П ет чувала със стари кости са били събрани и отнесени неизвестно къде при почистването на църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново в годините на соца.
Още по време на създаването си през третата четвърт на XIX век е било проектирано в подземната част на храма да има крипта – галерия, в която да се съхраняват костите на погребани покойници. Очевидно е, че през годините в храма, носещ имената на византийския император Константин и майка му Елена, са били погребани голям брой хора.
Величествената църква може да бъде оставена да се разруши.
Любопитното тук обаче е, че според някои историци възрожденската църква, издигната от Колю Фичето, е построена върху основите на още по-стар храм от Второтo българско царство. Така че е напълно възможно въпросната крипта с множеството кости да е съществувала още оттогава. Което дава основания да се предполага, че е възможно тук да са били погребани и някои от знатните жители на старата българска столица. А защо не и членове на българския царски или болярски двор. За съжаление след извършеното голямо почистване на храма през втората половина на ХХ век комунистите унищожават завинаги тези кости и никой днес не знае къде са те.
Входната врата с липсващите дървени колони отгоре.
Отново по това време, през 1982 г., от входната врата на църквата “Св. св. Константин и Елена” са били свалени и двете въртящи се колони. Те са били своеобразен индикатор за устойчивостта на сградата при слягането на земните пластове и особено при земетресение. Сам майстор Колю Фичето казва: „Ако хората видят, че колоните започват да се въртят, да бягат да спасяват себе си и децата си“. Според официалната информация двете колони са запазени и днес се съхраняват в складовете на “Реставрация” ЕАД. Тъй като те отдавна не са показвани на публични събития и чествания обаче, сред търновци са носят какви ли не слухове: че дървените колони са в частна колекция на известен бизнесмен в Арбанаси, както и че те още в началото на демокрацията са продадени срещу валута извън България.
Митрополит
Наред с колоните си църквата “Св. св. Константин и Елена” е привличала вниманието на хората и със статуята на митрополит Панарет Рашев. За онези, които не са чували досега това име, той е роден през 1808 г. в Търново със светските имена Петър Иванов Рашев. Един от най-образованите за времето си българи, завършил университетите в Париж и Атина. През 1845 г. е ръкоположен за дякон, откъдето започва кариерата му на духовник. Един от най-големите родни дарители за създаването и издръжката на български училища. В периода 1854-1866 г. е избран за митрополит на Вселенската патриаршия, а между 1871 и 1887 г. е владика на новата Българска екзархия. Панарет Рашев е и вуйчо на Венета Визирева, която след брака си с революционера Христо Ботев остава в българската история като неговата съпруга Венета Ботева.
Гробът на Иван Фичев, син на Колю Фичето, намиращ се на входа на църквата Св. св. Константин и Елена.
Митрополит Панарет Рашев умира на 21 март 1887 г. в Букурещ. По негово изрично желание тялото му е балсамирано и е пренесено в родното Търново, като е погребано в предверието на храма “Св. св. Константин и Елена”. След Освобождението в средата на 90-те години на XIX век е взето решение на входа на църквата да бъде поставена каменна статуя на владиката. Решението за паметния знак е изключително оригинално. Статуята е направена от бял камък и на нея владиката е представен седнал върху трон с инсигниите на духовната си власт и сан. Статуята е върху постамент куб, в който е поставена мумията на самия митрополит. Тя е в седнало положение така, както според църковните канони още от Средновековието са погребвани висшите църковни санове – епископи, архиепископи и патриарси.
Талиги
Статуята на владиката Панарет Рашев е направена от известния по онова време румънски скулптор Йон Джорджеску и е докарана до Търново натоварена върху волски талиги. Богослужебните одежди и църковната утвар на владиката Панарет се съхраняват дълго време в търновския музей до края на ХХ век, когато короната му изчезва и се смята, че е била открадната.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Кой е Странджата – хъшът кръчмар!
Реставраторката Катя Буланова разказва, че в годините на социализма се наложило статуята на владиката Панарет Рашев да бъде опакована, тъй като няколко пъти надъхани комсомолски активисти от местната търговска гимназия я заливали с червена боя, за да я “приобщят” към комунистическата идея. Именно Буланова е човекът, извършил основната реставрация на храма „Св. св. Константин и Елена“ преди повече от половин век. Тя разказва, че преди да започне реставрацията, са били свалени 44 икони и 2 дървени архангелчета, които са предадени на великотърновския музей. По-късно неизвестен пишман специалист взел, че боядисал дървените фигури, с което окончателно унищожил тяхната автентичност. Къде са тези ангелчета сега, Катя Буланова не знае.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Атеисти воюват срещу Църквата от 150 г. (ЧАСТ 6)
Храмът „Св. св. Константин и Елена“ има доста тежка и драматична съдба. След официалното му откриване и освещаване през 1873 г. той изпълнява функциите си 40 години. През 1913 г. по време на опустошителното земетресение в региона, за разлика от други църкви, той оцелява и се разминава с частични щети и разрушения. През 1923 г. с помощта на дарения е възстановен и е открит за втори път под името “Цар Борис”. В годините на соца подобно на останалите храмове в НРБ църквата на Фичето също е изоставена и занемарена. Чак през 1988 г. е изготвен план за нейната реставрация. Според него „Св. св. Константин и Елена“ трябвало да остане действащ храм, но да се използва и като концертна зала заради добрата акустика. По това време той е „опакован“ със скеле с оглед бъдещите ремонтни дейности. Такива обаче не започват и скелето стои около храма и ръждясва повече от 30 години, предизвиквайки истински шок у туристите.
Фасада
През 2009 г. община Велико Търново кандидатства по „Красива България“ с проект за 100 000 лв. за довършване на фасадата и демонтаж на скелето. Заради липсата на нотариален акт обаче проектът не е одобрен. Година по-рано общината кандидатства пред Министерството на културата с проект за 300 000 лв. за ремонт, но проектът е отхвърлен поради същата причина.
Опакованата в ръждивото метално скеле църква, дългогодишният срам на Търново.
През 2011 г. със съвместните усилия на ощината и Камарата на строителите скелето все пак най-после беше премахнато и беше извършен частичен ремонт. Днес, 14 години по-късно, обаче църквата повече от всякога се нуждае от основен ремонт, ако търновци не искат в скоро време да я изгубят безвъзвратно. А това не бива да се допусне, защото, както твърди реставраторката Катя Буланова, храмът целият „трепти от българска история”. За да се извършва все пак някаква религиозна дейност, в южната страна на огромната църква е отцепена една малка част, която е обособена като параклис. До него се стига по тясна ламаринена стълбичка. Това подобие на параклис очевидно предизвиква доста смут и лек културен шок сред чуждите туристи, които недоумяват как е възможно една толкова импозантна и величествена църква да бъде оставена толкова дълго време на произвола на съдбата и природните катаклизми.
Иван Първанов
