У хората, които спокойно поемат финансови рискове, е открита физиологична особеност на мозъците им, сочат резултатите от изследвне, цитирани от Лента.
На науката отдавна е известно, че връзката между бадемовидното тяло в мозъка, известно също като амигдала, и префронталния кортекс влияе върху появата на депресия и тревожност. Сега учени от университета на Пенсилвания решили да изяснят как това може да е свързано с финансовия успех.
В експеримента участвали 108 млади доброволци в добро здраве. Били им предложени различни ролеви игри, свързани с финансови рискове, вземане на икономически решения, стрес от загуба на финансови средства. При отговорите на въпросите мозъците на доброволците били изследвани със специална апаратура.
Било установено, че участниците, които се отнасят по-спокойно към рисковете и последствията от тях, имат по-добри функционални връзки между амигдалата и префронталния кортекс.
Освен това се оказало, че склонните да рискуват имат повече сиво вещество в мозъците си.
Междувременно стана известно, че неандерталецът имал голям нос с широки ноздри, за да затопли и да овлажни по-добре студения и сух въздух, който дишал, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Морфологичните особености на неандерталеца - голям нос, широко и плоско лице, изпъкнали челюсти, отдавна предизвикват дебати сред учените.
Като използвал триизмерни модели на черепи от неандерталци, Хомо сапиенс и предполагаемия общ техен прародител Хомо хайделбергенсис, международен екип от учени открил отделни еволюции на дихателния апарат. На базата на движението на флуидите било заключено, че неандерталецът и Хомо сапиенс затопляли и овлажнявали по-добре въздуха, отколкото Хомо хайделбергенсис. Това навежда на мисълта, че неандерталецът и Хомо сапиенс са еволюирали, за да имат по-голяма резистентност към студения и/или сух климат. Освен това ноздрите на неандерталеца му позволявали да вдишва значително повече въздух в сравнение с неговите "братовчеди". Тази особеност може да се обясни с по-големите му енергийни нужди заради набитата му фигура и ловуването му. Според учените неандерталецът се нуждаел от 4480 калории дневно, за да оцелее през зимата в Европа. За сравнение днес човекът се нуждае от около 2500 калории дневно.
Монитор
