- Г-н Алексиев, миналата седмица Районният съд в Пловдив осъди Петър Чернев на 8 години затвор за побоя над сина ви Адриан. Адекватно ли е това наказание и то кара ли ви да вярвате в българското правосъдие и институции?
ЗВЕРСТВО: Майка и пастрок обезобразиха от бой детето си!
Бащата на малтретираното дете от Пловдив ще се бори за пълни родителски права
- Вярата ми в българските институции беше доста разколебана още преди една година, когато се случи всичко и когато вместо да ме улеснят, институциите се опитаха да ме спрат да си видя сина и в същото време да го прибера при мен на спокойно и сигурно място. Относно това дали присъдата е достатъчна или не всеки може да си отговори на този въпрос. Животът на едно 5- годишно дете беше съсипан и това остава травма за цял живот, поне това е, което ми казват специалистите при всяко посещение и при всеки мой въпрос „как върви, доколко ще се оправи“ - травмата е до живот. Докато раната, която е на главичката му - в момента мина през адски мъки, но евентуално другата година, надявам се, след последната операция да бъде там поне ОК. Психически ще се възстанови до една определена степен, но фактът, който ми изтъкна главният психиатър, беше, че никога, никога, тя поне не знае да има случай след подобно тежко насилие да не остават белези. Просто зависи как всеки човек, в случая Адриан, ще успее да потисне или до някаква степен да го преодолее, но се иска много работа и търпение и в края на краищата няма никога да бъде това, което е бил, и това, което са останалите деца покрай него.
ПРЕБИВАНОТО ДЕТЕ В ПЛОВДИВ: 5-годишното се молело да бъде убито!
ЗВЕРСТВОТО В ПЛОВДИВ: Оперират обезобразеното 5-годишно момченце
- По делото има данни, че момченцето ви е имало кошмари. Още ли ги има?
- Още ги има. Не в този чест интервал. Преди бяха всяка нощ. С течение на времето, лятото на миналата година, например започнаха да стават по-редки. След това започна това, което психиатърката тук, в Германия, каза, че спомените, така нареченият защитен механизъм в мозъка просто ги е потиснало и излизат само наяве, докато спи - постепенно ще започнат в един момент да се появяват като проблясъци. Да, кошмарите намаляха, но пък за сметка на това той започна да си припомня неща от този период.
СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА АДРИАН: Протест в защита на малтретираното дете от Пловдив
- Какво ви казва, какво си спомня?
- Това, което казва, предимно преди да заспим, защото все още го е страх да заспи сам, започва ей така, от нищото, да разказва неща от рода на: „Петър удря Адриан по главичката“ и ми показва къде. Има моменти, които съм чел, че ги има в тези прословути видеоклипчета. Почти всички видеа са правени вечерно време и единия от клиповете Адриан буквално го разказа няколко пъти и не знам защо. Попитах след това психиатърката и тя каза, че са светкавични проблясъци и той има нуждата това нещо да го разкаже. Но той продължава да говори за себе си в трето лице, един вид това се е случило на някой друг. Мислите ми, когато се запознах какво има по тези клипове, може да се каже, че бяха убийствени до степен... Наистина радвам се, че в момента не съм в България, а съм в Германия, просто не знам. Единственото, което ме държи, е, че ако направя нещо, няма кой да се грижи за Адриан, защото в момента наистина той остана само с мен. В тези моменти, когато той си спомня, просто гледам в някаква точка на стената и го слушам и не вярвам на ушите си. Надявах се, че ще забрави поне подробностите, обаче той си спомня с подробности. Проблемът ще е психиката, когато в един момент осъзнае, че Адриан от този разказ е де факто той самият. И в този смисъл на въпроса за присъдата - няма как тя да е релевантна. Каза го и прокурорът, който е чужд човек, каза го и адвокатът на малкия - Васил Попов. Няма как това да е актуална присъда 7+1 години, при положение че дори максималната присъда, която е 10 години, е малко според мен.
- Коментирайте и глобата от 4000 лв. на бившата ви съпруга Стела, която също е подсъдима.
- Без думи съм, меко казано. Като баща на Адриан мога да кажа много неща, които обаче в един момент трябва да са и правно издържани. Доколкото знам, на нея й е повдигнато само едно обвинение и аз не мога да го приема това нещо. На нея са й пропуснати обвинения като - води се злепоставяне - един вид, че тя го е оставила в тази опасна среда 2 месеца. 2 месеца тя е държала и е връщала детето там. Съдията още не се е обосновал, мотивите не са готови, а точно те са нещото, което накрая може да се види защо, как и така нататък. Но една майка да сложи себе си пред доброто на детето, защото тя, мисля, дори го е казвала, че за да не я нападне нея (Чернев – б.а.), от страх е стояла там и Адриан е бил всяка вечер там. Тя има дело срещу Чернев (отделно производство за домашно насилие и над Стела - б.а.) и за него, честно казано, й стискам палци. Въпреки всичко не е човешко и това срещу нея, но то няма нищо общо или поне не би трябвало да има с Адриан. Тя беше скрила от мен, както и нейното семейство криеше от мен, че тя не живее вече при родителите си в семейната къща. От детската градина ми отказаха всякаква информация още лятото как върви Адриан. В смисъл аз бях отрязан тогава, а имах 50 на 50 родителски права. Делото за тях приключи година след това и накрая тези институции, за които вие ме питате, 2 месеца къде бяха тези служби като цяло. И в детската градина, като са видели Адриан с такива рани по лицето, защо не са поискали от майката обяснение или да потърсят лекар. Едните рани по лицето са от 21 ноември 2023 г. Той е бил спрян от детска градина през декември. Няма как да не са го видели. Аз бях напълно блокиран от институциите. Един вид майката е светица в България явно за всички хора и институции, а бащите са отритнати буквално при всеки един случай в България. При мен беше същото. Ако не бяха медиите, ваши колеги, може би нямаше да успея да си прибера детето на 11 февруари миналата година, а щяха да го държат при тях, без да имам каквото и да е провинение.
- За кои институции точно говорите? Назовете ги.
- В този случай бяха от „Закрила на детето“ и другите социални служби, които не са питали защо това дете месец или два не ходи на психолог, логопед и т.н. Не знам как е точното име на агенцията, но пак е към Социално подпомагане.
- Споменахте за родителските права. Как приключи делото ви?
- Делото приключи миналата година лятото със споразумение, в което тя се отказва от родителските права, в смисъл аз получавам 100% попечителство над Адриан. Тя има определен режим на виждане и чуване, който не е спазван много добре.
- Защо?
- В момента говоря за видеоразговорите, понеже аз съм в Германия, а тя е в България и този режим тя не го спазва напълно, има пропуски и когато питам, аз съм виновният, че питам.
- Стела виждала ли се е на живо с Адриан след побоя?
- Беше тук за празниците. Няма да навлизам в подробности. Не съм очарован от престоя й тук, очаквах много повече от родител, който една година не си е виждал детето и до момента нейната заинтересованост от Ади клони към към тези разговори и питане във Вайбър за негова снимка да й пратя. Пращам й, но като цяло е някак епизодично. В смисъл такъв, има моменти, в които режимът се спазва.
- Изпраща ли подаръци?
- Не. Дори мога да кажа, че дотук за година и два месеца той не е получил нищо от нея. Рожденият му ден беше на 17 септември. Дори тогава не получи нищо. Да, обади се да му честити рождения ден, но нито подарък имаше, нито картичка.
- След цялата тази история какво обяснение ви даде Стела?
- Тя си поддържа тезата, че не е виновна за нищо, че я е било страх и обосновава страха със заплаха към нея, към родителите й, към семейството й, отделно към Адриан. Обаче какво значи заплахи към малкия - тези заплахи към Адриан са били изпълнявани. И тя на мен ми каза следното - че детето не е отишло един път да й се оплаче. Докато тук на мен ми плаче и ми се гушка в момента, в който, да речем, някое дете го е бутнало в детската градина или учителката го е дръпнала - подобни неща ми ги казва на момента, след като го взема от детска градина. При нея, по нейни думи, това нещо два месеца не се е случило. Ако това е вярно, значи, че той не е очаквал никаква подкрепа и просто е търпял. Нейната гледна точка също така е, че тя не е забелязала нищо. В същото време тя много добре знае - още на 21 или 22 ноември 2023 г., откогато са белезите по лицето, много добре знае какво се е случвало. Като го види, просто няма как да не разбере, да не се поинтересува и ако е една нормална майка или баща, детето се маха на секундата от жилището и повече не се връща там. Това е в най-добрия случай. Вече дали ще се обадиш на полиция, където и да е, е индивидуално решение на човека, но това не мога да го приема. Отделно това, което се казва, че Адриан беше с мен декември същата година едно денонощие - от 7-и до 9-и, тя още от този момент е знаела доста неща и аз тогава й предложих, беше по друга причина, да видим лекарите какво ще кажат за Адриан, защото имаше съмнения за нещо подобно на аутизъм. Каза го психиатър в България, който после само му се смяха тук, в Германия, пък и психиатрите, които са гледали малкия по време на съдебната експертиза, казват, че няма подобно нещо. Той си е психически здрав отвсякъде или поне е бил до онзи момент. Детето чисто и просто исках да го доведа тук, за да го видят и тукашните специалисти, преди да се правят генерални заключения и да се лекува детето от нещо, което няма. Тогава Стела лъжеше, че той е болен и че не може да ми го даде, а аз бях в България заради делото тогава. Съдията по бракоразводното дело на 6-и каза, че не вижда причина да не го видя, че и аз мога да му дам сироп или каквото трябва там и тя се принуди просто на другия ден да ми го даде. Просто защото получи натиск от съдията по бракоразводното дело да ми го даде.
- Стела осъдена ли е на издръжка?
- Осъдена е на издръжка, но нека тя каже какво плаща. На мен нищо не ми плаща. На мен тук ми плаща държавата. Те имат този метод на действие. Социалните служби тук превеждат минималната издръжка в случай, в който другият родител по една или друга причина не праща. Питах в началото и обясненията бяха „сега не мога, другия месец не мога, по-другия месец не мога“. Аз казах ОК и без това две години и половина, докато Адриан беше с майка си, пращах издръжка, без да съм осъден на издръжка и нонстоп казваше „Не ми стигат парите. Прати още“. В един момент на тема пари аз не исках да се занимавам повече. Заради това просто като разбрах, че тук, в Германия, ми предлагат такава услуга, след това държавата се интересува как ще си събере парите от другия родител. На мен тя не ми е дала една стотинка за Адриан досега.
- Ади какво си пожела за Коледа?
- При него Дядо Коледа е всеки ден или през ден. Малко му развалих представата, че подаръци идват за Нова година или за рожден ден. Като цяло в момента обожава и любимите му теми са колички с дистанционно или колички Hot Wheels с паркинги или писти. Тях ги обожава. Вчера бяхме на едно малко езеро, изкуствено, на 10 км от къщи и там си поигра с една лодка с дистанционно. Беше невероятна радост. С Ади цялата история с тормоза е приключена, сега са последствията. Но наистина не знам колко деца са в неговото положение или дори не толкова тежко и колко мълчат. И другото, което аз тотално не мога да си обясня. Да, благодарен съм, че все пак тези протести сега в България се случват, но два месеца в този блок или този вход, където е живяло детето ми, всички са си мълчали. Чували са два месеца как дете пищи от болка и нищо. Няма сигнал нито в „Закрила на детето“, нито в полиция, никъде.
- Как се действа в такива случаи в Германия? Там възможно ли е такова нещо?
- Няма как да се случи такова нещо тук. Щяха да ми викнат полиция само защото на връщане от детската градина Ади си беше наумил, че иска да остане да си играе още навън. Дърпаше се. Прагът му на търпимост от травмата е много малък. Един вид всяко нещо, което го задължава пряко волята му - за добро или лошо, той не прави тази разлика и се дърпа. Една кола мина покрай мен. Човекът от нея ме помоли да спрем и попита него директно „Това твоят татко ли е? Всичко наред ли е?“. Адриан се успокои. Отговори му, че всичко е наред. Хората тук винаги са нащрек и подават сигнал и при най-малкото съмнение дори. И преди съм казвал - винаги съм бил срещу твърде многото Биг брадър, което е тук, но ето какво се случва, когато няма Биг брадър и няма нищо. Така че в случая можеше да помогне
Тереза Тренева
