Б ългария вероятно е една от малкото държави по света, която не знае почти нищо за лобните места и тленните останки на своите владетели. В своята средновековна история България има канове и царе. Но от тях имаме информация за гробовете само на двама: кан Кубрат - в Украйна, и цар Калоян - в двора на църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. За повечето владетели има само податки за това къде биха могли да са гробовете им, а за някои тези хипотези и версии са подложени на съмнения и дискусии. Един от тези владетели е и обявеният доскоро за последен български цар Иван Шишман.
Тук няма да се спираме на факта, че това всъщност не е последният цар на Второто българско царство, тъй като има достатъчно факти, че след него Видинското българско царство има свои царе поне до 1400 г. - Иван Страцимир, а след това и синът му Константин. Тук ще насочим вниманието си към споровете и твърденията около смъртта на Иван Шишман и неговото лобно място.
Гняв
В продължение на повече от век в официалната наша историография бе наложена тезата, че цар Иван Шишман е убит на 3 юли 1395 г. след превземането на Никопол от турците. След като три пъти се признава за васал на султана и отказва да изпълни задълженията си и да му помогне със своя войска по време на завоевателните чу походи, синът на убития Мурад - Баязид Илдъръм (Светкавицата) решава най-накрая да се разправи с изменчивия си васал. Според някои историци гневът на Баязид бил предизвикан от новината, че българският цар за пореден път се опитва да крои заговори зад гърба му, като сключил антиосмански съюз с влашкия княз Мирчо Стари. Нещо, което преляло чашата на търпението на Баязид.
Наред с официалната версия на историците обаче съществуват и още няколко версии за това кога и къде настъпва краят на живота на цар Иван Шишман и къде се намира гробът му. Изключително любопитен е фактът, че в почти всички произведения на българския фолклор - песни и предания, като място на смъртта на царя се сочи Софийският регион. Всеки българин знае текста на най-известната песен за Шишман и войската му, която отива да се бие „на Софийско поле за българско име“. В друга песен пък той е представен вече мъртъв, носен по водите на Искъра. Негов войвода успява да извади тялото от водата и по надписа на пръстена разпознава своя цар.
Братя
В цикъла народни песни за смъртта на Иван Шишман се споменават различни топоними, всеки от които обаче насочва към Софийския регион: „Костенец града“, Панчарево, Искър, Кокаляне, Урвич. В една част от тези песни главният герой е представен със собственото си име Иван Шишман, а в други като Шишманович Яне. Това дава основание на някои изследователи да твърдят, че тези песни са посветени не на царя, а на неговия брат Иван Асен IV, който загива през 1349 г. край София в битка с османците. Това твърдение обаче е лишено от логика. Ако загиналият е брат на Иван Шишман, то той не би носил неговата фамилия Шишманович. Освен това при наличието на немалко народни песни, в които главен герой е цар Асен, няма причина загиналият на бойното поле да остане в народната памет като „Яне“, а не като „Асен“ или с пълните си имена „Иван Асен“. Още повече, че това са имена на славни реално съществували български владетели от Второто царство, а името Яне не е такова. „Изобилието на легенди, предания и названия на местности с името на цар Шишман из Софийска, Самоковска, Ихтиманска, Панагюрска и Пирдопска околия отразява без друго известно събитие от последните години на Второто българско царство, а също така и от борбите на Иван Шишман срещу турците завоеватели“, пише Д. Осинин.
Паисий
Не на последно място по въпроса къде е загинал цар Иван Шишман трябва да се отбележи, че в своята „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски предава една стара легенда, в която се казва: „Како не са могли търновски господари и цар Шишман стати противу турци, и избегали из Търново, и пришли в град Средец или София. И ту они застали некои места тесни покрай Исър река и по Витоша гора. Тамо имеяли помощ от Сърбия и от крал Вукашина и от охридски боляри. И за седам лета сидел цар Шишман в Средец и воскрай Искъра имеял монастир Урвич с твърди град и изоколо вода обходила.“
Сто години след хилендарския монах братята събирачи на български фолклор Димитър и Константин Миладинови също успяват да съберат данни, че смъртта на Иван Шишман е настъпила не край Никопол, както твърди официалната историография, а в тежка битка на Самоковското поле. Според легендата, до която те достигат, в сражението царят бил ранен на седем места, а навсякъде, където капела кръвта му, бликвали извори с кристално чиста вода. Отправяйки се към близкото кале, където да склопи очи, царят хвърлил в близкото езеро короната и скиптъра си и промълвил: „Свърши се вече с българското царство.“ Според друга легенда пък последната битка на цар Иван Шишман с османците се е провела край днешния Черепишки манастир във Врачанско. След края на битката цялата местност била осеяна с черепите на загиналите, откъдето дошло и името Черепиш.
Пещера
А българският цар, съкрушен от загубата на своите храбри воини, се скрил в близка пещера, където сам сложил край на живота си, за да не падне във вражески ръце.
Така приведените фолклорни и легендарни сведения за последните дни на Иван Шишман дават основание ако не да се отхвърли, то поне основно да се преразгледа в светлината и на тези, макар и неофициални, устни извори твърдението за последните дни, смъртта и гроба на българския владетел. И за това, че смъртта му е настъпила през 1395 г. в Никопол.
Впрочем темата за смъртта и гроба на цар Иван Шишман вълнува не само историците, а и една по-особена категория хора, също свързани с историята, но по един малко по-различен начин и това са иманярите.
Фолклор
В продължение на десетилетия в иманярския фолклор все още устойчиво битува легендата за това как, напускайки Търново, цар Шишман взел със себе си царската съкровищница. И днес тонове злато лежат заровени на мястото, където се намира гробът на последния български средновековен владетел. Едва ли има иманяр, който не би дал и най-милото в живота си, за да научи къде точно се намира този гроб. За разлика от професионалните историци, които гледат с недоверие на фолклора като исторически извор, иманярите вярват на песните и легендите и написаното в тях. И са готови да следват без резерви и сляпо фолклорните топоними. Поради това от години насам в описаните райони в Софийско едва ли има място, което да не е надупчено от металотърсачите на иманярите като швейцарско сирене.
Хипербола
Разбира се, легендите и народните песни са с по-ниска степен на историческа достоверност, но това не трябва да бъде и причина те да бъдат отхвърлени изцяло. В основата на историческите народни песни, преданията и легендите съществува една конкретна случка, която, макар и хиперболизирана и променена в хода на предаване на творбата през вековете, е реална. И затова анализирането на този тип извори трябва да се извършва много прецизно, но не и да бъдат отхвърлени. Конкретно що се отнася до смъртта на цар Иван Шишман, трябва да бъдат съпоставени данните от устните и писмените извори. И окончателните изводи да се правят именно на базата на това сравнение, а не единият тип извори да имат доминиращо значение, а другите да бъдат изцяло отхвърлени.
Иван Георгиев
