В ече повече от 150 години службогонци, предатели с гузни съвести, заблудени учени, атеисти или откровени сатанисти имат интерес да чернят отец Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881), както е името на поп Кръстю.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Стамболов не разрешил линча на поп Кръстю (ЧАСТ 5)
Реално зад атаката срещу него прозира изконната дяволска съпротива против Църквата и нейната първостепенна роля в историята на нашия народ, против нейното влияние в живота ни и днес. Неслучайно и в комитетите на Васил Левски участват 134 духовни лица, разказва в шестата част от поредицата за българския Юда – изследователят и писател Васил Колев.
Мечта
Заветната мечта на предателите на Левски, сред които е и поп Лукановият род, е държавата официално да обяви поп Кръстю за предателя. Това се сбъдва благодарение на насилствено установения в България 45-годишен атеистичен комунистически режим. Категорично и окончателно атеизмът е наложен в България от средата на 40-те до края на 80-те години на XX век. Тогава религията е наречена опиум за народа, а Църквата е обявена за идеологически враг на управляващата комунистическа партия. Това се потвърждава от репресиите срещу духовенството.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Масонът Захарий Стоянов изопачи архива на Левски (ЧАСТ 4)
Входът на черквата, в която поп Кръстю е служил. Паметната плоча пред храма Успение Богородично.
Без съд и присъда по най-зверски начин са избити десетки свещенослужители. Т. нар. народен съд осъжда 148 духовници, от които 13 получават смъртни присъди и веднага са екзекутирани. Храмовете са затворени и оставени на разрушение, църковните имоти - одържавени, семинариите – закрити. Екзарх Стефан е отстранен от екзархийския престол и интерниран в село Баня. Съставът на синода е подменен с удобни на властта лица.
Догма
Тоталитарната власт след 9 септември 1944 г. превръща лъжата за предателството на поп Кръстю в догма. Лошият поп продължава да е много удобен. Но ако преди зад него се крият враговете на Левски – хората, заради които в крайна сметка той бе заловен, то в средата а XX век черният мит чудесно обслужва атеистите, превзели върховете на държавната власт. Затова издателствата, които през комунизма са само държавни, отказват да публикуват какъвто и да е материал в защита на поп Кръстю с един и същ мотив: „Издаването не е целесъобразно, понеже е в противоречие с официалната историческа доктрина“.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Враговете на поп Кръстю заплашвали и Васил Друмев (ЧАСТ 3)
Поп Кръстю (седналият в средата) с борци за църковна независимост.
До 1989 г. няма нито един учебник по история, одобрен от Министерството на народната просвета, в който поп Кръстю да не е представен като предател на Левски. Периодичният печат и изкуствата не остават по-назад в заклеймяването на ловчанския свещеник. В резултат от всичко това расте и броят на поетите и писателите, които клеветят свещеника. Като слуги на комунистическата власт, влезли в ролята на морални терористи, тези автори използват всякакви клевети, за да изваят от личността на поп Кръстю образа на чудовище, на отлъчено от обществото почти митично същество, на което приписват всякакви пороци.
Реабилитация
След 10 ноември 1989 г. историческата наука прави много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю като един от най-значимите ни възрожденци. Написани са десетки книги за истината по залавянето на Васил Левски. Издадени са книги за живота и делото на свещеника. Поставени са паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира създаването на документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. В одобрените от Министерството на образованието и науката учебници по история вече не пише, че Левски е предаден от поп Кръстю.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Архивът на Каравелов подпечатал присъдата на Левски (ЧАСТ 2)
Въпреки тенденцията към цялостна реабилитация на т. нар. български Юда за съжаление и по времето на демокрацията някои от лъжите за поп Кръстю продължават да шестват.
Филм
Специално внимание заслужава филмът „Неразказаният възрожденец – историята на хаджи Станьо Врабевски“, където има низ от манипулативни твърдения, да не кажа лъжи.
Лъжа №1. Там се твърди, че има автентичен документ на белградската полиция за това, че поп Кръстю е арестуван и осъден по обвинение, че като домашен помощник е откраднал пари от Раковски.
Родната къща на Кръстю Никифоров.
Първо. Кръстю Никифоров не е домашен помощник на Раковски, а е негов служител, помага му в печатницата и при експедирането на в. „Дунавски лебед“.
Второ. Няма открит в сръбските архиви документ, който да сочи, че Кръстю Никифоров е осъден за кражба от Раковски.
Трето. През 1862 г. Кръстю Никифоров напуска сръбската столица и става учител във Враца.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Спътник на Левски оневинява поп Кръстю (ЧАСТ 1)
Четвърто. Сред участниците в Първата легия на Раковски в Белград през 1862 г. са Васил Левски, ловчанлиите Христо Цонев Латинеца, Гечо Сирков (брат на Никола Сирков – най-довереното лице на Левски в Ловеч; двамата с бъдещия поп Кръстю имат общ портрет, направен в Белград), Иванчо Колев, Васил Йонков. Как е възможно, ако Кръстю Никифоров е бил осъден за кражба на пари от Раковски, никой от тях да не се противопостави на избора му за касиер на Ловчанския комитет? Как е възможно, ако съдебната присъда е неоспорим факт, в писмо от края на юли 1872 г. Левски да напише на Любен Каравелов: „Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско... Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте, дано направите по-добра работа”.
Димитър Общи
Лъжа №2. Димитър Общи още при първия си разпит споменава конкретни имена на ловешки дейци и едно от имената, които той сочи, е на поп Кръстю.
Въпреки забраната на Левски на своя глава Общи атакува турската пощенска кола и плячкосва товара й - данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско („царската хазна“), извършено на 22 септември 1872 г. в местността Пантата на Арабаконашкия проход. Документираната истина е, че на 27 октомври 1872 г. в Тетевен заловеният Д. Общи издава членовете на революционния комитет в Ловеч, но без поп Кръстю: “На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе (Марин поп Луканов, Димитър Пъшков и Иван Драсов), и Христо Бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама (Общи и Левски), станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание.”
Комитетското събрание, за което Общи говори, се провежда в началото на октомври 1871 г. На разпита на Общи присъства и ловчанският каймакамин.
Димитър Общи като гарибалдеец, 1866 г.
След като се връща в Ловеч, на 30 октомври той арестува Марин поп Луканов и Димитър Пъшков. Понеже най-логично изглежда въпросният поп да е бащата на председателя, каймакаминът задържа поп Лукан Лилов. На 13 ноември поп Лукан, синът му Марин поп Луканов и Димитър Пъшков са изпратени в София, където пристигат на 17 ноември. Още същия ден им е организирана очна ставка с Д. Общи, който на въпрос на софийския окръжен управител Мазхар паша дали ги познава, отговаря: „Двамата са мои хора, попът не е тоз, когото искам, онзи поп е млад, въздебел и нисък“. От думите на Общи става ясно, че той отново не знае името на попа. Поп Лукан веднага е освободен.
Мазхар паша разпитва Димитър Общи, но скоро разбира, че зад Арабаконашкия обир стои тайна революционна организация.
Изправен пред Специалната следствена комисия в София, на 10 декември 1872 г. Д. Общи продължава да не знае името на попа. Когато той повторно разказва за октомврийското комитетско събрание в Ловеч: „Отидохме в лозята. В лозята дойдоха Дяконът, ловчанският поп и осем души от Ловчанския комитет. Заедно с тях беше Ангел Кънчев”, комисията го прекъсва с въпроса: „Знаеш ли името на попа?“, на който Д. Общи отговаря: „Не зная“ и отново описва свещеника само външно: “Той е нисък на ръст и с черна брада”.
Телеграма
На 18 ноември 1872 г. – деня след проведената им обща ставка с Д. Общи – Софийското окръжно управление изпраща телеграма № 1097 до околийското управление в Ловеч, с която изисква „да пратите в София поп Кръстю Тодоров, от Ловеч, свещеник при черквата в града Ловеч, за да бъде разпитан по някои въпроси”.
Като прибавим към това и протоколите с показанията на арестуваните до този момент, от които се вижда, че само Д. Общи говори за участие на свещеник в Ловчанския комитет, на когото обаче не знае името, става напълно ясно, че някой от тримата арестувани ловчанлии или и тримата са посочили поименно поп Кръстю на софийския управител.
Арестите
Лъжа №3. „Всички останали са арестувани, всички останали са изпратени към София, но поп Кръстю е арестуван в Ловеч на 18 ноември, задържан е за едно денонощие и след това е пуснат. И единственото обяснение той да не бъде изпратен към София и да бъде съден е очевидно сътрудничеството му с властите“.
Безспорен факт е, че на 18 ноември вечерта поп Кръстю е отведен в ловчанския конак и след 24-часов разпит е освободен. Поп Кръстю е пуснат от ареста, но е поставен под полицейско наблюдение.
На 24 ноември 1872 г. Мазхар паша изпраща до търновския мютесариф шифрована телеграма № 1117, с която вече не иска довеждането на поп Кръстю в София, а само да бъде разпитан кои са участниците в бунтовническото събрание в лозето на мухбира, като моли колегата си да му изпрати освен тези показания още и преписката от разпита в ловчанския конак.
Всъщност телеграмата отразява настъпилата по това време промяна в политиката на турското правителство в посока на ограничаване и спиране на арестите. Целта е да се избегнат евентуални вълнения сред българското население и протести от чужбина заради репресии над християните в Османската империя.
За прекратяване на арестите и желание от страна на Високата порта „да потули работата“ се споменава и в дипломатическите доклади, които отразяват хода на софийския процес.
В съдебните протоколи освен Марин поп Луканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов и поп Кръстю се споменават и имената на ловчанлиите Христо Бояджията, Никола Сирков, Тошко поп Луканов, Христо поп Луканов и Лукан Цачев Аджемооглу. Срещу тях в изпълнение на правителствения план също не са предприети никакви наказателни мерки. Но това никой не споменава, важно е поп Кръстю да продължава да е виновен.
Площад
С цел изчистване името на ловчанския свещеник през 2023 г. най-после на него бе кръстен площадът пред Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“ . Той се намира в непосредствена близост до къщата на свещеника и на стотина метра от храм „Успение Богородично“ в родния му град. Около това място е била съсредоточена и дейността на Централния революционен комитет в Българско.
Народният театър ни пробутва изветрял оцет за вино
Режисьорът от Народния театър „Иван Вазов“ Явор Гърдев продължава да поставя на най-голямата ни държавна театрална сцена моноспектакъла „Великденско вино“ от Константин Илиев. Не е нужно обаче човек да е театрален критик, за да установи, че това вино си е отдавна изветрял оцет.
Писана по време на всеобщо наложения в продължение на десетилетия мит за предателството на поп Кръстю (1979 г.), пиесата преповтаря клеветите за свещеника от Ловеч: бил председател на Ловчанския революционен комитет и като такъв присвоил комитетски пари, ходил у Никола и Мария Сиркови да търси Левски, знаел за последното посещение на Левски в Ловеч и кога е тръгнал за Къкрина, Левски го бил извикал на Къкринското ханче да си уредят сметките, предал Къкринското ханче и неговия наемател Христо Цонев-Латинеца на турците, предал Левски на турците. Най-голямото извращение обаче е, че всички лъжи излизат от устата на самия поп Кръстю като самопризнания, водещи към покаяние. Запитан в предаването Култура БГ по БНТ (30 ноември 2022 г.) кои са темите, които основно го привличат в текста на Константин Илиев, режисьорът отговаря, че тя е само една – покаянието. Но то не само липсва в действителност, но е и абсурдно да се предположи, понеже поп Кръстю няма как да се покае за нещо, което не е извършил. Както видяхме, дотук всичко сочи, че духовникът е невинен - документите от разпитите в процеса срещу Апостола, признанията на неговите най-верни съратници, проведените собствени разследвания от роднини и съратници на Дякона подир обесването му.
Владимир Пенев играе попа грешник в постановката Великденско вино.
В този смисъл, по думите на проф. Пламен Дойнов, „няма как образът на Левски да стане по-светъл, когато затъмним образа на един оклеветен свещеник“. Обратното би означавало да се принизи дейността на Левски дотам, че ореолът му да се крепи на клеветата срещу поп Кръстю.
Така че въпросът с покаянието си остава хвърлен камък, но не в градината на поп Кръстю, а на тези, които го клеветят - користолюбиви или заблудени учени, историци, сред които и няколко действащи професори. На всички тези поп Кръстю е отговорил още в 1879 г.: „Хей, господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е Гозничански поп. Той отбира донейде черното от бялото и той знае че, пършението ви е много голямо, а работата ви нищо“.
