- Д-р Желева, наскоро обявиха резултатите в анкетата за дума на годината, какъв би бил вашият избор и защо?
- Резултатите от проведената в България мащабна анкета с инициатор д-р Павлина Върбанова за поредна година даде прекрасната възможност на българите да откроят думите, които най-точно отразяват реалността за нашето общество през изминалата година. Една от водещите новини през 2025 г., а и в началото на 2026 г., е влизането на България в еврозоната. Съвсем естествено е българската класация за дума на годината да се оглавява от думата „евро“. В топ 3 са още „безобразие“ и „протест“. Това не са просто езикови единици, които сме използвали с по-голяма фреквентност в рамките на 365 дни, а лексеми, които за голяма част от българския народ най-точно описват родната действителност.
- Езиковата култура на политиците пречи ли им в комуникацията с публиката и до каква степен тази култура може да бъде отговорна за неразбрани и грешно тълкувани послания?
- Разликата в нивата на езиковата култура на участниците в общуването винаги крие рискове от недоразумения. Когато двама души с еднакво висока езикова култура успяват да изразят коректно и адекватно своите идеи, почти няма място за недоразумения. Същото би могло да важи и за общуването между хора с еднакво ниска езикова култура. Когато обаче се сблъскват високото и ниското ниво на грамотност, общуването може да се превърне в непродуктивно. Носителят на висока езикова култура е способен да снижи регистъра, когато това е необходимо, но обратното – недотам грамотният да демонстрира словесно майсторство, е трудно постижимо.
- Употребата на кои думи или на какъв език бихте забранили на публичните личности, ако можехте?
- Забраната на думи не е нещо, което бих си позволила. Напротив, бих насърчила използването на по-голямо разнообразие от думи, които са лексикално и стилово уместни. Колкото по-развит е речниковият запас на човек, толкова по-прецизно той може да предава своите идеи, мисли и чувства.
- Какво подпомага в най-голяма степен обогатяването на речниковия ни запас и как се променя с времето интересът към четенето според вас?
- Всеки човек разполага с различен индивидуален речников запас, който се характеризира с активна и пасивна част. Един от най-сигурните начини както за активиране на пасивната лексика, така и за разширяване на личния словесен фонд, разбира се, е четенето на книги. Разнообразието на темите, жанровете и стиловете е изключително важно за пълноценното развиване на богатството на речта. Динамиката в процесите, свързани с четенето, може да бъде проследена на много нива. През различни периоди от живота си човек чете с варираща интензивност и това често се дължи на променящи се житейски обстоятелства. Когато четенето е приоритет, почти винаги може да се намери начин и време за него – например чрез аудиокнигите, към които през последните няколко години се забелязва все по-засилен интерес. През XIX век „говорещите“ книги се срещат само в научната фантастика. Първите озвучени книги се появяват през 30-те години на XX век в подкрепа на незрящи хора, а думата „аудиокнига“ води началото си от 70-те години на миналия век. Днес този тип книги придобива все по-голяма популярност, защото предлага удобен начин, по който да се възприема написаното слово в забързаното всекидневие.
- Защо е важно да се пише и говори правилно, как мотивирате студентите да бъдат по-взискателни към собствената си езикова култура?
- Стремежът към висока езикова култура е преди всичко израз на уважение към самия себе си. В часовете по езикова култура и по практически български език освен множество упражнения провеждаме и дискусии по различни лингвистични въпроси, коментираме разколебани норми, разглеждаме редица примери. Студентите подготвят езикови бележки и проекти, посветени на различни езикови казуси, които в края на семестъра представят публично пред своите колеги. За трета поредна година Факултетът по славянски филологии на СУ, Историческият факултет на СУ и Институтът за български език при БАН съвместно организират състезание по езикова култура за студенти българисти и историци от първи курс. Смятам, че тази инициатива, чиито основни двигатели са проф. Владислав Миланов и проф. Светла Коева, влияе изключително благоприятно върху нивото на мотивация на нашите студенти в обучението им по български език.
- Лесно ли се разпознава текст, писан от изкуствен интелект?
- Засега все още могат да бъдат уловени някои от признаците, издаващи, че даден текст е генериран от изкуствен интелект. Част от тези маркери са фрагментираността на съдържанието, използването на „свръхдълго“ тире (което е характерно за английския език), твърде очевидната шаблонност. Отдавна обаче съществуват сайтове, чиято цел е да „очовечават“ написаното от изкуствен интелект, което още повече затруднява разпознаването му. С напредването на технологиите разграничаването ще става все по-трудно. Надеждата ми е, че човешкият естествен интелект ще продължи да поддържа преднината си спрямо изкуствения.
- А как влияят социалните мрежи върху съвременния език?
- Човек е склонен да се влияе от езика на средата, в която пребивава най-често, било то физическа или дигитална. Съдържанието, което стига до нас през социалните мрежи, неминуемо се отразява на езика ни, и то на всички лингвистични равнища. Съзнателното подбиране на източниците на езиков материал има немалко значение за влиянието, което социалните мрежи имат върху развитието на езика, и всеки има възможността и правото да бъде куратор на собственото си дигитално пространство.
- Има ли грешки в употребата на българския език, които биха ви накарали да прекратите общуването с човека, който ги допуска?
- Начинът, по който човек борави със словото, би могъл да даде изключително много информация за него. Не трябва обаче да забравяме, че не всеки, който спазва книжовноезиковите правила, непременно се стреми да се придържа и към моралните норми. По време на Третия конкурс по ораторско майсторство на български език в Япония, на който за поредна година бях поканена за член на журито, в речта на един от отличените участници – Коки Амитани, който изучава български език в Токийския университет за чужди езици, се открои мисълта, че по-важно от перфектното говорене е искреното говорене.
- Може ли да разкажете повече за този конкурс по ораторско майсторство - откога се провежда, какви са участниците, какво ги мотивира?
- Конкурсът по ораторско майсторство на български език в Япония се провежда ежегодно от 2023 година. Неговият основен организатор е посолството на Република България в Токио. През първите две години конкурсът се проведе в Университета „Осака“, а през 2025 г. – в Токийския университет за чужди езици. Участниците са от цяла Япония, което не е учудващо, защото българистиката там е много развита - български език и свързани с България дисциплини се изучават в няколко японски университета: в Токийския университет за чужди езици, в Университета „Хокайдо“, в Университета „Осака“, в Университета „Киото“, в Университета „Сока“ и други. В състава на журито на Третия конкурс, който се проведе на 14 декември 2025 г., бяхме заедно с Н. Пр. Мариета Арабаджиева (извънреден и пълномощен посланик на Република България в Япония), г-жа Акико Игая (главен секретар на Японо-българската асоциация), проф. Джунко Сугахара (заместник-председател на Японо-българската асоциация и почетен професор на Университета „Нишогакуша“) и г-н Такеши Огино (главен заместник-директор, отдел „Програми за обмен“, секретариат на министъра, Министерство на външните работи на Япония). Водещ на събитието беше г-н Петър Николаев, първи секретар на посолството на България в Токио.
- Колко души участваха?
- Броят на участниците в третото издание на конкурса беше 13 и те бяха разпределени в три категории: „Работещи“, „Студенти – начинаещи и среднонапреднали“ и „Студенти – напреднали“. По регламент речите на участниците следва да бъдат с продължителност до 3 минути, като темите са свободни, но обикновено са свързани с България и българския език, култура и история. Победителят в категорията „Работещи“ Рияко Катаяма получи колекция от шест бутилки висококачествено българско вино. Екскурзия до България е най-голямата награда в категорията „Начинаещи и среднонапреднали“ и тя беше спечелена от Фумия Токушиге (Университет „Осака“), а в категорията „Студенти – напреднали“ поради равен брой точки на първо място бяха класирани двама участници – Юки Оцука (Университет „Сока“) и Сакура Кобаяши (Университет за чужди езици на град Кобе), които бяха удостоени с титлата „Посланик за един ден“. Специална награда на българския посланик получи Юя Кобаяши (Университет „Васеда“), а специална поощрителна награда беше връчена на Харумаса Оно (Университет „Хокайдо“).
- Кое ви носи най-голямо удовлетворение от преподавателската дейност?
- Радвам се да виждам мотивирани млади хора, които още в рамките на следването си се осмеляват да последват мечтите си. Думата „следване“ е етимологично свързана със старобългарската дума „слѣдъ“, която означава „следа“, „диря“, а също така „пример“, „образец“. Студентите във Факултета по славянски филологии на СУ имат възможността както да следват високите еталони във филологическата наука и образование, така и самите те да оставят своята следа в тях.
ТОВА Е ТЯ:
Завършила е славянска филология с отличие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Придобила е докторската си степен в СУ, където преподава българска лексикология, езикова култура, практически български език, конферентен превод и др.
Преподава български език като чужд на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти.
Превежда художествена литература и е сертифициран устен изпитващ на международните изпити по английски език на Университета Кеймбридж.
През 2024 г. спечели III награда в чуждоезиковата категория на 29-ия международен конкурс за хайку Kusamakura, в Кумамото, Япония.
Людмил Христов
