С лед смъртта на таксиметров шофьор в София фокусът отново е насочен върху агресията и войната по пътищата. Вижте коментара по темата на криминалния репортер на „Телеграф“ Мария Кадийска.
Народът отдавна го е казал: Облякъл се Илия пак в тия, за всички случаи на дежавю. Колкото и да си говорим, каквото и да говорим, нещата непрекъснато се повтарят, че и стават по-зле.
Войната на пътищата е дъвка в устата на всички, но нищо не се променя. От толкова много упражнения и неправене на нищо настана анархия и всеки прави каквото си иска.
Вече не става въпрос за проблем, а за напаст от пияни и дрогирани шофьори – не им пука, че ще им съставят актове или пък ще им вземат книжката, и без това след това ще седнат зад волана без книжка.
Напаст
Засукани моми превзеха полицията и ударно помагат на лоши момчета – и на тях не им пука, че ще ги уволнят от МВР, ако стане инфекция и истината лъсне след някой инцидент със закриляния „обект“.
Други служители на МВР хич не се замислят да приберат рушвет, за да нагазят правилата.
Спецченгета пък карат дрогирани по пътищата и като ги спрат за проверка, защото колата им криволичи, лъжат на поразия, че са от „оная, страшната спецслужба“.
А колко ли други служители на реда не ги хващат колегите им и не се знае кои „обекти“ продължават за закрилят и в този момент.
Непукизъм
И на този фон едно момче наби таксиметров шофьор до смърт. Не го оправдавам, но ще кажа – ами хората гледат какво прави властта и си викат: „Оооо, тия могат всичко, защо аз да не мога?“ Ето така се ражда анархията – и за нея народът има приказка: Рибата се вмирисва откъм главата.
Заговори ли се за крути мерки, такава олелия се вдига, че накрая нищо не става. И започват едни приказки, едни обяснения, едно чудо. Народът махва с ръка, праща всички на майната и си прави каквото иска. Но то полицаите също са част от народа, макар и по-специална, защото е овластена. То и политиците са част от народа, те растат и се развиват в тази среда и когато им се даде власт, нищо не променят на практика.
Решения
Всички опити за кардинални мерки се посрещат на нож – не можело да се конфискуват колите на пияните и дрогираните, които са катастрофирали заради неприкосновената собственост. Значи у нас не може, а в Швейцария как може? Не е ясно. Там явно собствеността на такива нарушители не е толкова неприкосновена.
Та ей така ни върви животът – от труп на труп, и за цвят – нелегални мигранти, возени от нагли каналджии.
