П овече от сто топонима в цяла Италия имат в основата и корена си думата bulgar. Това твърди италианският лекар и любител историк д-р Паскуале Карети. Той е чистокръвен италианец, но живее в градчето Челе ди Булгария, чието име в буквален превод означава „българските килии“. Въпросните килии са скални образувания и в тях преди векове са живели не българи, а гръцки монаси. Така че в конкретния случай е станало объркване при пренасяне на названието на скалните дупки и обявяването им за български.
Това обаче в случая не е толкова важно. По-важното е, че в сърцевината на Апенинския полуостров има населено място, което носи в названието си топонима „България“. В селото днес не живеят българи. Или поне не и такива, които да носят българско самосъзнание. Всички са италианци, но питаят в себе си най-топли чувства към българите. И знаят историята, която вероятно много от истинските българи не знаят – за това как един от синовете на стария кан Кубрат – Алцек, с воините си достига чак до Ботуша и се установява да живее там.
Извори
За да се установи, той получава земите от лангобардския крал Гримоалд с условието Алцек и българите да бъдат негови федерати и съюзници и да се бият на негова страна в случай на нападение от други вражески племена. Алцек приема поставените му условия и се заселва в тази част на Европа, в областта Молизе. Ето как е отразен този момент в европейските исторически извори:
„В това време българският воевода на име Алцеко, който беше напуснал своя народ по неизвестно каква причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримоалд, като му обещал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримоалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Алцеко го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum и Iserniam и по други градове в своята територия. А самаго Алцеко, като изменил името на достойнството, заповядал вместо вожд, воевода, dux, да се нарича gastaldius – управител.
Памет
След заселването воините на Алцек, разбира се, скоро са претопени от местните народи, но споменът за тях остава в родовата памет на живеещите по тези места. А топонимът bulgaro остава не само като име на селището Челе ди Булгария и в това на намиращата се в съседство планина, носеща името Монте Булгерия. Всъщност десетки са не само топонимите, но и фамилните имена с български корен не само в този регион, но и върху територията на цяла Италия. В различни градове и села на Ботуша има семейства и родове, носещи фамилиите: Булгарели, Булгарини, Булгаручи и дори Булгаро и Булгари. Какво по-ясно доказателство за това, че макар и етнически претопени през вековете, българите на кан Алцек са оставили спомена за себе си на територията на цял един полуостров.
Пазител
Един от най-ревностните пазители на този спомен е вече споменатият д-р Паскуале Карели, който не само съхранява, но се стреми и постепенно да го надгражда и увеличава. Той търси и намира общност между двата народа на различни нива. Едно от тях е лексиката. Оказва се, че в речника на Челе ди Булгария имат думи като кашкавал и луканка, а кучето разговорно наричат пес.
Впрочем с кучето е свързано и още нещо любопитно. Както е известно, владетелската титла на българския владетел е „кан“. На италиански обаче „саnе“ означава „куче“. Така местното население приело, че кучето е животното тотем на Алцек и народа му. С това общите неща между италианците и българите на Алцек не свършват. Оказва се, че климатът и релефът в региона на Челе ди Булгария е много сходен на този в България. А според геолога проф. Доминика Гуидо дори и двете тектонични плочи, на които са разположени Челе ди Булгария и на побратимения град Велики Преслав, са еднакви. И още нещо любопитно. Един от местните средновековни символи, скалният воин Чиленто, поразително напомня на Мадарския конник.
Паметник
Трайният спомен за българското присъствие в Италия допълнително се подсилва и от една съвместна проява на българските и италианските държавни власти, свързана с поставянето на паметник на кан Алцек в Челе ди Булгария. Според инициаторите паметникът трябва да напомня за общите корени на двата народа – българския и италианския. Идеята за създаването на монумента идва, след като екипът на фондация „Трежър“ се запознава с историка проф. Дамян Попхристов, който им разказва за едно от пътуванията си в Челе ди Булгария и прекрасните впечатления, с които е останал от хората там и от пазения от тях в продължение на 14 века спомен за прабългарите на кан Алцек. Тогавашният кмет на Челе ди Булгария Роберто Амантеа горещо подкрепя идеята. „След като в София има паметник на Гарибалди, защо тук, в Челе, да не вдигнем паметник на Алцек“, споделя той.
Скици на паметника, направени от художника Александър Въчков
Автори на скулптурата са Дишко Дишков и доц. Николай Нинов. А художникът историк Александър Въчков помага много за пресъздаването и за възстановката на всеки един елемент от въоръжението, облеклото и дори на лицето и прическата на българския кан, за да изглеждат те исторически правдоподобни. Бронзовата фигура на кан Алцек е висока 2,20 м. А каменният постамент, върху който е поставена статуята, тежи около 4 тона.
Паметникът е открит на 8 юни 2016 г. в присъствието на повече от 1600 души публика и кметовете на Челе ди Булгария Джино Малотта и колегата му, кметът на град Велики Преслав Александър Горчев. В тази дата, оказва се, че също има нещо символично.
Посланик
Паметникът се появява три десетилетия след като местните жители посрещат в селото българския дипломат Райко Николов. Тридесет години по-късно синът му, който също е дипломат – Марин Райков, посланик на България в Италия, има честта да участва в официалното откриване на паметника на кан Алцек в същото това село Челе ди Булгария, където баща му е бил посрещнат с изключителна топлота и вълнение. Самият посланик Райков също не скрива своето вълнение. „Личното ми усещане е голямо вълнение и преди всичко много голяма гордост. Хората се събраха, бяха толкова много, те дойдоха, без да бъдат организирани и без да бъдат подканвани, за да се видят с нас. Защото за тях това е една среща с техните далечни прароднини, които живеят в друга част на Европа“, споделя в интервю посланик Марин Райков.
Възстановка пред паметника на кан Алцек по време на общобългарския събор в Челе ди Булгария
За настроенията на жителите на Челе ди Булгария говори и фактът, че голяма част от младите искат да посетят истинската България и да научат български език. А докато това се случи, вече почти 10 години в италианското село се провежда традиционен български събор. На него присъстват гости от България, които огласят пространството пред паметника на кан Алцек с български народни песни и кръшни хора. А членове на клубове за възстановки пресъздават пристигането на кана с воините му и установяването им по тези земи.
Иван Георгиев
