Ф ермерите, които се грижат за червеногушата гъска, като й осигуряват храна през зимата, ще получават обезщетения за тези си дейности.
Това обясни Юлия Григорова, държавен експерт от Министерство на околната среда и водите пред „Телеграф“ по време на втората национална кампания за представяне на Национална рамка за приоритетни действия за Натура 2000 (НРПД) в настоящия програмен период. Някои от мерките по нея се финансират от Стратегическия план към Министерство на земеделието. Грижата за червеногушата гъска е една от тях и е сред природозащитните мерки, които страната ни е поела ангажимент и е задължена да изпълнява.
Дунавски район
Григорова уточни, че в следващите 6 години зърнопроизводители само от района на Калиакра ще получават компенсации по тази мярка. Припомняме, че преди това видът се е срещал и в Дунавските райони. Зърнопроизводителите ще трябва да предвидят повече ниви с житни култури, които в зимния период гъската ще може да пасе. Също така да я подхранват, когато е необходимо, със зърно, предвижда мярката. Припомняме, че преди десетина години зърнопроизводители от района на Дуранкулак недоволстваха, че червеногушата гъска, която зимува в района, след като прелита хиляди километри от североизток, им изпасва през зимата нивите. По-късно те започнаха да получават компенсации за това. северното Българско Черноморие е място, където красивата птица зимува. Обичайно по това време на годината социалните мрежи са пълни със снимки с ятата от червеногуша гъска на фона на белия сняг. Храненето на гъската е част от екшън плана за оцеляването й и задължително се изпълнява от страната ни след законодателна съдебна процедура, припомни Юлия Григорова.
Конфликтна точка
Една от най-конфликтните точки между природозащитниците и фермерите, които развиват пасищно животновъдство, са пасищата в националните паркове. Еколозите недоволстват, че има струпване на стада през лятото в Национален парк Рила например. В резултат на това тревата се утъпква от много животни, така че с години след това не може да се възстанови. Освен това естественото наторяване от животните идва в повече на природата, замърсяват се и водоемите. Високопланинските езера са малко, а животните са твърде много, коментираха експерти пред „Телеграф“. Според Вяра Стефанова, бивш експерт от земеделското министерство, една от причините за този проблем е в начина на субсидиране на този вид животновъдство. Помощи се получават само за паша в националните паркове, но и за останалите планински райони. Могат да се ползват и природни паркове, но засега не е известно, ако стадата пашуват в тях, дали собствениците им ще получат подпомагане по екологична мярка. Имало е случаи на животновъди от Видинско, които карат животните си през лятото да пасат в НП Рила, въпреки че са в близост до Западен Балкан. Според Григорова Западен Балкан няма статут дори на природен парк. Така заради административни неуредици, които са вина основно на човека, страда природата, но и хората, които произвеждат чиста храна.
Кафява мечка
Любопитно е да се отбележи, че в допълнителните мерки на НПРД са включени компенсации за нанасяне на щети от кафявата мечка. В тях влизат изграждане на електропастири, също така обезщетения, в случай че тя напада пчелини. Мерките в НПРД са обозначени като превенция, смекчаване или компенсиране на щети, причинени от защитени видове, каквато е и кафявата мечка.
Светлана Трифоновска
