- Г-н Стефанов, през лятото прогнозирахте, че приемането на бюджета ще бъде първото сериозно изпитание за управляващото мнозинство, как виждате ситуацията към днешна дата?
- Ситуацията е критична. Приемането на бюджета не е просто фискалната сметка на държавата за следващата година. В случая има два други елемента, които са взаимно свързани. Първият е по-важен. Изглежда, че проектът за бюджет, когато беше предложен, не беше съгласуван нито със синдикатите, т.е. с работещите, нито с работодателите. Говорим за съгласуване до такава степен, при която всеки да се чувства запознат, малко недоволен, но като цяло съгласен. Това води към следващата причина, по която може да определим ситуацията като критична. От догодина България ще бъде член на еврозоната. Структурната рамка на бюджета трябва да бъде съгласувана с Европейската централна банка (ЕЦБ), каквато е практиката на всички страни, членки на валутния съюз. А ние и това не сме го свършили в срок. И когато тези две неща кумулативно се съберат, политиката на кабинета ни става тотално неясна. Не се разбира дали правим бюджет за еврозоната, дали го правим, за да отбием номера или за да угодим на някого, но не казваме на кого.
- Как може да определите вие бюджета и чии политически интереси той отстоява и виждате ли някакво дистанциране вътре в парламентарното мнозинство, от една страна, и, от друга, между депутатите, които подкрепят кабинета и министрите?
- Аз оставам с впечатлението, че бюджетът е на принципа „орел, рак и щука“. Няма посока, или поне аз не я виждам. За мен това не е бюджет на държава, която влиза в европейския валутен съюз и приема от 1 януари еврото, а е бюджет на държава, която заглажда някои щения и непублични интереси. Коалиционното споразумение въобще не ми изглежда издържано, тъй като едва ли не БСП искали повече харчове и за да я има тяхната подкрепа, бюджетът трябва да е такъв и техните искания да се удовлетворят. ГЕРБ обаче са по-голяма партия, а и Делян Пеевски и „ДПС-Ново начало“ казват, че искат десни политики. Те заедно можеха да кажат, че този път, който води в еврозоната, минава през връщане към фискалната дисциплина, която Асен Василев поразвали малко или много, и имаме нужда от това да укрепим държавните финанси. Това безразборно вдигане на заплатите, което, дебело подчертавам, е необходимо, но не и до такава степен и не за толкова кратко време. То трябва да бъде планирано така във времето, че да не ни пробие държавните вземания. Точка по въпроса. Оттук нататък коалицията не я виждам никъде. Нито в пленарната зала чухме дебат, нито нищо. Освен че Йордан Цонев отново в типичен стил излезе и се похвали, че той едва ли не е „майката и бащата“ на целия бюджет.
- Към този дебат обаче изглежда, че министрите нямат никакво формално отношение, така ли е?
- Точно така. А в крайна сметка парламентът приема бюджет, но кой го изпълнява? Изпълнителната власт. И като ги няма министрите да си защитят ресорите или да кажат, че нещо е дисбалансирано, се питаме въобще кога се е случил този разговор. Кога имаше разговор и между кого, за да се реши това да изглежда така? Липсата на отговор е притеснителна. За мен това е конюнктура и прилича много на раздаване на пари на калпак буквално.
- За кого произтича най-големият риск от това?
- Аз дълбоко се съмнявам, че хората, на които ще им се вдигнат отново заплатите с 50 или 70 процента, не биха разумно се съгласили да изчакат това увеличение да бъде разсрочено във времето за 2-3 години напред само и само да не пробият публичния бюджет и да има пари за младите лекари и за учителите. Няма разумно общество, което да не иска да инвестира в здравеопазване и образование... Бяга ми логиката, по която се случват нещата и съм категоричен, че публичен дебат по темата въобще не се е състоял. Това е много, много, много притеснително.
- Не трябваше ли приемането ни в еврозоната да канализира тези процеси, защото и от Румъния идват тревожни новини за съкращения и „затягане на коланите“ заради нарастването на дефицита?
- Едносрично отговарям – да. Трябваше. Кристин Лагард и Кристалина Георгиева ни дойдоха на крака и ни го обясниха в прав текст – инвестирайте в бъдеще, не инвестирайте само в минало и настояще. Тази държава и този народ без бъдеще накъде са тръгнали. Ще напълним сега нечии джобове, което ще взриви автоматично инфлацията, тъй като икономиката не произвежда равностойност, и после ще се тюхкаме какво става и защо останаха например 15 000 шофьори на камиони без работа, защо този или онзи не може да си намери работа... Ами, защото няма държавна политика, която в 2025 година да трансформира какъв ни е българският национален интерес.
- С вас сме го коментирали няколко пъти, но може ли да го формулирате отново?
В момента българският национален интерес е свързан с изпреварващо инвестиране в професиите на бъдещето. Което означава чиста енергия – дали под формата на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ или нова ядрена централа; спиране с тези безумни фотоволтаици, които скапват земеделието, и подпомагане на биоземеделието. Трябва да инвестираме
в професии, свързани с предоставянето на услуги с изкуствен интелект и нови генерации машини и обслужващи устройства. Всичко това изисква реформа в образованието, подходяща квалификация на кадри в университетите, за да станат учители в гимназии и техникуми, за да може да вървят нещата напред. Толкова е просто. Оттук е редно да има и финансови инвестиции, облекчения и всичко останало. Много важно е да има и привличане на големи световни компании с привлекателни пакети. Очевидно не може да си представяме, че гигантите ще дойдат при настоящата данъчна ситуация. Към тях винаги се подхожда специално, защото покрай големите международни компании идват още хиляда. А ние ще караме камиони и ще плачем, че сме логистичният център на Европа. Извинявам се, но хората минават масово на железопътен транспорт, а ние не можем да направим един железопътен ремонт между София и Костинброд... Смешна е темата и не бива да влизаме в подробности, но изоставаме все по-отчетливо от модернизирането на света и Европа и единственото, което ни утешава, е да мрънкаме, че Европа като цяло е по-зле. Сякаш ние сме част от някаква паралелна вселена на друг континент.
- Очаквахме есенният сезон в политиката да е сложен и изпъстрен с трудности, очевидно това се сбъдва. Как ще определите настоящата ситуация в политическия живот, наблюдава ли се застой?
- По-скоро се вижда блокаж заради ситуацията в парламента донякъде и заради невъзможността на политиците, без значение дали са в управлението или в опозицията, да си общуват и да участват във формулирането на обща национална политика. Опозицията в България смята, че винаги трябва да е на въпреки по всички въпроси, управляващите смятат, че винаги трябва да къртят опозицията, да й се подиграват колко е нефелна и хилава и да правят, каквото си знаят, тъй като имат отговорност пред техните избиратели. Тази формула е непродуктивна и в 21-ви век все повече неработеща.
- А виждате ли възможност за преформатиране на управлението в този парламент?
- За българската политика аз не използвам думите „никога“ и „винаги“. Все още има какво да се преформатира, има възможности и валенции. Може да говорим за потенциал за мнозинства „анти Пеевски“, може би и за „анти ГЕРБ“, знам ли, всичко е възможно. Но преформатиране може да се случи март-април догодина. Би било безотговорно от 1 януари да отидем в предизборна компания и за това мисля, че всички си дават сметка.
- Сянката на политическия проект на Румен Радев оказва ли влияние в тази посока?
- Не мисля, че в парламента някой се заблуждава и да е готов да направи огромна услуга на Румен Радев, като свикат предсрочни избори и му дадат възможност да излезе от президентството и да си направи партия. По-скоро ще направят обратното – ще го изчерпат в опит да го вкарат в задънена улица и той да стои и да ръмжи там, но в крайна сметка да съучаства малко или много.
- Тоест очаквате следващите избори в страната да са президентските, така ли?
- Да, като евентуално с тях може да има предсрочни парламентарни. Но при такъв вариант на всяка една партия по един или друг начин ще й се убие кампанията, защото всичко ще е фокусирано върху лесната, разбираема и по-понятна мажоритарна президентска кампания. В нея те ще имат едно лице, за разлика от парламентарните избори, в които лицата са 31 по средно 7-8 души в листа и 20-30 в София, Пловдив, Варна и Бургас... Смятайте колко!
- Отсега обаче темата с излъчването на кандидати става още по-важна. Някои вече заявиха, че до Коледа може да имат такъв...
- ...Да поживеем и да видим. Тези обещания са едно на ръка. Те са част от политиката. За мен проблемът е, че няма разказ и няма визия. Очевидно е, че следващите президентски избори са изключително важни. Следващият президент ще има назначения в СЕМ, във Висшия съдебен съвет (ВСС), в Конституционния съд (КС)... и къде ли не. Защо ще ги прави е ясно. Защото така трябва по закон. Но на каква логика ще бъде подчинени тези неща не се знае. Не че на Румен Радев някой някога му ги е задавал тези въпроси, но ето. Това са още теми за размисъл.
- Заради вътрешната динамика загубихме ли от тласъка, който даде формирането на редовно правителство по отношение на ясното ни представителство в ЕС и участието по важни дебати, свързани с международната обстановка?
- За съжаление така изглежда. Изглежда, че нещата спихват. Много горещи картофи, с които трябва едновременно да жонглира, му се събраха на премиера Желязков. Освен това има много противоречиво политическо малцинство, казано иронично, в Народното събрание, което да подкрепя или не някои негови мерки. Този дисбаланс със сигурност е непродуктивен. Деница Сачева го каза най-ясно – ако ГЕРБ имаше мнозинство, бюджетът нямаше да е такъв. От това по-ясно и просто няма.
- Все пак обаче те имат мнозинство в Съвета за съвместно управление и не би ли трябвало повече неща от своите виждания да прокарат?
- Навремето Негово величество стоеше в съвета със Сергей Станишев и Ахмед Доган и уж бяха по един човек, но накрая нещата станаха по различен начин, отколкото в парламента. Въпросът е на лични качества, умения, желания и куп други причини да се случват или не нещата. В ЕС засега изглежда, че има затишие, ние използваме момента и се надявам да си напишем добре домашното, защото цяла Европа ще се обърне към нас на 1 януари да гледа какво се случва. Хубаво е да излъчим послание, че тук всичко е цветя и рози, а да се види прагматизъм. Аз лично се уморих да слушам как Европа имала нужда от нов тип лидерство. Защо България да не донесе този нов тип лидерство? Сделката с „Лукойл“, ако се случи по определен начин, който да бъде пример. Не знам точно как, ако знаех как, щях да се обадя на министъра и през Министерския съвет да предложа чрез публично говорене. Наистина не знам, но мисля, че в България има достатъчно грамотни хора, които имат и опит и биха могли да дадат конструктивно предложение и да посочат, ако не изхода от ситуацията, то поне посоката. Има и куп други неща, които също ми идват наум за това, как може с правилни ходове да послужим за пример в Европа, тъй като всяка една криза създава и възможности при правилно отиграване да се извлече позитив. Притеснителното за мен обаче е, че този сценарий с „Лукойл“ не е бил разиграван и не е стоял запечатан в някоя папка на Министерския съвет или на съответното министерство. Това показва управленска некомпетентност и даже импотентност на няколко управления назад.
- Всичко обаче рефлектира върху Росен Желязков и дори от опозицията се чуха гласове на съчувствие към него, това какъв сигнал е за институционалното функциониране на страната?
- Абсурдно е да смятаме, че министър-председателят в България е всемогъщ и може да направи всичко с едно щракване на пръстите. Борисов създаваше това впечатление и България наистина изглеждаше премиерска република по негово време, но тогава ГЕРБ имаше мнозинство в парламента или бе много близо до такова с марионетни партии в коалиции. В момента ситуацията е доста по-различна. И този приличен и свестен политик, какъвто е Росен Желязков, да бъде похабяван, защото друг или никой не иска да му помогне, а твърди, че знае как, ми се струва цинично и пошло. Да видим. Но и да знаем, че всеки ще си носи последствията. Видовден за партиите и политиците са изборите.
- В крайна сметка мислите ли, че може да се стигне до тотален възход на опонентите на сегашното управление заради този застой, който допуснаха?
- Не виждам такава ситуация, въпреки че ще има такива шизофренични и налудничави опити да ни се представят като спасители, които едва ли не са знаели какво ще се случи, дори преди руския или американския президент да са измислили. Това: „Аз казах ли ви?!“ е любима българска приказка, но няма как да е вярно.
- Такива кресливи послания печелят убедително популярност.
- Засега. Нека така да го кажа.
- Добре, как тогава може да формираме надежда за повече нормалност и прагматизъм, къде виждате светлия лъч на фона на тази политическа сцена?
- Ще дойде от политически партии, които осъзнаят, че да управляваш държава не е да идваш и да развихряш метлата за чистката и да търсиш вендета за минали неща, а да се грижиш за интересите на гражданите тук и сега, отстранявайки възможните неща и правейки бъдещето по-сигурно и предсказуемо. Гражданите искат това. Да ги „страхуват“ по-малко, ако цитирам този философ на политическата мисъл Делян Пеевски, и да им обещават малко, но реалистични неща, които те могат да си представят. А политиците трябва да бъдат смели, с въображение и да си представят дори онова, което на нас, гражданите, не могат да кажат. Иначе нямат място в политиката. Това си представям аз. Смятам, че има такива прагматично ориентирани политици, има и такива партии може би. И те би трябвало да намерят път една към друга. А това мина през факта да си говорят в парламента. И тази ситуация с „Лукойл“ е идеалната в парламента да се конструира ново мнозинство. А не някои да стоят в опозиция и да се цупят, че едва ли не те знаели, ама никой не ги слушал. Ами да намерят начин да ги чуят. Да свикват извънредни парламентарни комисии, да се събират, да затварят вратите и да правят каквото трябва, но да оправят батака, защото той ще бъде за цялата държава. Не само за тези 30%, които гласуват, не за техните избиратели или за тези на другите, а за всички. Това е държавническо управление. Иначе постоянно се подсилва ролята на „ДПС-Ново начало“. С 20 депутати изглежда, че те крепят държавата едва ли не да бъде част от цивилизования свят. По-голям абсурд не съм виждал от 25 години насам.
- Да завършим с вашата прогноза за изход от блокажа, за който говорите!
- Коледно чудо. Реално обаче нещата трябва да се случат по-рано, още тази седмица. Миналата трябваше да е за здраво мислене, повече разговори и по-малко приказване. Ако спадне общественото говорене на определени политически фигури, означава, че се върви към разрешение. Тоест повече глави са се включили. Пак казвам, няма нужда да се харесват и никой не иска от тях да правят нова коалиционна формула, но те трябва да управляват държавата и това е отговорност на всички депутати. И ако някой има алтернативни предложения, които биха могли да сработят, сега е моментът да ги каже, където трябва, а не само пред вас в медиите да се хвали, че той знае как, ама никой не го пита. Напротив! Сега е моментът да си кажат.
- Приемането на бюджета ще донесе ли облекчение?
- Ще зареди напрежението, тъй като несигурността ще се увеличи още повече. Абсурдно е да се харчат пари за държавна администрация и публични разходи, без да се стимулира този, който произвежда средствата, разпределяни от държавата. Тоест нас, данъкоплатците. Така че не. Този бюджет ще подпали много къс фитил.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 19.06.1977 г. в Шумен
Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
