В сезона на вирусите и настинките се налага да прибягваме до какви ли не хитрини, за да се справим по-бързо и ефикасно с респираторните инфекции. Една обикновена настинка, бронхит или пък ринитът могат да ни накарат да се почувстваме дискомфортно. В такива случаи инхалаторът може да бъде решение, за да си върнем нормалния ритъм в ежедневието си. Много майки пък разчитат на помощта му в зимния период при лечението на децата си.
Инхалациите с физиологичен разтвор обикновено се използват с профилактична цел или за овлажняване на лигавиците. За целта е необходим стерилен физиологичен разтвор. Ако разполагаме с голяма банка, не бива да я разпечатваме, а да изтегляме само необходимото количество – със спринцовка през гумената капачка. Преди процедурата обаче е добре да се допитате до лекар за точната доза, която да ползвате от разтвора.
Чист физиологичен разтвор се използва и като помощно средство за облекчаване на дишането. В много случаи той е базов за приготвянето на лекарствени разтвори с точно предназначение.
Инхалаторите са един от най-ефективните методи за лечение на различни заболявания на дихателните пътища и същевременно природосъобразна терапия. Вярно е, че по време на зимния сезон при настинка и хрема много хора използват инхалацията - вдишване на топлата пара под “качулка” от хавлиена кърпа, но това не винаги дава очаквания ефект. За това е по-добре да имаме под ръка инхалатор.
За да изберете правилния апарат обаче, трябва да се допитате до специалист, в зависимост от това за какво точно ще се използва уредът-дали вкъщи имате малко дете, болен от астма или др. Факт е, че с един добър инхалатор се работи лесно. Въпросът е да се избере точният апарат. Например при лечение на инфекции на горните дихателни пътища е добре да се използва инхалатор, чието действие е свързано с изпаряване на лекарствен разтвор, етерично масло или билкова настойка. При процедурата в дихателната система се вкарва пара с температура 50-65 градуса. Тя разширява кръвоносните съдове, прониква в дълбоките слоеве на тъканите и оказва лечебно и обезболяващо действие.
Паровият инхалатор все пак не е универсален. Той не бива да се използва при повишена температура – над 37.5 градуса; при заболявания на кръвоносната система, туберкулоза, сърдечни заболявания. Ултразвуковият инхалатор пък разпръсква лекарствения разтвор на миниатюрни аерозолни частици, които при вдишване попадат директно в най-дълбоките зони на белите дробове. Разбиването на течността на такива частици става с помощта на ултразвук. Чрез него колебанията на специалните мембрани в апарата трансформират разтвора в аерозол, който се изтласква под налягане с помощта на компресор. Приборът е компактен и удобен за използване в домашни условия. Някои от използваните модели имат специални накрайници, с чиято помощ аерозолната струя се насочва точно в определени участъци на дихателните пътища.
Компресорният апарат пък образува мощен аерозолен поток с помощта на компресор. Този поток буквално се изстрелва под налягане от камерата на небулайзера. Има няколко типа компресорни инхалатори, които се различават по начина на излъчването на аерозолния поток. Той може да е под формата на непрекъсната струя или потокът да се спира и пуска с помощта на специални клапани.
Много хора се доверяват на инхалатора за вентолин. Този медикамент се прилага при проблеми с белия дроб, основно при астма, като за тежки пристъпи се препоръчва използването на разтвор за инхалатори. Активният компонент солбутамол сулфат се вкарва в дихателната система под формата на фин аерозол, като облекчава дишането – продуктът е бронходилататор. Прилагането на този тип терапия трябва да бъде назначено задължително от лекар. Вдишването на аерозола става с маска или специален накрайник, като се внимава частиците да не попаднат в очите.
Озонаторът - част от здравословния ни живот
Функции:
1. Разграждане на пестицидите в плодовете и зеленчуците, дезинфекция, запазване на продуктите свежи.
2. Дезинфекция и освежаване на месо - уредът ефективно унищожава бактериите в месото и го запазва свежо за по-дълго време.
3. Дезинфекция на кожата. Мийте ръцете и краката си с озонирана вода. Ако части от тялото ви са засегнати от гъбични инфекции, измиването им с озонирана вода ще даде добри резултати.
4. Пречистване на въздуха в помещенията.
5. Дезинфекция на чинии, биберони, кърпи, дрехи и др.
6. Дезинфекция на аквариуми, увеличаване на кислородното съдържание.
Как да напарим носоглътката с билки
Инхалацията или напарването на носоглътката, както я наричат бабите, се препоръчва при бронхити, настинка и други дихателни и синусни заболявания. Тя отпушва запушените синуси и белодробни пътища, като помага да се освободи секретът, за да се диша по-леко и да се излекува настинката по-бързо.
Когато правите инхалация, е много важно правилното й приложение. Прави се не по-рано от 1 – 1 и 1/2 часа след хранене, като спазвате следните правила:
Не отвличайте вниманието си с разговори.
При заболявания на носа трябва да се вдишва и издишва през него без напрежение.
При заболявания на гърлото, трахеята, бронхите и белия дроб да се вдишва и издишва през устата.
Дрехите трябва да са свободни, за да не затрудняват дишането.
До час след напарването да не се говори, да не се яде и да не се пие нищо.
В домашни условия най-успешно и лесно се прави парна инхалация. Чрез топлите й пари в дихателните пътища по-лесно проникват целебните вещества.
За напарването се ползват билки, лук или сода. Парните инхалации се провеждат над съд с гореща вода (4-5 чаши), в която са разтворени лечебните препарати. На малки децата не се правят напарвания, за да не се изгорят горните им дихателни пътища. Продължителността на процедурата е от 1 до 3 минути, прави се 1-2 пъти дневно.
Инхалациите със сода подпомагат отхрачването. Разтворът се приготвя от 1 л. вода и 4 ч.л. сода бикарбонат.
За лечение на възпалени сливици се правят инхалации с лук или чесън. Сокът от лук или чесън се получава, като се смачка зеленчукът с преса и се прецеди получената каша през марля. Разтворът се приготвя в съотношение 1:10 (1 част лук, 10 части вода).
Изпарения от игличките на бор, хвойна, ела, кедър, както и листата от евкалипт, дъб, бреза, мента, цветовете на липата, лайката и лавандулата имат дезинфекциращо и противовъзпалително действие. Най-добре е да се комбинират няколко растения, като пропорцията е 1 с.л. растителен материал на 250 мл вода.
При инфекция на горните дихателни пътища може да се запарва мащерка, риган, лавандула, подбел, градински чай или лайка, като съотношението отново е 1 с.л. растителен материал на 250 мл. вода.
Монитор
