че пандемията в България се разпространява именно през децата. По време на конференцията на кардиолозите презентирахме и научна статия, в която показахме с модели точно как се разпространява вирусът – първо при децата и две седмици по-късно при възрастните. Това е моделът за цялото време на епидемията у нас и той не просто е показан, а доказан. Единственото обяснение е, че вирусът се предава от децата на възрастните. И ако при Омикрон повторим тази грешка и децата останат присъствено в училище при тази липса на адекватни мерки, това ще доведе до нови рекорди по заболеваемост и смъртност, на които всички ще бъдат свидетели от първо лице, защото ще го видят в домовете си и то в рамките на месец-два.
- Какво трябва да се направи, за да останат децата в клас, но средата да е максимално безопасна?
- Ние сме написали един комплекс от мерки, който беше публикуван в медицинско списание и беше предаден на министерствата по образованието и здравеопазването, но не се прилага в училищата. За да останат децата присъствено, всички трябва да носят маски и то качествени – KN95. Трябва да се проветрява редовно. Трябва в една класна стая да има до 12 деца, т.е да се редуват, както е например в Бавария. Идеята е в понеделник и сряда присъствено да са децата от 1-и до 12-и, а във вторник и петък, децата от 13-и до 26-и номер. И в четвъртък тази седмица учи едната половина от класа, другата седмица другата половина. Това е един от начините за осигуряване на по-безопасна среда, като се намали броят на децата в класните стаи. Освен това трябва да се мисли за поощрение на зеления сертификат за учениците, но истинския зелен сертификат, този за ваксинация. И разбира се, трябва да се тестват децата и то не с такива тестове, а с истински бързи тестове и PCR. Това е много по-лесно осъществимо когато не са всички ученици накуп и дори може да се тестват два пъти на ден.
- За тестовете, които се използват в момента се изговори много. Според някои експерти те дават едно илюзорно спокойствие, защото отчитат само вече изявени случаи на коронавируса, т.е деца със симптоми...
- Да, проблемът на тестовете със слюнката е, че може да има много висок процент фалшиво негативни. Така че по този начин организирано, тестването не работи. Още повече, че е много важна честотата на изследванията. Много важно е да се тества често. Дори не е необходимо всички деца да се тестват, но може на случаен принцип по два пъти на ден да се изследват деца в училището.
- Връщам ви на бустерните дози, защото те се очертават много важни при Омикрон. България е една от малкото държави с толкова голям интервал между втора и трета ваксина. В момента у нас се чака 6 месеца, докато в много държави този интервал беше съкратен. Не трябва ли да се мисли за промяна?
- Да, смятам че трябва интервалът да е по-кратък, защото това до някъде ще контролира щетите. Изгледите са, че третата доза ще осигурява много по-добра защита срещу Омикрон. Освен това хубаво е хората да свикнат с мисълта, че когато се ваксинират, не защитават само себе си. В биологията няма индивиди. Вирусът не се интересува от индивиди, той търси биологични видове. И ваксината защитава един цял биологичен вид. А по време на пандемия всеки един човек зависи пряко от всеки друг човек по света.
- Какви са бъдещите изненади, които може да ни поднесе коронавируса?
- До момента говорим само за нови варианти на коронавируса, но има риск и от нов щам, който ще ни върне в самото началото на пандемията. Рискът от нов щам би могъл да дойде от места като Индия – с много гъсто население. Другият риск е да тръгне от имунокомпрометирани хора, при които ваксините не постигат достатъчно висок процент на защита – в Африка има милиони такива хора, болни от СПИН. В глобален мащаб обаче основната опасност ще идва от местата, които не са успели да постигнат достатъчно висок процент на имунизирано население, защото вирусът се размножава при неваксинираните многократно повече, отколкото при ваксинираните и нараства рискът от мутация.
Това е той:
- Лъчезар Томов е доктор, главен асистент в НБУ-София (департамент Информатика)
- Работил е в софтуерната индустрия от 2008 до 2018 г.
- Участвувал е в проекти на Центъра за анализ и управление на рисковете като математик и програмист
- Занимава се с приложна статистика в медицината и епидемиологията от 2018 г. в екипи с педиатри, имунолози и епидемиолози
- Преподава в НГДЕК класическия език на математиката
Поли Пантева
