- Г-н Вълчев, кога ще има окончателна яснота около кандидатите на ГЕРБ-СДС за местния вот?
- Най-късно следващата седмица ще бъдат ясни всички кандидатури и листи. Знаете, че някои вече са утвърдени от изпълнителната комисия на ГЕРБ, както вебе бе съобщено официално.
- На какво ще разчитате в битките за големите градове, в които имате традиции в постигнатите резултати в предишните вотове?
- Ще разчитаме на свършеното и на постигнатите резултати. Това е най-важното за един кмет и екипа, с който управлява. В момента голяма част от общините се ръководят от кметове на ГЕРБ. Те имат възможността да докажат качествата си. Промяната в облика на градовете е видима, а на местния вот избирателите гласуват за хора, които познават и вършат работа и рядко за някой, който е само медиен образ.
- Според вас справя ли се правителството с изпитанията, пред които го изправя и природата, и геополитическата обстановка и обществения дневен ред?
- Винаги могат да се отправят забележки, но като цяло виждаме добра координация в работата на централната с местната власт и различните служби по отношение на сполетелите ни бедствия. Външната ни политика е ясна, категорична и единствената адекватна на ситуацията. Имаме обаче редици критики към работа на правителството в други сектори.
- Не се ли измества политическият фокус от важните за обществото проблеми за сметка на прекаленото говорене по теми с арести, убийства, катастрофи, скандали...?
- Да, но това не е от днес или вчера. Винаги е имало такова изместване от важните теми, които определят живота ни дългосрочно, към злободневните. Би било полезно да водим повече и по-смислени, градивни, професионални разговори за предизвикателствата, които имаме като държава и общество и за проблемите пред различните публични системи. Това се опитваме да правим по темата „Образование“.
- Кое според вас трябва да се отчете като успех или неуспех на Министерството на образованието?
- Действащият министър е от само 3 месеца в длъжност. Задачите и предизвикателствата в системата на образованието са много. В последните седем години бяха направени промени във всички сегменти на системата в предучилищното и училищното образование. Много промени бяха направени и в системата на висшето образование. Това не значи, че всичко е наред. Напротив, сега виждаме, че са необходими още промени или корекции на това, което е направено. Според мен най-важната задача пред МОН остава реформата в учебните програми и оценяването. Учебните програми са прекалено амбициозни и с много фактология. Това не е непременно лошо, защото всички системи трябва да осигуряват знания, особено базови. Проблемът е, че учителите често са принудени да препускат през материала, а учениците изостават и се демотивират.
А мотивацията за учене е един от основните фактори за добрите резултати. Казват го и учителите, и учениците: „Не остава време да се спрем, да упражняваме, да затвърдим знания“. Това не означава учениците да учат по-малко, а да изградят солидния фундамент, върху който да надграждат и да формират умения. Върху това се префокусират образователните системи през 21-век. Проблемът с натрупването на изоставане и демотивацията най-ясно се вижда от резултати по математика след 4-ти клас. Те са най-ниски и най-тревожни. Последните промени в учебните програми ги направиха още по-амбициозни и задълбочиха проблема. Влошени резултати по математиката има и в други страни има, но това не трябва да ни успокоява. Този проблем е и поколенчески. Днешното поколение деца по-трудно се концентрира и причините за това са в информационната среда и продължителното взаимодействие с екраните на устройства. Много експерти по образованието са на мнение, че способността за концентрация е умението на 21-ви век. Оттам страда и така наречената функционална интелигентност, която е свързана с приложението на знанията, способността за разбиране, осмисляне и анализ.
- Какво трябва да се случи така, че 15-и септември да е празник за всички деца и да няма такива, за които той е свързван по-скоро с края на ваканцията?
- Ако съдим по усмивките, цветята, празничното настроение, вярата и оптимизма за бъдещето, които изпитваме в първи учебен ден повече от всеки друг ден, то 15 септември е най-празничният ден. Иначе разбирам, че въпросът Ви е свързан с мотивация за учене. Днес най-важната задача пред образователните системи, учителите и пред нас като родители е да намерим ключа към мотивацията за учене на всяко дете. Това обаче е и най-трудната задача. Учителите работят с над 20 ученика средно в клас, всяко от които е с различна мотивация, трудности и когнитивни способности. Затова са необходими повече педагогически специалисти, повече иновативни подходи в преподаването, повече допълнителни дейности, повече индивидуална подкрепа за всяко дете и преход към персонализирано учене.
Това беше и политиката през последните години – повече и по-мотивирани учители, психолози и педагогически съветници в училищата, разширяване на целодневна организация и дейности по интереси, насърчаване на образователните иновации, изработване на платформа с безплатни електронни уроци като предпоставка за персонализирано насочване на ресурси в зависимост от трудностите на всяко дете
- Къде, с кого и как трябва да се взаимодейства, за да се намери решение на проблеми като този, в пловдивското училище, в което се оказа, че пишат оценки на покойна ученичка, за да не се закрие паралелката и да не се губи финансиране?
- Последните години българската образователна система стана по-включваща, но и по-избутваща. Имаме по-малко преждевременно отпаднали, но и много повече явни и скрити слаби резултати в по-горните класове. Виждаме го и от външното оценяване. В резултат на целенасочената работа по Механизма за съвместна работа на институциите в системата бяха включени допълнително много деца, но очевидно по-трудното предизвикателство остава те да бъдат накарани да посещават редовно училище и ефективно интегрирани. Факт е, че има учители и училища, които се изкушават да прикриват отсъствия и да не пишат слаби оценки. Причините за това не са само във финансирането. Ако един ученик бъде наказан и се премести в друго училище или остане в същия клас, училището не губи финансиране. Пък и няма как финансирането да не зависи от броя на учениците. Причина за въздържането често са допълнителните задължения и документация, която трябва да се попълва. МОН заяви намерение да промени това, но трябва и да затегне и контрола.
Образователната система не трябва да бъде избутваща, но не трябва и да е изключваща, защото ако имаме отпаднали от образователната система, след това ще имаме и изключени от обществото и колкото и добре да живеят останалите 80 процента, ако има 20 процента изключени, няма да живеем в хармонично общество.
Рецептата, според мен, е повече усилия и ресурси в училищата с концентрация на проблемни ученици, ранно обхваща в образователната системата и систематични работа за подкрепа и интеграция, в т. ч. езикова, на децата, чиито майчин език не е български. Анализите показват, че голямата част от рисковите ученици и слабите резултати са от семейства с ниско образование на родителите и където говоримият език не е български. Затова готвим регламентиране на допълнителни механизми за езикова интеграция в системата.
- Кога ще се случи отново ученик да повтори клас в същото училище, както се случваше в едно вече все по-далечно минало?
- В момента не се повтаря до пети клас и това е един от най-дискусионните въпроси в системата. Обсъждал съм го със стотици учители. Дискутирахме го и в Народното събрание. Факт е, че ако едно дете не знае български език на края на първи клас, то не може да усвои никакви останали знания. Не може да бъде ограмотено, защото това е базова предпоставка. Факт е също така, че има ученици, които не успяват да научат български и то на комуникативно ниво до края на първи клас. Било, защото епизодично се появяват в училище, било по други причини. Затова е изключително важно да бъде обхванато всяко дете в детска градина и то по-рано. Всички наши и международните изследвания показват много силна връзка между това колко детето е било в детска градина и образователните му резултати в училище, особено за децата от семейства, в които не се говори български език. След това е много важно да се окаже максимална езикова подкрепа, за да може детето да се интегрира. Езиковата интеграция означава, ако едно дете не знае български език, то да започне само с неговото изучаване, а не с всички останали предмети по учебния план. Така е в редица други страни. За да може едно дете да усвои, каквото и да е на когнитивно ниво, то трябва да владее български на минимално комуникативно ниво.
Едва тогава, когато са изчерпани всички други възможности и едно дете не знае български на края на първи клас, можем да говорим за повтаряне и в начален етап. То трябва да бъде крайна опция и само ако това е за доброто на детето. Моето лично мнение е, че за някои деца, които не владеят български език, повтарянето веднъж на първи клас би било по-добрата алтернатива за тях самите, отколкото да бъде избутани до пети клас и обречени на самоизключване. Това не е санкция, а шанс да се интегрира. От друга страна, трябва да има в предвид, че ако едно дете бъде оставено да повтаря няколко пъти, то е обречено на отпадане от системата.
Разрешаването на повтарянето в начален етап няма само по себе си да реши проблема с рисковите ученици. Една голяма част от тези деца не посещават редовно училище и детска градина и ако останат да повтарят пак няма да го правят. Затова е важна работата по допълнителна подкрепа и осигуряването на ежедневното присъствие. Отделно от това наблюдаваме, че след четвърти клас, когато повтарянето е допустимо, има въздържане от писане на слаби оценки и избутване.
- Доста родители имат нужда от помощ в опитите да намалят времето, което децата им прекарват пред електронните устройства, има ли вариант образователната система да им помогне в това отношение?
- В Закона за предучилищното и училищното образование съществува разпоредба, която казва, че учениците не могат да използват мобилни телефони в час и тя трябва да се спазва.
Но в образователните системи говорим за дигитално и персонализирано обучение, а повечето мобилните телефони вече са смартфони. Персонализираното обучение означава да се насочват персонално електронни уроци към всеки ученик в зависимост от това какво не е усвоил, след като бъдат идентифицирани дефицитите му. Искаме или не, днешното и следващото поколение ученици все повече ще учат от електронни уроци, отколкото от книжния учебник.
От друга страна се трупат все повече изследвания, които показват зловредно въздействие на екраните върху развитието на децата. Това негативно е влияние е толкова по-силно, колкото са по-малки децата. Скоро и ЮНЕСКО алармира за това. Налице е негативно въздействие върху развитието на комуникативните, когнитивните, социално-емоционалните и двигателните умения и най-вече върху способността за концентрация. Продължителност ползване на електронни устройства води до развитие на т. нар. когнитивна нетърпимост. Впрочем това е проблем и при възрастните. Нямаме търпение да се концентрираме върху една тема и четем повърхностно. Оттам страдат креативността, абстрактната и функционалната интелигентност. Екраните имат доказано негативно въздействие и върху образуването на мозъчната кора при децата, психическото здраве и здравето на очите. Налице е и ефект на пристрастяване.
- Дали не се получи така, че именно след локдауна, в който технологиите помогнаха, те не продължиха да се използват прекалено в училищата?
- МОН трябва да се опита да разработи формула, стандарт за ползотворно и съобразено с възрастта използване на информационни технологии в училищна възраст. Моето мнение е, че трябва изцяло да ограничим взаимодействието с екрани на устройства на децата в предучилищна възраст, а в първите години на училищното образование то да е минимално. Това важи и за родителите. Няма опасност децата да изостанат с дигиталните умения, ако ги ограничим. Има опасност, ако прекалено много ги оставяме пред екраните, да изостанат с формирането на всички останали умения.
И това е парадоксът – ако искаме да подготвим децата за ерата на още по-дълбоки дигитални трансформации, трябва да им скрием устройствата, докато са малки. Бъдещето ще изисква създатели, а не просто дигитални ползватели. За тази цел трябва да им развием комплекс от други умения като креативност и концентрация, социално-емоционални и социално-поведенчески умения. Колкото повече навлизаме в ерата на изкуствения интелект, толкова по-важни ще са добрата хуманитарна основа, базовите знания и социалните умения.
- Каква е вашата позиция по отношение оценката на работата на директорите на училищата и идеите за въвеждане на мандатност за тяхното управление?
- Това е другият най-дискусионен въпрос в системата. В Закона е заложена атестацията на учителите и директорите, но тя все още не е стартирала. В момента най-често един директор се освобождава за формални нарушения, което възпроизвежда култура на формализъм. Нямат значение усилията, работата и резултатите, а дали си попълнил документа. При обсъжданията, които проведохме, надделява мнението, че по-добрият механизъм е ежегодната атестация с възможност за освобождаване при слаба оценка, отколкото мандатността. Защото мандатността би поставила цялата система веднъж на 4 или 5 години в няколкомесечен управленски вакуум. При държавните висши училища е по-различно, защото те са 38, а училищата и детските градини са 4000. Очевидно ще е много по-сложно и като администриране и процес. Също така стои въпросът, защо ако установим, че един директор не е за тази длъжност на първата година, трябва ли да чакаме пет години? Ежегодната атестация няма да доведе до масова смяна на директори, но ще даде възможност за навременно отстраняване на тези, които не се справят и заради които са критиките и към всички останали.
- Само инфраструктурен ли е проблемът с това, че много деца учат на сменен режим и това създава редица неудобства?
- В последните години бяха инвестирани значителни средства за изграждането на нови детски градини и нови училища. През 2020 година беше финансирано изграждането на 36 нови училищни сгради, 80 нови детски градини и пристрояването и разширяването на капацитета на още 120 училища и детски градини. В момента недостигът на места в детски градини е преди всичко в София, Варна, Пловдив и Бургас, но той до голяма степен вече го преодоляват. В столицата огромният недостиг е за места в яслени групи. Има перспективата, ако се продължи със строителството, до няколко години да се преодолее недостигът в групите в детските градини. Отделно, близо 250 училища са на двусменен режим, а има и квартали без училища. За това предложихме нова програма с бюджета, която вече беше приета, на стойност 240 милиона за строеж на училища и детски градини, която предстои да стартира. Преди 6 години училищата на двусменен режим бяха 330.
Изследвания показват, че един час по-късно започване на учебните занятия, чувствително повишава мотивацията за учене и образователните резултати на учениците, което няма как да се случи при двусменен режим. Ако се качите сутрин преди 7:00 в градския транспорт в София, ще видите предимно ученици. С недоспали и отегчени лица. Недоспиването понижава способностите за учене и ги отблъсква от училище. Нови училищни сгради и допълнителни класни стаи са необходими не само в Столична, а и в още 65 общини.
Необходимо и ограничаване на приема в училищата на двусменен режим, когато в населеното място има свободен капаците в други училища.
- Ходят рано на училище и при това с тежки раници!
- С изключение на една мярка, другите, които целяха олекотяване на раниците, бяха реализирани - по-лека хартия, разделяне на най-големите учебници на две части, осигуряване на шкафчета. В раницата обаче няма само учебници. Целият комплект учебници тежи между 3 и 4 килограма, но един ученик не носи всички учебници всеки ден. Това, което може да се направи оттук-нататък е да се ограничат учебните помагала. Наблюдаваме, че понякога имаме необосновано голям брой учебни помагала, които се препоръчват на учениците и оттам се увеличава тежестта на раницата.
- Като цяло според вас достатъчно ли е финансирането, което държавата отделя с бюджета за образование?
- В европейските и развитите страни средно за образование се отделя около пет процента от брутния вътрешен продукт. Това не е самоцел, а естествено случил се обществен баланс с времето и долу-горе толкова трябват, за да функционира нормално системата. Добрата новина е, че имаме политически консенсус заплатите на учителите да са поне 125% от средната за страната. Но относително по-малко средства отделяме за висше образование, за приобщаващо образование и за материална база. В последните години парите за образование бяха увеличени до 4,5 % от БВП, но с последния бюджет падат до 4,1%. Надявам се с бюджета за 2024 година те да се повишат, защото в системата има много недофинасирани дейности. Има нужда да се модернизират дворове, спортните площадки, кабинетите, да се увеличат стипендиите, издръжката, разходите за храна. Необходими са повече ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, логопеди и медицински специалисти. Необходими са и по-високи възнаграждения за учителите, академичните преподаватели и учените.
- Геополитическата ситуация е такава, че се отделят повече средства за армията, в този контекст как гледате на темата с военното обучение в училищата?
- Вече бяха увеличени броя на часове за военно обучение и гражданска защита в рамките на часовете на класа. Стартира нова програма за изучаването на историята на българската армия, която съдържа и елементи на военно обучение. Не мисля, че трябва да говорим за допълнително увеличаване на военното обучение. Трябва да трябва усилим възпитателна функция на образованието като цяло. Говорим за възпитание в национално самосъзнание, човешки добродетели, гражданско възпитание и всички други видове възпитание. При бъдещите промени в учебните програми трябва да се акцентира върху елементът „формиране на нагласи/ценности“. Сега в учебните програми този елемент е относително слабо застъпен. Учителите и сега възпитават, но това ще им се даде допълнителна увереност и те ще са по-категорични във възпитателната си работа. Основното, което един учител следва, е учебната програма.
Това е той:
Роден е на 9 юни 1975 г. в София, израства в село Априлово, община Гълъбово
Завършва Икономически университет – Варна, и е магистър по публични финанси. Преминава обучение по „Бюджет и финансово управление“ в университета „Дюк“ – САЩ
През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция „Държавни разходи“
От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката (МОН), с прекъсване в периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., когато е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на външните работи
Министър на образованието и науката от 2017 до 2021 г.
Людмил Христов
