- Д-р Шейтанова, само възрастните хора ли се нуждаят от физиотерапия?
- Не само пенсионерите се нуждаят от процедури, но най вече хората в активна възраст и дори младите, които работят в офис. Неподвижността по време на работа, често пъти повече от 8 часа на ден, води неусетно до тежки заболявания, свързани със сериозни промени в костно-мускулната система. Едни мускули отслабват за сметка на натоварването на други. Започват болки в гърба, кръста и изтръпване на ръцете. Напоследък много често срещано заболяване сред работещите на компютър или извършващи еднообразни движения като шивачките например е т. нар. карпал тунел синдром. Заболяването е провокирано от продължително държане на ръката в неестествена позиция като работа с мишката. Когато това продължава много часове на ден, месеци и години наред, се получават болки и изтръпване на китките, пръстите и дланите на ръцете. Те са особено силни през нощта, а на сутринта ръцете са сковани и се раздвижват трудно и болезнено. Причината е в това, че карпалният канал, през който минава медианният нерв, се възпалява и притиска коренчетата на нерва. Човек започва да изпуска по-дребни предмети. Състоянието не преминава нито след почивните дни, нито дори след отпуска. Когато заболяването не се хване и лекува навреме, може да прогресира за кратко време, ръцете да се отпуснат, да станат неподвижни и да се наложи операция.
- Как може да бъде избегната операция?
- Ако заболяването се хване навреме, се прилага медикаментозно лечение в комбинация с физиотерапия, правят се компреси и се прави тотална корекция на стойката при работа, като се спазва правилото на всеки час пред компютъра 10-15 минути почивка или занимание с друга дейност. Столът трябва да е висок, гърбът при работа облегнат в право положение, мониторът на нивото на очите, за да не се навежда или изтегля нагоре главата при четене. Този режим на работа важи и за засегнати от други офисни заболявания, както и за всички с професии, изискващи прекомерното застояване на едно място и еднообразни движения.
- Човек обаче не може да избяга от работата си. Може ли все пак да предотврати поне до известна степен уврежданията?
- Човешкият организъм не е създаден да бъде продължително в статично положение, в каквото ние твърде много го принуждаваме да бъде. Затова и т. нар. офисна болест е сред водещите не само в България, но и в световен мащаб. Тя започва с болки във врата и плешките в резултат на обездвижването. Като прибавим към това един-два включени климатика, течение от прозорците и изкривената и неудобна поза по 10 часа на ден, идват и оплакванията. Съвремието ни е свързано със заседяване на работното място. Движението е препоръчително. Ходенето пеша балансира човешкия организъм, защото в този процес се ангажират всички стави и мускули.
- Всеки страда от една или друга болежка в даден момент. Понякога смятаме, че сме настинали или просто сме се преуморили. Кога трябва да ни безпокои това и да потърсим лекарска помощ?
- Когато болката на едно и също място, независимо дали е във врата, гърба, плешките, кръста или ръцете, ни безпокои повече от пет-шест дни. Тогава трябва да се замислим защо ни боли. Ако тя не преминава с обичайните средства – аналгин, аспирин и елементарни разтривки вкъщи, трябва да се обърнем към лекар.
- Лекари много, но към какъв специалист трябва да се обърне човек?
- Най-добре е към личния лекар, тъй като той най-добре познава пациентите си и знае кой с какво се занимава, какви са наследствените и хроничните му заболявания и дали води здравословен начин на живот. Джипитата ни вече са достатъчно компетентни, за да преценят да изпратят с талон за безплатно лечение своя болен при най-подходящия специалист – ортопед, невролог или физиотерапевт.
Ошипяването води до на пръв поглед безпричинни болки във врата, плешките, гърба. Ако човек не спортува, при вечните ни диети се получава липса на витамини и минерали. В резултат костната система започна да се руши, а мускулите да отслабват. При положение че работим прекомерно пред компютъра, въпросните болки са налице. Тогава човек трябва да се обърне към невролог или физиотерапевт. Независимо от лечението е задължително той да започне да се занимава със спорт или с гимнастика, за да разпредели натоварването на мускулите и системите.
- Какви спортове се препоръчват срещу офисните болести?
- Тези, които раздвижват гръбначния стълб, мускулите на раменния пояс и на корема. Това са йога, каланетика, пилатес и плуване.
- Какво се препоръчва за хората на физическия труд?
- Те са уязвими най вече към хернии. За да се предпазят от тях, е необходимо да работят с ластични колани, но да не ги пристягат силно, а само колкото да придържат кръста им. Така те ще си осигурят не само защита от херния, но и ще се предпазват от течение.
150 минути упражнения седмично пазят от сърдечни болести младите жени
Младите жени, които извършват физически упражнения 2,5 часа седмично, намаляват риска от сърдечни болести с 25 на сто, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ.
“Навиците ни и изборът, който правим през първата половина от живота си, са определящи за благосъстоянието и вероятността от хронични заболявания през втората му половина - заяви д-р Ерин Мичъс от медицинския институт Джонс Хопкинс в Балтимор. - По-високото ниво на физическа активност е свързано с по-малко сърдечни заболявания, инсулти, ракови болести, случаи на диабет и други здравословни проблеми.”
Ръководителката на изследването Андреа Чомистек от университета на Индиана поясни, че препоръчваните на жените 150 минути физическа активност седмично могат да бъдат осигурени чрез повече по-кратки или по-малко по-продължителни сеанси. “Гимнастическите упражнения, ходенето или карането на велосипед са достатъчни, за да намалят риска от сърдечни болести за жените”, отбеляза тя. Чомистек е на мнение, че мъжете също могат да извлекат полза от умерената физическа активност, но това трябва да бъде потвърдено от други изследвания. “Важно е за жените, които са с нормално телесно тегло, наднормено тегло или затлъстели, да са физически активни”, увери тя.
Изследването обхванало над 97 000 медсестри на възраст между 27 и 44 години. Били наблюдавани по-специално честотата, продължителността, интензивността и видът на физическите упражнения. В рамките на 20-годишното изследване 544 участнички били засегнати от сърдечни болести. Учените заключили, че жените, които са най-активни физически, са с 25 на сто по-малък риск от сърдечни болести в сравнение с участничките, които извършват най-малко физически упражнения.
Монитор
