- Г-н Бонев, Гунди „оживя“ на голям екран във вашия игрален филм „Гунди - легенда за любовта“. Как се роди идеята за проекта и колко години вече работите по реализацията му?
- В началото на разговора искам да направя едно уточнение.
Филмът „Гунди - легенда за любовта“ не е мой, а на продуцентска къща „Междинна станция“, собственост на Иван Христов и Андрей Арнаудов.
Аз съм автор на идеята и сценария. Има много нереализирани прекрасни идеи и великолепни сценарии само защото не са намерили точните продуценти. Извинете, но това пояснение беше важно.
Сега на въпроса ви. Идеята е от началото на 2016 година. Тогава започнах с проучването и подготовката за написването на сценария. Това продължи близо две години. Направих презентация и я представих на Иван и Андрей. Те проявиха интерес и обещаха, че един ден ще направим достоен филм, какъвто Георги Аспарухов заслужава. Стиснахме си ръцете и започнахме.
С Иван Христов
- Премиерата на филма със сигурност се превърна във филмовото събитие не само за годината, но и за всички времена в България и вече официално „Гунди - легенда за любовта“ е най-гледаният български филм в новата история на родното кино.
- Още на първата ни среща Иван и Андрей категорично заявиха, че ако продуцират филм за Георги Аспарухов, той задължително трябва да напише история. Бяха наясно, че това изисква години работа и подготовка.
На 9 октомври, 9 години след раждането на идеята, зрителите видяха легендата за любовта на Великата деветка. Иван и Андрей направиха и невъзможното да направят възможно най-бляскавото филмово събитие, което се е случвало в България!
С Павел Иванов в ролята на Гунди
- С какви чувства посрещате цялата тази любов, която витаеше в залата?
- Бях като омагьосан! Като видях залата, препълнена от хора с добри очи и светла енергия, си спомних думите на Иван Христов, които на няколко пъти през годините повтаряше: „Това е исторически момент!“.
Каза го на първия снимачен ден. Каза го на последния. Каза го и на първата закрита прожекция.
Вървях към мястото си, очарован от кипящото очакване на нетърпеливите зрители. Иван се оказа прав - любовта винаги побеждава. Тази премиера е доказателство точно за това! Тя е резултат на любовта, с която правихме филма за големите любови на любимото момче на България - към любимата жена, към любимия клуб, към любимите хора от любимата България.
Обединител на нацията през шейсетте години на миналия век, петдесет години по-късно обедини един екип, който създаде филм обединител! Георги Аспарухов преди пълнеше стадиони, днес пълни филмови зали! Поклон!!! След премиерата преливах от благодарност към целия екип, че с този филм пренасяме паметта за Георги Аспарухов на поколенията.
- Какво ви казаха хората, изгледали филма, след първия уикенд по кината?
- Хората, които срещнах след филма, не говореха. Те смирено мълчаха. Насълзените им очи ми казваха „Благодаря“. След тези два часа и половина доза любов смея да мечтая, че зрителите ще си тръгват от залата, хванати за ръце, ще заспиват с въпроса „Кога за последен път казах „Обичам те?”, а на сутринта просто ще го прошепнат на любимия човек до себе си.
- Казвате, че Георги Аспарухов ви е формирал като личност. Какво научихте от него и съответно за него покрай работата по сценария?
- Да бъда много взискателен към себе си. Да живея с мисълта за постоянното самоусъвършенстване. Да съм екипен играч, защото, както казва той: „Ако вдигаш щанги и поставиш някакъв рекорд, това ще е твой личен успех. Но футболът е колективна игра и там успехът е колективен!”. Киното е като футбола. Колективна игра. Научи ме, че честният и достоен път прави честното и достойно име. Това е, което завещаваш.
- Спомняте ли си първия път, когато чухте за него и го гледахте?
- Откакто се помня, го помня. През 1965 година съм бил на четири годинки. Спомням си, че „Левски“ стана шампион и моят кръстник ми подари картичка с голмайстора и спортсмена на първенството - Георги Аспарухов. Сега, като пишех сценария, разбрах любопитна подробност за любовта на хората към Аспарухов. Тогава са отпечатани 500 000 картички. Спомням си опашките за тази снимка.
Спомням си, че родителите купиха телевизор, за да мога да гледам мачовете на Гунди. Спомням си, когато незаслужено го изгониха в последния му мач. Спомням си, че цяла вечер плаках и цяла нощ не спах. Спомням си, че само два дни след това се случи трагедията. Спомням си, че никой не искаше да повярва и че всички плачеха. Това са първите ми, вече близо шейсет години неизличими спомени…
- Да пишеш сценарий и да правиш филм за най-обичания български футболист е голямо предизвикателство. И, сигурна съм, отговорност. Разкажете ни за вашето сътрудничество с Лита? Какви съвети ви даде тя и имахте ли конкретни насоки какво да има и какво да няма във филма?
- Лита искаше да не правим сценарий - паметник на любовта на живота ѝ, и не желаеше филмът да е „син“. Никакъв героизъм и клубни пристрастия! Предизвикателството за нас означаваше отговорност, а отговорността - предизвикателство. Годините, в които работихме с Лита по сценария, за мен е най-плодотворното творческо време, откакто се занимавам с писане. Лита ми помогна да си отговоря на въпроса как истинската любов прави чудеса и създава легенди.
- Какво ви каза Лита, след като видя Павел Иванов, който всъщност влиза в образа на Гунди?
- Занесох ѝ негова фотосесия, която той специално направи за Лита и продуцентите. Като видя снимките, беше много учудена как може Павел толкова много да прилича на Аспарухов. След като се запознаха на първия снимачен ден, Лита ми сподели, че освен невероятна външна прилика тя е усетила в него чувствителност, деликатност, дори и свян. Качества, които Георги Аспарухов също е притежавал. Беше очарована от обноските и поведението му.
С Лита и Павел на първия снимачен ден
- Как се справи Павел с това предизвикателство?
- Павел е артист по душа и спортист по сърце. Павел е трудолюбив и скромен. Павел е мъдро търпелив за своята младост. Павел е човек и артист за подражание. Павел е пример. Павел е бъдеще! Вижте го колко е добър на екрана. Погледнете го как се държи в живота. Чуйте го как мисли и говори. Как присъства. Павел се подготвя шест години за ролята.
Без да бъде сигурен дали ще се снима филмът.
И ако се снима, дали той ще играе ролята на Аспарухов. Той тренираше на стадиона, четеше негови интервюта във вестниците в библиотеката, гледаше документални филми, слушаше записи с неговия глас. Прочете всичко написано и видя всичко заснето с Георги Аспарухов. Истински завършен професионалист. Как да се справи? Неземно! Това е Павел Иванов - Гунди!
- Да направиш толкова мащабен филм, който ще остане за поколенията, не е лека задача. Но държавата не повярва в него и няколко пъти НФЦ поряза филма за субсидия. По-скандалното беше, че член на комисията, вероятно поради незнание, обърка, че сте жив. Получихте ли извинение?
- Получих. Нека не говорим на тази тема. Това е минало. Животът ми е доказал, че нещата се случват, когато трябва, с когото трябва и както трябва. Вярващ човек съм и ако ви прави впечатление - по-жив от всякога. Тренирам всяка сутрин и пиша всеки ден. А и съм се научил да прощавам. Така се живее по-лесно…
Екипът на филма на сцената
- Защо беше важно този филм да бъде направен?
- За да пренесе паметта за един велик спортист и достоен българин през поколенията. Да покаже, че мечтите, когато обичаш и си обичан, са по-лесно достижими. Да припомни, че любовта лекува, любовта смирява, любовта възвисява.
За нас, целия екип на филма, това не беше просто работа, а кауза, за която бяхме щастливи, че точно нас посочи съдбата да изпълним. И да разкажем легендата за Гунди с цялата си любов!
- След историята на Гунди накъде е насочено творческото ви внимание?
- Също към приказка за любовта. Във всичките ѝ измерения. Оная безметежна любов, която създава с любов и унищожава с любов.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Да са духовно и физически здрави! Да обичат и да бъдат обичани! Да отидат да гледат „Гунди - легенда за любовта“. Този филм е за всички възрасти и социални категории. Без значение на пол и клубна принадлежност!
Това е много български филм за голям българин. Един от нас! За два часа и половина той ще ви зарази с любов и ще ви излекува с любов! Това е нашата рецепта за любов!
Гледайте и разказвайте легендата за вечната любов на Гунди и Лита!
Това е той:
- Роден е през 1961 г. в Търговище.
- Има над 60 роли в театъра.
- Режисьор е на 20 авторски спектакъла, автор и сценарист на телевизионни предавания и сериали.
- Бил е директор на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.
- Женен е за актрисата Виктория Колева.
Екатерина Томова
