- Г-н Дацов, споделяте ли острите реакции срещу проекта на бюджет за догодина?
- Доколкото съм част от Фискалния съвет, макар сега да изразявам личното си мнение, нашият доклад ще бъде готов до дни. Онова, което прави впечатление, е, че бюджетът за следващата година не променя нито структурата, нито философията на бюджет '25. Това е проблем за абсолютно за всички, може би не толкова голям за правителството, след като то го предлага по този начин. Отказът нещо съществено да бъде променено задълбочава проблема, който е на повърхността още с бюджетите за 2024 и 2025 г. Просто нещата изкристализираха още повече. Ако бюджетът остане така за 2026 г., много от нещата няма да могат да бъдат върнати назад и цената, която ще трябва да бъде платена, за да бъде променена посоката, ще бъде още по-значителна. В бюджета заплатите никога не са изоставали от частния сектор, даже изпреварващо са растели в последните няколко години. Бюджетът не съществува, за да раздава заплати, а за да предоставя услуги. В макроикономически план, тъй като фискалната политика влияе на макрониво на много други процеси, това залепване на горната граница на дефицита осмисля това, което се нарича цикличност в икономиката. Защото нито една от тези функции, които имат държавата или Централната банка, не могат да бъдат изпълнявани ефективно, ако бюджетът не върви ръка за ръка заедно с монетарната политика или поне не действат в една посока, за да решават проблемите с икономическия цикъл, с инфлацията, със стимулиране на растежа и т.н.
- Казвате, че бюджетът не съществува, за да се раздават заплати. Какви реформи трябва да се направят?
- Правенето на политика е нещо, което трябва да обясниш какво искаш да постигнеш. По една или друга причина светът стана много динамичен. Промените, които следват, и дисбалансите в света около нас рязко се увеличиха като шокове и като размер на тези шокове. Оттук нататък вътрешната политика има две предизвикателства. Трябва да имаш възможност за реакция, да знаеш какво правиш. И другото е, че в структурата на бюджета трябва да имаш възможност за буфери, които при случването на такъв шок позволяват на системата да ги поеме.
- Виждат ли се такива буфери в проекта на бюджет?
- Нито едно от двете не се вижда в бюджета и това е много съществен проблем. Няма как да има буфер, когато стоиш постоянно на максимално възможния 3% дефицит. Има автоматизъм на част от разходите в бюджета, които водят до това, че те имат изпреварващ ръст, което пък автоматично води до това, че ръстът в бюджета е повече от брутния вътрешен продукт. Тъй като е въпрос на пропорция, това при равни други условия води до по-високи ниво на дефицита. И то може да бъде покрито единствено с мерки за някаква ефективност, но ефективността не е като дъвка, която да бъде разтегната. Когато продължи достатъчно дълго един такъв процес, няма как да избягаш от вдигането на данъците. И ние сме свидетели на това, защото вдигането на социалните осигуровки не е нищо по-различно от това да се запушат тези проблеми в бюджета, които се очертават с небалансирания ръст на разходната част.
- Какви са възможностите за извършване на съкращения на заети в бюджетната сфера?
- Те са реални и това е необходимо. Всеки може да си направи тази сметка. Да погледнем какво е било съотношението между бюджетно заетите преди 20 г., когато населението беше приблизително 7,5 милиона души, и погледнем какъв е броят на бюджетно заетите към момента, когато населението е 6,5 милиона. Това, което се получава като разлика, са едни 100 000 човека, които трудно може да се обясни какво правят и защо продължават да бъдат на бюджетна издръжка. Дори да има някакви изключения, защото част от службите не могат да бъдат намалени, аз съм скептичен. Винаги могат да бъдат преструктурирани и намалени нещата. Подходът може да бъде много лесен – механично намаление, но това никога не е работело ефективно. Трябва да се съчетаят нещата с това, което се нарича структурна реформа. Да се промени моделът на функциониране на нещата, да се поставят някакви цели за ефективност, които всяка една система трябва да има. Ако се промени така системата и тя работи по този начин, се избягва натискът, който съществува и от улицата, и от синдикатите за непрекъснато увеличаване на заплати или по чисто политически причини някои хора да се заиграват. Вкарването на тези автоматични формули в действие не беше, защото имаше някаква необходимост или има обективна причина за това, а просто защото беше политическа заигравка и преследване на политически цели, които нямат нищо общо с икономическата ефективност.
- Автоматичните формули за вдигане на заплатите колко ще струват на бюджета следващата година?
- За следващата година е нормално да има увеличение с темпа на инфлацията и да се преразпредели икономическият растеж. Номиналният ръст на БВП за догодина се прогнозира да бъде 6,4%. Значи максималното нарастване на компонентата на разходите за персонал при равни други условия би трябвало да бъде не повече от 6,4%.
- Може би другият проблем на автоматичните механизми за увеличаване на заплатите са изкривяванията – част от хората на бюджетна издръжка се превръщат в някаква привилегирована класа...
- Абсолютно. Това е отказ от правене на политика. За да решиш едни временни проблеми, ти дългосрочно ги изкривяваш. Натискът от всички останали сфери ще дойде. Въпреки уроците от формулите вкараха същата формула за младите лекари. Най-малкото тя съдържа елемент на дискриминация. Да вкараш автоматична формула, след като имаш проблеми с другите сфери, не беше най-умното нещо. В края на краищата всичко опря до това да се вдигне цената на клиничните пътеки, какъвто лобистки натиск имаше. Замаскираха го като справедливост, въпрос на политика. Но това, което в края на краищата се получи, са едни по-високи разходи за здравеопазване, които трябва да бъдат субсидирани като трансфер от централния бюджет.
- Тоест пак данъкоплатецът плаща сметката...
- Именно. Здравеопазване, образование, социална сфера - това са услуги. И не е работа на държавата да се плаща по този начин. Интересно защо едно нещо за държавата е приоритет. Смятате ли, че собствениците на една болница нямат интерес да плащат нормална заплата на младите лекари. Естествено, че имат, защото те им трябват, инвестира се в тях, защото те са бъдещето. Но е въпрос на възможности да се плащат тези неща. И тук се намесва държавата. Но ако трябваше да инвестират собствени пари, гарантирам, че никога нямаше да ги направят тези неща.
- Май се получи един тотален хаос в заплащането в бюджетната сфера. Как може това нещо да се оправи?
- Не е чак толкова трудно, поне на теория, да се оправи. Но дали политически ще бъде взето такова решение, е друг въпрос. Като знаем какви са приоритетите, на тази база трябва да приоритизираме разходите. А не на база автоматични формули. Най-малкото това законодателство с автоматичните формули можеше тази година да бъде променено. Аз не приемам някакви оправдания, че това е било прието със законодателство. След като се видя, че е вредно и не работи и създава проблеми, без да постига някакви съществени цели, беше редно да се отмени. И нищо не пречеше така, както се вкарват промени в данъчните закони, да бъдат вкарани промени в съответните закони, които адресират този проблем. Не се изискват кой знае какви усилия. Оправданията в случая не работят.
- Пенсионната система е силно дебалансирана. Но има ли шанс да не се вдигат осигурителните вноски? Има ли алтернатива?
- Логиката е такава, че в момента нивото на пенсиите е непропорционално на това, което хората са плащали. Пенсиите са два пъти по-високи от това, което се плаща в пенсионната система. Това е поради механизма, който работи. Ненапразно беше направен втори и трети стълб. Беше ясно, че с такова развитие на демографията няма как да се плащат нормални пенсии. Освен това трябва да бъде редуциран този политически натиск, който съществува. Политиците, опитвайки се да се правят на популярни и загрижени за населението, всъщност изкривиха нещата. При положение че пенсионните осигуровки в България никак не са ниски, ако ги увеличим с тези два процента, на Балканите само една-единствена държава ще бъде с по-високи осигуровки и това е Хърватия. Всички останали ще бъдат на нивото на България или по-ниско. Това се нарича регионална конкурентоспособност. Ако искаме да вървим напред, трябва да се осигури икономиката да работи. Иначе всичко останало няма как да върви. Ако основата ти не върви напред, всичко останало са приказки без покритие.
- Пенсиите обаче обикновено са единствените доходи на хората в неработоспособна възраст и осигуряват тяхното оцеляване. Не трябва ли и това да се има предвид?
- Аз съм съгласен, но нали някой трябва да мисли 20-30 години преди това. Справедливо ли е да поставиш на една плоскост един, който е мислил, и друг, който не е мислил. Аз не мисля, че е справедливо. Много хора забравят, че първият стълб е форма на финансова солидарност, а не на социална. Защото пенсията е отложен доход. Правилото трябва да бъде да получаваш толкова, колкото си внасял.
- Тоест това, което не достига за нормален живот, да се прехвърли към социалното подпомагане?
- И към социалното подпомагане, това е функция на държавата, но и към самите хора. Отговорността на всеки минава в момента през втория стълб. Там няма такива субсидии, които дава държавата и които изкривяват цялата тази система. Никой не е длъжен да се грижи за старините на някого, ако той сам не се е погрижил.
Това е той:
- Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца
- Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС
- Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите
- Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”
- В момента е член на Фискалния съвет към парламента
- Член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
София Симеонова
