- Проф. Стефанова, предложението кметовете да се избират само за два мандата отпадна от предложенията за поправки в конституцията. Това добре ли е?
- Първоначално обявеното намерение за ограничаване на броя на мандатите на един и същи кмет до два очевидно не е подкрепено от мнозинството на вносителите на промените в конституцията. Аз споделих в социалната мрежа аргументи защо това няма да доведе до повишаване на качеството на управление на местно ниво. Първо, не му е мястото в конституцията. Второ, няма достатъчно самородни таланти, които са готови да се откажат от професия и кариера, и да станат кметове на общини. Те трябва и да са достатъчно добре подготвени да управляват в публичния сектор. В тази връзка не виждам защо успешните кметове, които се харесват на общността, да не бъдат преизбирани повече от два мандата. Накратко, добре е, че това предложение отпадна.
- Мандатността беше обявена като мярка за борба с местния феодализъм. Вие как мислите?
- Трябва да признаем, че сериозно научно проучване по въпроса има ли го или го няма „местния феодализъм“ в България не е провеждано. Често се чуват гласове оттук или оттам, че има такъв феномен, но доказателства, които да са системно набрани, няма. Склонна съм да приема, че спонтанни наблюдения могат да дадат основание да се говори за тип управление на местно ниво, което да се характеризира като местен феодализъм. Но това би означавало, че кметът напълно е подчинил на своята воля общинския съвет и едва след това владее населението.
Ако е ясно декларирана волята за управление чрез подписано коалиционно споразумение между партиите, представени в общинския съвет и има ясно очертана опозиция, то би трябвало да не може да се стигне до подобен модел на управление. Основният гарант за превенция са гражданите. Ние трябва да сме активни, заинтересувани и да противостоим. Вярно е, че има общини в България, които са твърде малки по брой население и в които общината е основен работодател. Гражданите в тези общини трябва да разберат, че независимо кой става кмет те не са застрашени. Просто няма конкуренция на пазара на труда и не бива да се поддават на влияние. Страховете трябва да бъдат преодолени. А пък ако си харесват кмета, защо да не го изберат?
- В общинските съвети се създават мнозинства по интереси. Как се стопират подобни практики?
- Някак сме склонни да свързваме въпросните мнозинства по интереси с нещо, което се случва под масата и ощетява гражданите. Невинаги е така. Когато става дума за интереса на общността и този интерес е ясно определен, няма уважаваща себе си политическа сила, която да се противопостави при вземането на решението. Такова решение дори може да събере абсолютно мнозинство. Популистки решения обикновено събират в едно партии и коалиции, които по принцип са на различни позиции. Например да не се вдигат данъците или пък да се дават някакви социални придобивки. Подобни примери има и в практиката на Народното събрание. Контролът и превенцията на нелоялни съглашателски мнозинства, чиито решения не са в публичен интерес, сме ние, гражданите. Трябва да се включваме активно и да изискваме от партиите и техните представители във властта повече откритост и публичност.
- Ваше проучване сочи, че в 40% от общинските съвети има ясно изразени мнозинства, а след тези избори ще са и по-малко. Това означава ли, че повече от общинските съвети ще са „шарени“?
- В 60% от общините общинските съвети са доста „шарени“ наистина. Не знам дали си представяте как работи и формира мнозинство общински съвет от 17 членове, които са излъчени с 8 или повече листи! Има достатъчно примери от изборите от 2003 година насам. В тези общини би трябвало да има публично оповестени следизборни коалиционни споразумения за управление. А то няма. В нито една община. Само в мандат 2003-2007 в Столичната община бе подписано и оповестено такова споразумение. Напълно вероятно е делът на общините без излъчени ясни мнозинства на една листа да се увеличи при предстоящите избори.
- Не трябва ли общинските съветници да се избират повече мажоритарно, отколкото като представители на политическа формация? Няма ли така да имат по-голяма отговорност към избирателите си?
- Аз не съм привърженик на мажоритарните избори. И сега чрез преференциите избирателите имат възможност да посочват личности. Това е доста силен мажоритарен елемент. Мажоритарни избори биха довели до представителство в местните парламенти само на двете най-големи партии. Никой няма полза от такива резултати. Твърде се усложнява и без това сложната изборна система, а и при всяка смяна на един общински съветник ще се налага да се провеждат нови избори. А отговорността е една и съща. И от нас, гражданите, зависи да направим информиран избор и да използваме преференциите по съвест и по убеждение.
- В София вече има коалиция от три партии, която ще се бори за властта в столицата. Очаквате ли подобни стъпки от политическите сили както в София, така и в другите големи градове?
- Ако имате предвид ДБ, ПП и Спаси София, да, вече е обявена такава коалиция. Очаква се тя да е основен претендент за мнозинство в общинския съвет и за излъчване на кмет на Столичната община. В Бургас, Пловдив и Варна нещата са различни и специфични. В Бургас ПП и ДБ ще играят на изборите заедно, възможно е това да се случи и на други места.
Що се отнася до резултатите, които такива коалиции биха постигнали, най-вероятно е те да повторят разпределението на силите от последните избори за Народно събрание. И, разбира се, битката за Столичната община ще е най-оспорвана. Първоначално победата на така нареклите се партии на промяната изглеждаше нарисувана, но с издигането на кандидата за кмет, натоварен с миналото на родата си, свързано с Държавна сигурност, нещата изглеждат вече съвсем различно. Ще има и кандидат, издигнат от ГЕРБ, а тази партия има достатъчно влияние все още. Появи се и кандидатурата на проф. Вили Лилков, първоначално като гражданска инициатива, която бе подкрепена от няколко партии, и вече има синя коалиция, която адресира избирателите на автентичната десница. А такива хора в София има много. Те няма да преглътнат Държавна сигурност. А проф. Лилков е почтен, опитен в работата на общината кандидат. Има кандидат на левицата, на „Възраждане“. Най-вероятно нещата в Столичната община ще се решат на втори тур.
- Години наред се говори за по-голяма самостоятелност на общините. Според вас ще се случи ли някога?
- Децентрализацията не е самоцел. Тя е инструмент за осигуряване на ефективна управленска система. Ако някога в България някое управляващо мнозинство прозре тази учебникарска максима, най-вероятно някаква децентрализация ще продължи. Но тя задължително трябва да бъде свързана с административно-териториална реформа. При преобладаващ дял на малки и нежизненоустойчиви общини е повече от наложително да се въведе второ ниво на самоуправление в рамките на познатите ни региони от ниво 2. Няма да е скоро и няма да е лесно, защото отдавна изтървахме влака. По-точно той си стои спрял на Централна гара в София. Не виждам политическо мнозинство, което да е готово да се нагърби с такива задачи. И така ще си караме с неефективна управленска система.
- Общините искат 2% от доходния данък да остават в тях. Ще се случи ли това някога?
- Споделянето на приходите от подоходните данъци между централната и местната власт е световна практика. В България имаше споделяне до въвеждането на 10% ставка на плоския данък. Днес няма и това е съществен проблем. Не защото сдружението на общините иска, а централната власт не се съгласява. Проблем е, че има много граждани, които не плащат никакви други данъци освен подоходни и те не са финансово обвързани по какъвто и да е начин с финансирането на общинските дейности, а потребяват публични блага, за които се грижи общината. Няма равнопоставеност и справедливост между отделни групи граждани. Сдружението на общините иска да се увеличат приходите в общинските бюджети. При 10% ставка на подоходния данък, ако 2% остават в общинския бюджет, това означава, че ще има съществен дефицит в държавния бюджет. Обсъждаше се, че е добре да се даде правото на общинските съвети да определят размер на местен подоходен данък в границите на до 2%. На практика това означава увеличаване на подоходния данък. Вярно е, че в големите общини приходите ще бъдат по-големи, но това не означава, че се ощетяват по-малките общини. Там просто ще има по-малки постъпления.
- Как гледате на предложението общините да имат местен шериф? То се претопля винаги преди местни избори.
- Още през 2010 година законодателно е създадена възможността общините да имат общинска полиция. Това е твърде скъпо удоволствие и на пръстите на едната ръка се броят общините, които могат да си го позволят. Освен това в полицията като йерархично подредена организация няма как да има двойна подчиненост или началникът на полицията в съответната община да е подчинен на кмета и едновременно с това да има началници в структурата на МВР. Когато през годините се говореше за тези неща, обикновено се имаха предвид американският опит и моделът на местния шериф. В рамките на единната държава, каквато е България, това много трудно може да бъде въведено. Пък и в САЩ шерифът има ограничени правомощия по отношение на видове престъпления. А у нас една общинска полиция има предимно охранителни функции. Когато говорим за такива неща, не трябва да забравяме, че от всички 265 общини с население над 20 000 души са само 88 общини. Не е реалистично да очакваме такъв вид децентрализация да се случи.
- Кметът е мажоритарно избран, но той е и представител на държавата. Така не е ли слуга на двама господари?
- Кметовете на общини, райони и кметства са част от изпълнителната власт в държавата. Законът за администрацията ги определя като териториални органи на изпълнителната власт. Кметовете изпълняват две различни групи задачи – едната са произтичащи от сферата на самоуправлението, а другата група са дейности, възложени за изпълнение чрез закон или друг акт на органи на централната власт. Ако говорим за децентрализация, това означава да се разширява сферата на компетентност на местното самоуправление и да се прехвърлят правомощия и ресурси за тяхното изпълнение от централната към местната власт.
При този процес отново изпъква ролята на общинския съвет, защото по конституция той е органът на местното самоуправление и кметът е длъжен да изпълнява решенията на общинския съвет. С две думи няма противоречие между децентрализацията и особената двойствена същност на кмета като орган на изпълнителната власт в рамките на общината. Напротив, колкото по-малко са дейностите, възложени чрез закон или друг нормативен акт на орган на централната власт, които не подлежат на контрол от страна на общинския съвет, толкова по-добре за местната демокрация.
- Каква е прогнозата ви за местните избори през октомври? Ще се разчупи ли голямата картина, която бяха „нарисували“ партиите в предходни години?
- При всеки тур на местните избори картината е различна. Когато се появява нова партия или коалиция от партии, които завоюват влияние на национално ниво, обикновено те печелят и мандати в общинските съвети в отделни общини в страната, както и кметски позиции. Влиянието на такива партии се разпространява по страната като концентрични кръгове от центъра към периферията. Досега не е регистрирана нито веднъж категорична промяна на партиите, които са представени в местните парламенти. Дори партии и коалиции като СДС навремето през 90-те години на миналия век, а в началото на този ГЕРБ, които са печелили безапелационно национални избори, не са постигали повсеместна победа на местни избори.
Влиянието се разпространява чрез укрепване на партийните структури по места. А това става бавно. На предстоящите избори няма никакво основание да предвиждаме, че ще се получи драстична промяна в представителството на местно ниво. В големи общини, най-вече Столична, ще има нов кмет. Дори само защото госпожа Фандъкова няма да се състезава повече. Не можем да кажем още новият кмет от коя политическа сила ще бъде излъчен или подкрепен, защото не са известни всички кандидати. Но категорично можем да кажем, че в Столичния общински съвет няма да има мнозинство на една листа. За другите големи градове важи същото. ГЕРБ има все още значителна подкрепа в страната, а новите формации въпреки 5-те парламентарни вота през последните две години не постигнаха желания от тях резултат. ДПС има гарантирани „свои“ общини. Не съм убедена, че БСП ще повтори резултатите си от изборите през 2019 година. Ще видим как ще се представи „Възраждане“.
- ГЕРБ ще запази ли преднината си?
- Може би трябва да отбележим, че при предходните избори през 2019 година ГЕРБ (все още е силно доминираща партия на национално ниво) печели безапелационни мнозинства в общинските съвети само в 48 общини. Такива мнозинства има в 109 български общини, а освен вече споменатите на ГЕРБ 34 са на ДПС, 15 на БСП, 9 са на местни коалиции и останалите са единични за още три партии. Спечелените кметски позиции от ГЕРБ са значително повече, но фактът, че няма мнозинство в общинския съвет, е по-важен. Коалиции някакви сигурно има, макар и без подписани споразумения, както вече казах. Тази есен няма да има толкова значимо присъствие на ГЕРБ, но и няма да бъде „изчегъртана“ тази партия от управлението на местно ниво. Работата на новоизбраните общински съвети ще бъде преобладаващо в коалиционен режим или пък някакви местни „сглобки“ или „некоалиции“.
Това е тя:
- Проф. Милена Стефанова завършва социология през 1980 г. във Философския факултет на Софийския университет
- Тя е доктор по политология и доктор на политическите науки
- От 2011 г. до 2015 г. е зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски”, била е и зам.-декан на Философския факултет
- Преподава местно самоуправление, сравнителна европейска публична администрация във ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“
- Общински съветник от СДС от 2003 г. до 2007 г. и председател на комисията по Нормативна уредба и местно самоуправление в Столичния общински съвет
Сияна Севова
