- Д-р Георгиев, кои са най-честите причини, пациентите да търсят помощта ви?
- Зависи от възрастовата група. Може да ги разделим на пациенти от 20 до 50 г. и пациенти над 50. В по-ранната възраст основно са за профилактика, инфекции на пикочо-половата система, както и камъни в отделителната система. Пациентите над 50 г. търсят урологична помощ, тъй като започва простатата да алармира и да имат проблеми с уринирането. Много важно е да уточним, че урологията не се занимава само с мъжкото здраве, а пациенти могат да бъдат и жените, тъй като те също имат бъбреци и пикочен мехур и могат да страдат от същите заболявания като мъжете.
- Може ли да се каже, че циститът е общо заболяване и за двата пола?
- Той е по-често срещан при жените, докато при мъжете изолиран цистит няма. Той по-скоро е насложен проблем с простата, тогава се възпалява и пикочният мехур.
- Кога и как се появява т.нар. хроничен цистит?
- По-правилният термин е хронична тазова болест. Тя се появява по-често при жени с неизлекувани инфекции на пикочните пътища. Най-честият причинител е Ешерихия коли и Клебсиела, но когато е хроничен циститът, тогава търсим и причина за него – било то свръхактивен пикочен мехур, било то стриктура на уретрата при жените и някакъв анатомичен проблем, който да доведе до този хроничен проблем.
- Значи и жените ходят на уролог?
- Да, пациентите, които виждаме, са 50% мъже и още толкова са жените. Понякога преглеждам пациенти основно над 15-годишна възраст. Те са с инфекции на пикочните пътища, причинени от някаква друга инфекция, която са имали – настинка, грип, срив в имунитета и получаване на цистит. При групата на подрастващите тийнейджъри вече са полово предаваните инфекции, които делим отговорността за лечението им с дерматовенеролозите.
- Какви инфекции поразяват здравето?
- Урологичните инфекции могат да се разделят на такива, причинени от камъни, това са най-често Ешерихия коли и Клебсиела, за полово предаваните инфекции няма възраст – хламидии, трихомони, които причиняват уретрит и баланопостит при мъжете. Това кара пациентите да ни посещават и да търсят помощ.
- Какво да правим, когато при изхождане имаме усещането, че още ни се пишка, но няма течност?
- Първо трябва да се посети уролог, за да се види дали няма остатъчна урина в пикочния мехур. Най-честата причина за това са инфекциите, но такава може да бъде и диабетът или преддиабетнтоо състояние. Когато заболяването не е контролирано, заедно с урината се излъчва и захар, която е хранителна среда за бактериите, което прави по-концентрирана урината и ни кара да пикаем по-начесто.
- Белият, прозрачен и по-жълт цвят на урината какво трябва да ни говори?
- Колкото по-светла е урината, това значи, че бъбреците чистят добре и сме добре хидратирани. Колкото е по-концентрирана – мътна като бира или наличието на кръв в нея, говори за някакъв урологичен проблем. Ако е мътна и миришеща, по-скоро става въпрос за инфекция. Ако има наличие на кръв или е по-мътна, може да говорим за туморни формации както на бъбрек, така и на пикочен мехур. Туморите на бъбрека нямат възраст, те могат да засягат и млади пациенти, докато при по-възрастните може да мислим за долни пикочни пътища, това са тумори на простатата, на пикочния мехур и пак трябва да се потърси медицинска помощ. Трябва да се направят образни изследвания за потвърждаване или изключване на дадена диагноза.
- На какво трябва да обръщаме внимание?
- През летните месеци е хубаво да имаме добра хидратация и добър прием на течности. Препоръчителният дневен прием на течности е 0,33 мл на килограм тегло. Всеки един може да си сметне килограмите и да види колко е препоръчителният дневен прием, като тук включваме сокове, айряни, течно-кашави храни. Приемът на течности трябва да ни стане навик, тъй като те предпазват от образуване на камъни в бъбреците.
- Има ли лек срещу неволното изпускане?
- По-често пациентите, които страдат от този проблем, са жените. Подходът тук трябва да е комплексен, за да се види каква е причината за това изпускане. Трябва да изключим и гинекологичен произход – свличане на матка с влагалище, които могат да увлекат пикочния мехур и да предизвикат това. Тогава подходът е съвместен с колегите гинеколози. Най-често е слабост на тазовите мускули, тогава имаме медикаментозен подход, с който да решим този проблем. Обръщам внимание, че няма магическо хапче и лечението е продължително. Това изпускане засяга живота им в социалната среда. Често това е причина пациентите да се притесняват да пият течности, да излизат навън, защото всяко дълго излизане е свързано с мислене къде да намерят тоалетна.
- За какво алармира честото уриниране?
- Да, честото уриниране е сигнал. При мъжете може да е сигнал за проблеми с простатата, но това може и да е провокирано от инфекция. При често уриниране е добре да изследват обикновена и стерилна урина. При проблем – да потърсят специалист.
- Камъните в бъбреците продължават ли да са често срещан проблем?
- От тях страдат и мъжете, и жените, те нямат възраст и заемат много голяма част от урологията. Има различни причини за образуването им, има генетична предразположеност, има някои анатомични особености на бъбрека и уретера, които могат да доведат до образуване на камъни. Също така пиенето на някои медикаменти или приемът на свръхголеми количества витамини също могат да доведат до образуването им. Бъбречната криза е съпроводена с много силна болка и повечето пациенти търсят спешна помощ. Понякога се налага хирургично да отстраним камъка от бъбрека, ако пациентът не може да го изкара с лекарства. Има различни начини за разбиване на камъните.
- Бирата остава ли решение за разбиване на камъните?
- Тя е свързана с това, че подпомага диурезата и образуването на по-голяма количество урина, което подпомага избутването на камъка по уретера. Тя по-скоро подпомага изхвърлянето на камъка, но не може да се смята за панацея.
- Правите доста операции. Какви най-често са те?
- Имаме много разнообразни операции, които правим. Безкръвно изрязваме уголемена простата, ендоскопско изрязване на туморни формации и разбиване на камъни. Също така имаме лапароскопски операции, които са най-често при тумори на бъбрека, вродени аномалии на пикочо-половата система, тук се включват и детските уролози. Лапароскопски премахваме и простата, когато докажем карцином на жлезата. Правим и класическите отворени операции, които обаче отстъпват място на ендоскопските и лапароскопските. Те са първи избор най-често при съчетани травми, след катастрофи, когато се налага да влизаме комбиниран екип в операция.
- Ракът на простатата продължава ли да е смъртна присъда?
- Не. Ако има добър рак, то този е най-добрият вариант, който човек може да има. Дори и в по-напреднал стадий имаме много различни подходи на лечение, дори да има и разсейки. Те могат да бъдат контролирани, стига да са открити навреме. Затова апелираме личните лекари да започнат активна профилактика и търсене на рак на простата при мъжете на 50-годишна възраст. Колкото по-навреме е открит, толкова по-голям е шансът да бъде напълно отстранен и продължителността на живота да надмине 5 години. Това не е рак на панкреаса, от който се умира, това е рак, който се контролира, стига пациентът да има желание за колаборация с лекуващия лекар и онколог.
Ракът на простатата няма симптоми, затова е препоръчително пациентите над 45 години да започнат да правят профилактика всяка година. Тя е свързана с ехографско изследване на бъбреци, пикочен мехур, остатъчна урина и изследване на PSA. Ако пациентът започне да има често нощно уриниране и изтъняла струя, също трябва да потърсят урологична помощ, за да се изключи доброкачественото уголемяване на жлезата, като тя не може да се възвърне в предишното си състояние. Лекарите може да спрем нарастването й с медикаменти или да я изрежем, за да може пациентът да уринира по-добре и да няма риск от усложнения.
- Премахването на простатата влошава ли сексуалния живот?
- При по-млади пациенти, където няма напредване на заболяването, отстраняването на простатата забравя, че е имал рак и не води до влошаване на живота. Може да се появи еректилна дисфункция, но това се обсъжда, преди да се направи операцията. Плюсът на лапароскопските и робот асистираните операции е, че са максимално неинвазивни и запазващи еректилната функция.
- Зачестяват ли случаите на мъже с еректилна дисфункция?
- Има доста млади пациенти и тийнейджъри, които търсят помощ. При тях проблемът не е функционален, а по-скоро е психологически. Подходът с такъв тип пациенти е малко по-задълбочен. Може да им предложим медикаменти, с които да подпомогнем ерекцията, но трайното излекуване е, когато се стигне до същината на проблема. Много често това е свързано със злоупотребата с порното и сексуалните стимули. Колкото повече порно гледат младежите, толкова по-голям е шансът да имат еректилна дисфункция. Те имат нереална представа за секса, защото това, което виждат по филмите, не се случва в действителност. Колкото повече са наситени от сексуални стимули, това уврежда представата как се случва сексът.
- До какви проблеми води прекомерната употреба на наркотици и алкохол?
- Употребата им най-вече влияе върху потентността и върху еректилната функция, но може да провокира и образуването на някои онкологични заболявания. Като цяло товари кръвоносната система и най-често води до еректилна дисфункция. Освен трайни увреди в мозъка водят до увреди в кръвоносните съдове, черния дроб, могат да доведат и до бъбречна недостатъчност.
- Идва ли възраст, в която искаш, но не можеш?
- Има полово активни пациенти на 70-, 80-годишна възраст. Зависи от начина им на живот и какво количество стрес имат. Някои пациенти на 60 са много по полово активни от пациенти на 18-20 години. Това е свързано със стресовите ситуации.
Това е той:
Д-р Симеон Георгиев е уролог в „Пирогов“ и в два медицински центъра
Завършва Медицински университет София и има придобита специалност „Урология“
Научните му интереси са в сферата на възпалителни заболявания на мъжката полова система, травматизъм и спешни състояния в урологията, онкоурология и уролитиаза, бъбречни трансплантации и остри и хронични уроинфекции
Член на Българския лекарски съюз и Българско и европейско дружество по урология
Участва в многобройни национални конгреси и семинари по специалността.
