В съботата на шестата седмица от Великия пост, която тази година се пада на 27 април, Църквата чества най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар. Поклонници се стичат към двете гробници на светеца първата е във Витания, Палестина, а втората в Ларнака, Кипър. Там възкръсналият Лазар живее още 30 лета до края на земния си път през 63 г.
Пасха
В библейските времена чудото по неговото съживяване се случва шест дни преди иудейския празник Пасха. Извършено пред очите на народа, възкресението е станало причина мнозина тогава да повярват в Христа. Това необяснимо от кулата на земната наука и логика събитие и до днес свидетелства за божествената сила на Христос, както и за християнските пророчества за бъдното всеобщо възкресение на мъртвите. Разбира се, вече 2000 г. вървят различни теории, дело на учени и тома-неверници, които се опитват и да оборят свръхестествената природа на това събитие. По-долу ще споменем и техните теории.
Традицията
Лазаровото възкресение е станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица.
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от свети Иоан Златоуст, Блажени Августин и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци светите Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили специални песнопения и канони, посветени на празника, които в Църквата се ползват до ден днешен.
Евангелист Йоан
Ето какво свидетелства Евангелието на Йоан: „А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.
А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.“ (Иоан 11:38-46)
Синедрионът
Реакцията на жителите на Йерусалим обаче не e еднозначна. Някои от тях веднага бързат да докладват на фарисеите какво Месията е направил. Те и главните свещеници свикват юдейския върховен съд - Синедриона, в който членува и първосвещеникът Каиафа. Някои от тях се оплакват: „Какво да правим, понеже този човек върши много знамения? Ако го оставим така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и мястото ни, и народа ни.“ (Йоан 11:47, 48). Въпреки че са чули за „многото знамения“ на Иисус от очевидци, тези мъже не се радват на това, което Бог прави чрез него. Главната им грижа е собствената им позиция и авторитет.
Възкресението на Лазар е голям удар за садукеите (консервативно течение в юдаизма), които не вярват във връщането към живот от мъртвите. Кайафа, който е садукей, взема думата: „Нищо не знаете и не разбирате, че за вас е по-добре един човек да умре за народа, а не да бъде унищожен целият народ.“ (Йоан 11:49, 50; Деяния 5:17; 23:8). Според тълкуватели Кайафа има предвид, че Иисус трябва да бъде убит, за да не подронва повече авторитета и влиянието на юдейските религиозни водачи. Така Синедрионът започва да крои план как да погуби чудотвореца Иисус. Вероятно са се чували и гласове, че всичко това е една фалшификация с гробницата, която е запазена и до днес.
Пещерата
Свети евангелист Йоан отделя много внимание на Христовия приятел Лазар и на неговото погребение. По това време в Палестина са съществували различни видове гробни съоръжения. Евреите не са позволявали ексхумацията на починалите, тъй като са смятали това за оскверняване на мъртвия. Костите обаче са били събирани и поставяни в каменни или глинени костохранилища. Затова гробниците на големите семейства са били обширни и с много места за поставяне на мъртвите.
Друг вид гроб била издълбаната в камък с колони отпред гробница, както предполагаемия гроб на Захария. Те са принадлежали на заможни семейства, които са имали възможността да построят и да поддържат траурен дом с такива размери. Повечето юдеи нямали такива възможности и погребвали мъртъвците си в обикновени гробни съоръжения. Според текст на евангелист Йоан явно става въпрос за „пещера“, което отговаря на днешния запазен първи гроб на Лазар във Витания, Палестина. На арабски език селището се нарича ал-Ейзария (al-Eizariya), което произхожда от пълното еврейско име на Лазар – Елазар (Елеазар).
Поклонници
Там той е дълбоко под земята. Входът, пробит в скалата, води в тясна тъмна пещера. Спускайки се по 25 стъпала, поклонниците застават на неголяма междинна площадка с каменна маса в ъгъла, която служи за престол в дните за богослужения около Лазарова събота. Площадката се смята за онова място, от което Господ повелил: „Лазаре, излез вън!" (Йоан 11:43). След още 5 стъпала надолу е самата погребална пещера.
Съмнения
Сред чудесата, извършени от Христос, възкресението на Лазар наистина заема особено място. Светските тълкуватели на Евангелието наблягат на факта, че почти всички изцеления, извършени от Христос, се отнасят до хора с психически или психосоматически разстройства. Това са различни видове парализа и слепота, епилепсия, летаргичен сън (изцелението на дъщерята на Яир) или на прокажени, което всъщност може да е случай на тежка напреднала екзема. Възможността за излекуване на този вид разстройство с помощта на внушение и самовнушение т.е. плацебо, днес е доказан медицински факт. С изключителните способности на Иисус за внушение те обясняват и друга група чудеса като нахранването на тълпата с пет хляба и две риби, превръщането на водата във вино или ходенето по вода, които лесно се тълкуват като случаи на масова хипноза. Възкресението на Лазар – човек, починал 4 дни по-рано, погребан и вече започнал да се разлага – обаче естествено не се поддава на материалистично обяснение.
Зомби
Разбира се, и тук могат да се измислят някакви други фантастични хипотези. Случаите на „съживяване“ на хора, които са били в състояние на летаргия (или мнима кома), е доста широко известен. На първо място, това са индийските йоги и факири, които потъвайки в такова състояние и след това излизайки от него, могат да прекарат няколко часа под вода или повече от един ден под земен пласт. Друг случай са зомбита, известни от вуду култове в Западна Африка и Карибите, и които Холивуд популяризира по един неправилен начин. Защото зомбитата са хора, които само временно са хипнотизирани от магьосника, който после ги показва като „съживени“ чрез силата на неговата магия, властваща и над смъртта. Зомбирането обаче не е било известно нито на древните евреи, нито на халдейските магьосници или жреците на Финикия и Египет.
Вода в мелницата на оспорващите чудото с Лазар налива най-вече фактът, че то присъства само в Евангелието на Йоан.
Интрига
Според руския изследовател Кирил Есков възкресението на Лазар е „интрига на сестрите от Витания, Мария и Марта - да „възкресят“ човек, който е известен в Йерусалим. Според неговата материалистична версия сестрите повикали във Витания и увили бледия, още невъзстановен от болестта си Лазар и го пренесли в криптата. “След като Иисус, който е отведен до гроба, иска да погледне приятеля си, камъкът, покриващ входа, се отмества, Лазар излиза и всички повярват в чудото“, навързва фактите Есков.
Пещерата на Св. Лазар във Витания.
Той обаче пропуска факта, че ако Христос и Лазар са се познавали, то в други случаи Божият син възкресява случайни хора, които среща по пътя си, докато проповядва из светите земи. Такъв например е случаят със сина на вдовицата от Наин, селце на 6 километра от Назарет. Евангелист Лука описва как Спасителят видял бедната жена, смилил се над нея и казал: “Не плачи” (Лука 7:13). После пристъпил към мъртвеца, докоснал се до ковчега и рекъл пред изумените носачи: “Момко, тебе думам, стани!”. Тълпата гледала с внимание необикновения случай. Словото на Господа върнало младежа към живот. Той седнал и започнал да говори. Тогава страх обзел всички присъстващи и те казали: “Велик пророк се издига между нас и Бог посети Своя народ” (Лука 7:16)
Богородица ушила омофор за светеца
След възкресението си Лазар е принуден заради религиозните преследвания над първите християни да напусне Юдея и да се пресели на остров Кипър, където е ръкоположен от апостолите Павел и Варнава през 45 г. за първи епископ. На този пост той остава до смъртта си през 63 г. Неговият втори и последен гроб се намира в Ларнака под древен храм.
Храмът, вдигнат в чест на светеца над гробницата му в Ларнака.
В центъра му има мощи в сребърна ракла, за които се твърди, че са на самия свети Лазар. В източната част на църквата има дървен резбован иконостас от XVIII век със 120 старинни икони. Някои от тях са изгорели при пожар през 1970 г., но основният сред тях – чудотворният лик на светеца, не е пострадал. Преданието разказва, че Лазар, бидейки епископ, се удостоил с посещението на Божията майка в Кипър и получил омофор, изработен от нейните ръце.
Чества се Задушница
В българската народна традиция празникът се нарича Лазарова събота, Лазарица, Лазар. На този ден се откъсват върбови клонки, които ще украсят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). В съботата в някои райони на страната се чества неофициалната Лазарска задушница. В Североизточна България се вярва, че на Връбница пускат умрелите от гробовете.
Втората Лазарова гробница в Кипър.
За да засвидетелстват почитта си към тях, в навечерието на празника хората ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им „рангелов кравай“ и варено жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки според броя на починалите в семейството, но винаги нечетно число.
Ритуали
Идната събота са установени и три обредни ритуала - лазаруване, избиране на кумица и боенек. Всички те са свързани със символния преход към моминството, любовта и задомяването.
Подготовката за Лазаровден започва отрано. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. По-възрастна жена помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват.
Булки
В различните части на България девойките са обличат различни одежди. В Източна Тракия например лазарките са с нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир". В Кюстендилско момите носят в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената кланячка, а в шоплука главите им се украсяват с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Според обичая тези групи обхождат селото в събота от обяд и неделя до обед, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него в миналото се разваляли магии и се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.
Иисус влязъл в Йерусалим на Връбница
На другия ден е Връбница (Цветница, 28 април). Тя се пада винаги в неделята, една седмица преди Великден. Великият пост разрешава на трапезата да има риба и червено вино.
Празникът е свързан с тържественото посрещане на Иисус Христос от жителите на град Йерусалим.
Когато Спасителят влязъл в града, хората постилали дрехите си и цветя по пътя Му, размахвали палмови клонки в ръце и викали „Осанна”. У нас хората носят в черквата за освещаване върбови клонки, които носят в домовете си за здраве. В съботата имен ден празнуват: Лазар/ка, Лазарин/а, Лазо, Ласка, Елизар, а в неделята хората с имена на цветя и въобще на растения.
