Ж ивотът и професионалният път на възрожденския майстор строител Никола Фичев, останал в историята като Колю Фичето, са много тясно свързани със старата българска столица Велико Търново. Тук той става калфа, а след това и майстор, като „дипломната му работа“ е изграждането на църквата „Св. Николай“ в търновската махала Варуша.
През живота си Фичето е издигнал десетки частни, обществени и религиозни сгради, но най-голямата част от тях са в Търново – 9 църкви и 3 светски сгради. Религиозните сгради са на църквите „Свето Преображение Господне“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Свети Никола“, „Света Богородица“, „Света Марина“, „Света Троица“, „Св. св. Константин и Елена“ и „Свети Спас“. Светските сгради са на „Къщата с маймунката“, хана „Хаджи Николи“ и сградата на бившия турски конак, изгоряла и по-късно отново възстановена. Повечето от тези сгради днес са запазени и се стопанисват от местната община, Светия синод или частни лица.
Св. Спас
Има обаче една църква, която като че ли е забравена и остава доста встрани от списъка с културно-историческото наследство и паметниците с национално и местно значение в старата столица. Тя се намира в старата част на Търново и днес е неотменна част от неповторимия й архитектурен ансамбъл.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Вдигат Божи дом на място за курбани (СНИМКИ)
Възрожденската църква „Възнесение Господне“, известна повече като „Св. Спас“, е петата църква на майстор Колю Фичето, вдигната в старо Търново. Тя е построена през 1862 г. за три години, на Халваджи баир, на метри от турския конак и затвора в махалата, където са живели тогава голяма част от търновските занаятчии, търговци и интелектуалци. В един от запазените исторически документи е записано, че новият храм е издигнат на мястото на стара, ниска и схлупена каменна църква, за която се предполага, че е била болярски храм от времето на Второто българско царство.
След падането на Търново под османска власт в района на тази църква са живели предимно турски семейства. Тук се е намирал и конакът, чиято сграда, както стана ясно, също е изградена от Колю Фичето. През втората половина на 19-и век, в годините на Възраждането и особено след Освобождението голяма част от турските къщи са били купени от заможните търновски занаятчии и търговци, като така махалата постепенно се е превърнала в чисто българска. Това обяснява и наличието на две църкви в една и съща махала - „Св. Спас“ и „Св. св. Константин и Елена“, които са били разположени само на стотина метра една от друга.
Особености
Църквата „Св. Спас“ е трикорабна базилика със сравнително скромни размери 28 х 12 метра, на която липсва внушителността и монументалността на следващите църкви на Фичето. Налице е обаче разделението на две отделения – женско и мъжко. Учудващо липсват кубета, както и дори малка по размер църковна камбанария, която е задължителна за църквите в българските земи. Зидана е с ломен камък, а отвън е била измазана с червена варовикова мазилка. По прозоречните корнизи от източната и западната й част е поставена запазената марка на майстора „двойната фичевска кобилица“. Иконостасът е дело на известния дърворезбар и зограф Антон Станишев– Дебърлията.
СВЕТОТАТСТВО: Комунисти унищожават криптата на църквата „Св. св. Константин и Елена“ (СНИМКИ)
Днес иконите от църквата се съхраняват във фондовете на Регионалния исторически музей. След Освобождението върху северната и южната фасада на църквата са поставени няколко надгробни плочи с гръцки надписи на някои заможни търновци, взети от гробищата на старата църква, намирала се на това място.
Сред тях е и плочата, поставена от д-р Никола Пиколо, която е взета от гробовете на родителите му. Както в повечето търновски църкви от времето на Възраждането и тук се е помещавало килийно училище, която съществува в средата на 19-и век. След това чак до средата на 80-те години на 19-и век в района съществува и класно девическо училище.
Земетресение
Земетресението от 1 (14) юни 1913 г. разрушава горната част от църквата, но не засяга сериозно останалата нейна част. Върху зидовете й е поставен импровизиран дървен покрив, вътрешността й е измазана. В този си вид през 30-те години на ХХ век тя се е използвала като салон за провеждане на сказки и събрания, главно от учениците от намиращото се в съседство училище.
Лозенският манастир рекордьор по БГ светци!
След преврата от 9 септември 1944 г. сградата на бившата църква е използвана като салон за провеждане на партийни събрания и агитация, архив на Народната милиция и дори като салон за боксови тренировки. В края на 70-те години на ХХ век сградата е изоставена и предадена на разрухата. През 1984 г. e изготвен проект от НИПК (Националния институт за паметници на културата) за проучване и цялостна реставрация и консервация на църквата „Св. Спас“.
Дървеният й покрив е съборен а в района около и в нея започват разкопки. Проучванията обаче са частични и твърде оскъдни поради липсата на достатъчно отпуснати средства от страна на държавата. През 1988 г. е сключен договор между Великотърновската Митрополия и Регионалния музей във Велико Търново за възстановяване на сградата в автентичния й вид. Според проекта, изготвен от НИПК, в църквата трябва да се съхраняват и старинните икони. Проектът обаче така и не е реализиран заради настъпилите политически промени в България.
Абдикация
След това държавата окончателно абдикира от подпомагането на местните културно-исторически обекти. Проучванията на църквата „Св. Спас“ са спрени, като дори дървеният покрив не е върнат обратно, а Божият храм е оставен на разрушителните стихии на атмосферните условия. Доста по-късно част от зидовете, на които се намират надгробните плочи, все пак са покрити, но това не решава проблема.
Днес църквата на Колю Фичето, в която някога се е събирал възрожденският елит на старо Търново, е купчина руини. А през лятото се превръща в истинска джунгла със змии и др. влечуги. Околностите й са любимо място за събиране и на неформални младежки групи, които необезпокоявани употребяват алкохол и забранени субстанции. Хората от квартала няколко пъти досега са правили опити да съберат подписи с искане до общината да вземе спешни мерки за спасяване на църквата и за нейното възстановяване на един по-късен етап. Опитите им обаче досега не са се увенчали с успех. А дежурното обяснение на общинските служители е, че пари за такъв лукс като цялостно възстановяване на храма на Колю Фичето няма.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
